В интервю пред „Културни новини“ журналистката и поетеса Оля Ал-Ахмед разказва за състоянието на съвременната журналистика, за мястото на истината в публичния дебат, и за поезията като личен спасителен път в условията на информационна и културна криза. Тя споделя своите наблюдения върху ценностите, които според нея липсват в медиите днес, за творческата си еволюция и за вярата, която я крепи в трудните моменти. Интервюто разкрива не само публицистичната ѝ позиция, но и художествения ѝ поглед върху света и човешката природа.
– Кога Ви липсва сила да направите нещо, което смятате за важно?
– Никога не ми липсва сила за нещо наистина важно и значимо. Силата я дава Бог и ако делото, за което тази сила е необходима и предназначена, е богоугодно, значи винаги ще намеря нужната енергия да сторя добро дело. За мен важните дела са добрите дела.
– Журналистиката е част от Вашия живот – не загуби ли своята сила в последните години и не се ли измести нейната същностна характеристика?
– Определено журналистиката заема голяма част от живота ми – тя е мой приоритет, занаятът, с който си вадя хляба. Да, напълно сте прави – нейната същностна характеристика се измести под влиянието на много обективни и субективни фактори и това е много жалко за професията, за гилдията. Журналистическите стойности и критерии се промениха, и то бяха променени и наложени именно от онези, които нямат никаква представа от тази професия.
Като пример ще дам Изкуствения интелект. Той се наложи неправилно в журналистиката и вместо да ни помага, повечето журналисти в сайтовете и медиите – включително във визуалните медии и радиата – са убедени, че ИИ идва, за да ги замени или да работи вместо тях, а те да взимат големите заплати. Огромна част от дописките в медиите се пишат от ИИ. Новините, които гледате и чувате, се генерират от ИИ. Дори в bTV бяха забравили да изтрият накрая въпроса на ИИ: „Какво мога още да сторя за теб?“ – и станаха за смях пред цяла България.
Не може ИИ да пише статии, дописки и новини без абсолютно никакво авторство – това личи и е абсурдно някой друг да ти върши работата за твоята заплата или хонорар. Но по-страшното е качеството и нивото на днешната журналистика, което драстично пада с всеки изминал ден. Репортери, които говорят на диалект – кафето ми присяда сутрин, като ги слушам. Не умеят да се изказват свързано, използват междуметия, а да не говорим какви безумно глупави въпроси се задават в ефир на известни личности от млади журналисти, като например: „Колко големи трябва да са мечтите ви?“ или „Може ли да се срещне свестен човек в бар?“. По-глупаво нещо не бях чувала, но го чух и видях в ефир на една телевизия. Добре че гостенката беше свръхинтелигентна актриса, за да им покаже колко струват.
Вече няма анализи. Аз навремето имах три аналитични рубрики във в. „Стандарт“ – какво мисля и как, като журналист, разсъждавам по конкретна тема. Сега това вече го няма. Да не говорим за телевизионните формати, които прекрачиха границите на Содом и Гомор. Дълга тема е това – за стойностите на журналистиката, и заслужава отделно интервю.
– Превеждането от чужд език не е ли влизане в кожата на говорещия или пишещия?
– Не, защо? Следват се правилата на културата и езика. Преводът от или на чужд език е изкуство, майсторлък като всяка друга професия. Между другото, ИИ в момента успешно измества и тази професия, което е още една тема за размисъл – и то не само в писмените, но и в устните преводи. Вероятно преводаческите агенции скоро ще бъдат закрити, а преводачите – без работа. Това е изключително сериозен въпрос и човечеството трябва да се замисли над него. Преводът е много отговорна и уморителна работа. Не е за всеки – само за най-издръжливите и устойчивите.
– „В таз душевна дивотия…“ – как се измъквате от тази „човешка дивотия“ и не стана ли светът ни твърде объркан и нелогичен?
– Светът отдавна е объркан, а помията преля и се изля навсякъде. Лошото е, че вече не можем да спрем този процес – той е необратим. Спасявам се с писане на поезия. Така се спасих през последните години и написах обемистата си стихосбирка „Цвете от куршуми“, която по-скоро прилича на том от енциклопедия, отколкото на поетична антология – цели 240 страници. И това е само част от написаното, защото книгата е с избрана лирика, а останалото ще изчака реда си в друга книга.
Само писането ме спасява от помията на този не просто объркан, а побъркан и нелогичен свят. И вярата ми в Бог – тя е преди всичко. След нея идва писането. Както казвам в едно мое автобиографично стихотворение „Такава съм“:
Такава съм – пламък, който бавно гасне,
дете, което не иска да порасне…
Такава съм – и вярвам в Бога!
Щом Бог е с мене – значи мога!
– Защо „Цвете от куршуми“ е Вашата трета стихосбирка, като за нея Вие казвате „Това не е избрана, а изживяна лирика. Животът ми в стихове – възход и падение, любов и предателство, ритници и подадена ръка, мрак и светлина. Пишех за голата истина, но този път в рими. А да пишеш истината в днешно време е лудост!“ – често ли изпитвате такава лудост за да пишете за голата истина?
– Непрекъснато съм в някаква фаза на лудостта! Какво всъщност е лудост, знаете ли? Това е да си различен и откровен. Тогава те обявяват за луд! Когато пишех истината като журналист ме уволняваха на секундата, измисляха си причини, защото истината не трябваше да е в интервютата ми, в анализите ми, в заглавията... Като поет никой не може да ме уволни за истината, защото съм СВОБОДНА! Свободна да творя, свободна да пиша, свободна да мисля! „А свободата, Санчо, е на върха на копието“. Свободата е скъпо удоволствие, не е по джоба на всеки! Имам много хубави стихотворения в новата книга и за лудостта и за свободата, препоръчвам ги на нашите читатели, убедена съм, че мнозина ще преоткрият себе си!
– Не смятате ли, че днес истината по-често е подменена с неистина?
– Абсолютно! И то не по-често, а отвсякъде ни дебне НЕистаната! Така е по-лесно, така по-лесно се манипулират хората, масите, аудиторията. Хората вече свикнаха и дори им харесва да бъдат лъгани! Истината им тежи като юрган от соца. С лъжата се живее като с олекотена завивка – хем си завит, хем си премръзнал , но се примиряваш, защото е модерно!
– Какво най-често Ви измъчва в пътя да отстоявате истината?
– Безверието! Непрекъснато трябва да я доказваш тази истина и никой не ти вярва, до такава степен хората живеят в заблуда забулени с фереджето на лъжата. Това ме измъчва и изморява! Всички станаха „Тома неверни” към истината, а лъжата отдавна са я приели като неотменна част от битието.
– Как лекувате раните от предателството?
– Не се лекуват тези рани, след тях винаги остава белег! Най-много в този свят ненавиждам предателството! Много са ме предавали в живота. Лекувам раните от предателството отново в стихове. Дори имам стих „Предателство”, но той е написан в оригинал на руски език. В новата си стихосбирка имам също стихове за предателството. Аз по принцип така се лекувам от всичко, панацеята ми от всички „болести” е поезията!
– Първата си стихосбирка „Огледало“, посвещавате на майка си – българската поетеса Ваня Петкова. Успяхте ли да се видите в огледалото?
– Разбира се! Никога не сме се разделяли с нея от огледалния образ, дори това е блестящо изобразено на корицата на книгата, която моят син направи още като дете-художник. Това съм го казала и в поемата „Наследство”, посветена на майка ми. Безспорно съм нейното отражение в огледалото на творчеството, но доста по избледняло. Никой не може да е Ваня Петкова! Тя е единствена и неповторима, космическа и недосегаема. Аз просто съм нейното генетично продължение и доколко ще се справя времето ще покаже...
– „Копелета:
Чуйте ме проклети:
Дипломати, депутати,
политици!
Жалките за хляба ми монети,
Няма да ви стигнат и за трици!
Стреляйте се,
пукайте се
денонощно,“ .
Това са думи на Вашата майка, която тя е събрала в стих. Някак тъжно ми звучи, но днес тези копелета станаха много и някак съвсем ясно и правдиво тя дава своя отговор:
„Осъдете всичките поети,
погребете ни под огън и куршуми,
Но отново ще покълнат нашите куплети
със убийствени ками от думи!
И накрая – ще му дойде края!“
Кога ще дойде този край на несправедливост и нечестност или това ще продължава до безкрай в човешкото ни съществуване?
– О, това е любимото ми стихотворение от най-новите ѝ произведения, написано е 2009 г, а колко е пророческо, нали! Актуално и до днес. Никога няма да дойде този край. Ако светът се изчисти от несправедливостите и нечестностите, то тогава по теорията на вероятността, светът ще свърши, защото ще стане безумно скучно и няма да има противоречия. Никога! Това е категоричният ми отговор! И точно това прави този стих вечен, както и неговата авторка!
– Къде сбъркахме, че не успяваме да се измъкнем от постоянно настъпващите ни проблеми и кризи?
– Стадната психика – в това е проблемът! Вече не се раждат революционери за жалост. „Дела са нужни, не думи” – някой изобщо вслушвали се в тази дълбока и силна фраза на Апостола! Дела – няма, има само думи. Превърнаха и парламента и медиите в една говорилня, и то тъпа обезсмислена говорилня! Сутрин ги слушам по телевизиите и не вярвам на очите си! Нали така беше казал покойния проф. Вучков – „Гледам и не вярвам на ушите си!” Крилата фраза казваща всичко. Няма лидери, няма лица. Няма интелигентни лидери, от всяко нещо лидер не става. Няма истински политици, няма... Няма я главата, върхушката как да живее тялото без глава. Невъзможно е. Дано сега нещата се променят, винаги оставям една оптимистична вратичка. Винаги съм вярвала в женската сила било то в политиката или вкъщи или в офиса. Жената е доказала пред природата по-голяма издръжливост както физически, така и психически – неоспорим факт! Да видим сега какво ще стане.
А относно икономическите кризи е съвсем друга тема. Зле сме и ще ставаме още по-зле, защото сме икономически зависими! С встъпването ни в Евро зоната и приемането на еврото ще станем още по-зависими и още по-зле, уви. Не искам да звуча като някой „черна станция”, но това са моите обективни прогнози. Наблюдавам как излъгаха народа, че цените няма да растат – ето още една поредна лъжа с която народът постепенно свиква и се примирява и ще живее с нея. Това е стадната психика, за която говоря. Цените са двойни, напълно приравнени лев – евро, това което „уж” нямаше да стане! Но, то стана. Пазарувам всеки ден и ходя със свалени приложения на телефона и смятам! Пълна лъжа и заблуда на народа...
„Мълчете!
Защото аз съм ритъм трескав
от пулса на светлината.
Защото съм просто фреска
върху иконата на земята.“
Самовглъбяването и мълчанието не е ли признание за поражение, или молитва за бъдност?
– Не! Ако визирате стихотворението на Ваня Петкова, то има съвсем друг смисъл! В него тя призовава да мълчат онези, които я хулят и злословят за нея, без да я познават. Мълчанието е злато в определени случаи и в никакъв случай не е поражение, напротив. Глупакът и идиотът, например, трябва да се унищожи с мълчание. Молитва за бъдност?! Хм, може би, не съм се замисляла... При всички случаи ако се върнем към началото на въпроса ви – Мълчанието на Ваня Петкова има съвсем друго послание и цел!
– Къде криете днес най-съкровените си мисли и чувства?
– В поезията! Там си имат едно чекмедженце и се крият докато не ме издебнат да погледна на страни и излизат на хартията, гадинките! Всичко се крие в моята поезия, потърсете ги там и ще ги намерите!
– От неизличима болест ли е болно обществото ни днес?
– Определено, да! Не искам да давам диагнози, не съм лекар, но мога само да предположа, че симптоматиката на обществото ми прилича или на онова, което трябва да се отреже на всяка цена или на онова, което се лекува в „Курило”.
– Накъде се блъскат днешните Ви мисли и мечти?
– Това няма никакво значение! Важното е да не спират...
– Срещате ли добри хора днес?
– Разбира се! Постоянно! Живея в село Езерово в Родопите, тук има много добри хора, които много ми помагат. Те може да не са чели моята поезия или тази на майка ми, и изобщо да не ме познават като журналист, но те са добри и чисти отвътре. Помагат безвъзмездно, дават когато имат, идват когато ме видят в нужда.
– Кога се чувствате изморена от хората?
– Много хубав въпрос! Чувствам се изморена от фалшивите хора! Дразнят ме със своя фалш, лицемерие, показност, простотия, лъскави отвън , а всъщност изгнили отвътре! Изморена съм от фалша и лицемерието на онези, които се самоопределят за хора, а всъщност нищо човешко не са сторили в живота си!
– Кои са най-истинските и съкровени Ваши желания?
– Да има мир по света! Най-съкровеното ми желание и – да бъдат спрени незабавно всички войни, от които страдат невинни деца. Прочетете поемата ми „Куршуми”, там са моите желания с големи букви! В личен план най-истинското ми и съкровено желание е да съм здрава и да са здрави синовете ми. Това е...
=========
Оля Ал-Ахмед (творчески псевдоним на Олга-Жаклин Нури Садик), е български журналист, публицист, преводач и специалист по връзки с обществеността от судански произход. Авторка е на редица статии, политически анализи, интервюта със световноизвестни личности. Дългогодишна преводач от и на арабски език.
Оля Ал-Ахмед първа открива факта за ареста на българските медици в Либия. Нейна заслуга е преводът от арабски на български на Либийския наказателен кодекс и обвинителния акт срещу българските медици в Либия, само за една нощ, през 2000 година. Работила е като преводач в ефира на „Шоуто на Слави“ по BTV, и в други телевизии.
Носителка е на 38 награди за журналистика и публицистика, включително „Най-добър журналист за 2022“ в „Мисия: Общество“, „Журналист без граници“ и „Най-добър международен журналист за 2024“ от Balkan Media Awards.
През 2023 г. и се присъжда награда за „най-обективно отразяване на земетресението в Сирия и Турция, и войната в Судан“, както и наградата „Social and Cultural Contribution Award“ от Women Leaders Awards, за принос в опазването на културното наследство на България.
Превеждала е на редица видни личности и държавни глави като президента на СССР Михаил Горбачов, руския опозиционер Борис Немцов, министъра на външните работи на Русия Евгени Примаков, певци и артисти като група Тату, Дима Белан, Алсу и др.
Оля Ал-Ахмед работи като експерт в отдел „Бежанско-мигрантска служба“ към Български червен кръст (БЧК) от 2012 до 2014 г. и е посещавала бежанските лагери в Харманли заедно с българските служби за сигурност като представител на БЧК. Като експерт към бежанско-мигрантската служба на БЧК тя е била ангажирана и с превод от арабски на български за бежанците от Сирия в България.
Владее свободно английски, арабски, руски и испански език.
Родена е на 21 април 1967 г. в София, България. Баща ѝ д-р Нури Садик е суданец от нубийски произход, а майка ѝ е българската поетеса Ваня Петкова – внучка на имигрирал белогвардейски генерал и украинка от Полтава.
Оля Ал-Ахмед учи и прекарва пет години от детството си в Хавана, Куба, по време на дипломатическата кариера на майка ѝ в българското посолство там, преди да се върнат в София, където завършва средното и висшето си образование.
Завършва Софийския университет „Климент Охридски“ през 1989 г., със специалност Арабска филология и втора специалност журналистика и английски език. През 1990 година прави специализация в сирийската столица Дамаск и защитава аспирантура по съвременна арабска литература на тема „Жената в поезията на Низар Каббани“ при професор Наим Яфи.
В периода от 1999 – 2003 г. завършва няколко магистратури – Връзки с обществеността (PR) 1999 – 2000 г. и магистър по Здравен мениджмънт – 2000 г. в Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство, където взима професионална квалификация – бизнес курс по Мениджмънт и администрация. От самото начало на кариерата си Оля Ал-Ахмед изследва проблематиката на билингвизма на децата от „смесените“ бракове и има редица научни публикации в тази област.
Работи като журналист, специален кореспондент и редактор в отдел „Международна информация“ в Стандарт Нюз до 2017 г., и специалист по връзки с обществеността в Българската телеграфна агенция БТА от 2017 до 2021 г.
Оля Ал-Ахмед е член на Съюза на българските журналисти, член на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Българската асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), член на Международната асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (FIJET), член на Международната федерация на журналистите, и е носител е на 37 награди за журналистика и публицистика, включително „Най-добър журналист“ в мисия „Общество“ за 2022 г. от Balkan Media Awards.
Оля Ал-Ахмед първа открива факта за ареста на българските медици в Либия. Нейна заслуга е преводът на Либийския наказателен кодекс и обвинителния акт срещу медиците само за една нощ. Дългогодишен преводач от/на арабски език.
Работила е като преводач от руски език по време на ефир в предаването „Шоуто на Слави“ на BTV, и в други телевизии.
Преводач е на документалните филми на журналистката Елена Йончева: „Сирия, бунтовниците на Алепо“ (2013) и „Безпощаден мартиролог“ (2014). Преводач е на документални филми за бежанците по европейските телевизии Euronews и Arte TV. Автор е на Българо-арабски медицински разговорник.Превеждала е на много видни личности и държавни глави като президента на СССР – Михаил Горбачов, и руския опозиционер Борис Немцов.
Журналист с дългогодишна практика в редица издания като „Преса“, „24 часа“, „Труд“, „Новинар“, „Стандарт“, „Тракийско слово“, „Словото“, „Трета възраст“, „Марица“ и др. През последните няколко години е била специален кореспондент за Русия и Близкия Изток и редактор в отдел „Международна информация“ във вестник Стандарт“, журналист и Експерт Връзки с обществеността в Българската Телеграфна Агенция – БТА, специален кореспондент, автор и редактор в информационна агенция „Факти“.
Новинар – Гласът на новините на радио ФОКУС, както и автор на редица интервюта и публикации в агенция „Фокус“.
Журналист във вестник „Стандарт“ от 2011 г. до 2017 г. – редактор и автор в отдел Международна политика, коментатор на обществените процеси в Русия, Украйна и Сирия. Специален пратеник на вестник „Стандарт“ за Русия и Близкия Изток. Журналист и специалист по връзки с обществеността в Българската телеграфна агенция БТА от 2017 г. до 2021 г. Автор и редактор в информационна агенция ФАКТИ от 2021 г. до 2023 г.
Новинар и радиоводеща в радио ФОКУС от ноември 2023 г.
През септември 2012 г. Оля Ал-Ахмед издава първата си стихосбирка „Огледало“, посветена на майка ѝ – българската поетеса Ваня Петкова.
„Черното кокиче“ е втората ѝ стихосбирка, автобиографична. Художник-илюстратор на книгите ѝ е по-малкият ѝ син, актьорът и режисьор Джоузеф Ал Ахмад.
През октомври 2025 година издава „Цвете от куршуми“ – избрана лирика. Стихосбирката е илюстрирана с картини на българската поетеса и майка на авторката – Ваня Петкова. Художник-илюстратор на книгите ѝ е по-малкият ѝ син, актьорът и режисьор Джоузеф Ал Ахмад.
Оля Ал-Ахмед пише книгите си в село Езерово, в къщата-музей „Ваня Петкова“ на нейната майка, където поетесата прекарва последните 9 години от живота си и написва последните си литературни произведения. Къщата-музей е в самото начало на селото, с паметна плоча. Оля Ал-Ахмед се грижи за къщата-музей и има голям принос в културния живот на селото и региона.
