Последни новини

Стефан Фъртунов е бележита и многостранна личност с големи заслуги за утвърждаването на Габрово като град с културни традиции. Той успешно съчетава качествата си на добър организатор с успешна изследователска, издателска  и  творческо-съзидателна кариера. Делата му са трайно вградени в темелите на габровската култура. Венец на неговото дело е Домът на хумора и сатирата, чиято модерна концепция като Национален институт за популяризиране хумора на народите и досега остава като пример за виждане в бъдещето.

Стефан Илиев Фъртунов (1926 – 2010) е роден в с. Кормянско, Севлиевска община на 29 април 1926 г. Завършва гимназия в Севлиево и право в СУ „Климент Охридски”. Започва работа като юрисконсулт в Градския народен съвет – Габрово. Едновременно с това от 1955 до 1968 г. е заместник-председател на читалище „Априлов-Палаузов”- Габрово, а от 1965 до 1967 г. – секретар на Клуба на културните дейци в града.

През 1959 г. Габрово е утвърден за окръжен център. И, както споделя в едно интервю Стефан Фъртунов (Пеева 2001: Домът на хумора и сатирата – създаване, развитие и съвременно състояние (дипломна работа за бакалавър по етнология в ПУ „Паисий Хилендарски”) като съвременник на събитията, „появява се един стремеж по градовете да изровят стойностните неща от своята история и да покажат, че не са случайни градове, че по нещо се отличават от останалите. В габровските анекдоти аз виждах един огромен духовен капитал и исках да му дадем още по-голяма популярност. Габровският хумор се оказа много важна предпоставка за зараждането на идеята за преиздаване на габровските анекдоти. В необходимостта от това постепенно убедих партийните ръководители на града”.

През 60-те години на 20. век започва новото летоброене на габровския хумор покрай възраждането на карнавала (1964). През 1966 г. Фъртунов съставя и издава сборника „Габровски шеги” (Фъртунов 1966: Габровски шеги. София, изд. „Български художник”, предг. и ред. Радой Ралин, художник Борис Димовски, изд. на бълг., рус., фр., нем., англ. ез.). През 1968 г. излиза албумът  „Габрово” (Фъртунов 1968: Габрово. София, изд. „Български художник”, 115 стр., 95 стр. фотоси,  20 стр. текст на бълг, рус.,нем.,фр.  англ., формат 1/8, тираж 6100) с предговор, написан от Фъртунов, в който обръща внимание на ценностите на окръжния град Габрово – ценности природни, исторически, архитектурни, промишлено-икономически, културни, но и ценности на духа балканджийски, които правят града и неговите жители уникални. Над 200 черно-бели фотографии (дело на Стоян Маджаров, Цоньо Цонев и Георги Рачев)  показват църквите, паметниците и скулптурните композиции в центъра на Габрово, обръщат внимание на мостовете и тяхното оформление. Съвсем професионално Фъртунов цитира скулпторът и годината на създаване на паметниците. Представени са и други забележителности като Боженци, Етъра, Шипка, Бузлуджа, Люляците и др., които допълват специфичния облик на Габровския регион.

На 15 май 1971 г. излиза литературно-публицистичният алманах „Мизия” с главен редактор писателя Кольо Анастасов (Фъртунов е член на 7-членната редколегия). В него е отпечатан един основополагащ негов труд за габровския хумор (Фъртунов 1971: Габровският хумор – самобитно национално богатство. Алманах „Мизия”, кн.2, 48 – 63). Основополагащ, защото Фъртунов се цели високо – да наложи габровския фолклорен хумор в национален мащаб, да докаже актуалността и приложимостта на габровския икономически механизъм  в живота на нацията. В изследването Фъртунов развива теорията си за находчивия, предприемчив и пестелив габровски балканджия, за материалните и духовни ценности, които той е създал в трудните условия на планината, за родоначалието и спецификата на габровския хумор (дали габровецът е скъперник или пестеливец), за художествената стойност на габровските анекдоти, за приликата им с фолклора на други народи. Фъртунов завършва пространното си изследване с цитат от Илия Бешков: „Хуморът е истинско обществено кръвообращение. Когато един народ не е създал хумор, той не е подсигурил правото си на съществувание!” Сякаш точно това прозение, направено от Бешков, провокира Фъртунов да действа – изтъквайки значимостта на габровския хумор, впрягайки го в полза на митологията на града, превръщайки го в посланик на добра воля, мултиплицирайки го многократно чрез карнавала, Дома на хумора, Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Сатиричния-вариететен театър, алманаха за хумор на 4 езика „Апропо”, Националната среща –наддумване „Благолаж”, Международния фестивал на комедийния филм и още, и още превъплащения на хумористичните изкуства – за да подсигури правото на съществуване на габровеца! Но за това по-късно!

През 1971 г. Окръжна библиотека „Априлов-Палаузов” издава препоръчителна библиография „Габровският хумор в българския и чуждия печат”. Предговорът към нея е отново на Стефан Фъртунов. В него той характеризира габровският хумор като „доброжелателен и разтоварващ”,  подчертава, че в осмиването на габровеца не присъства острата сатира, от шегите блика една своеобразна жизненост и настроение. Препоръчителната библиография маркира над 450 публикации за габровския хумор, групирани по теми: История и същност на габровския хумор, Габровски народни и обработени анекдоти, Габрово-Абърдийн, Габровския хумор по света, Десетдневката на хумора и т.н.

През 1971 г. Фъртунов и Петър Проданов като съставители издават „Габровски шеги” (Фъртунов, Проданов 1971: Габровски шеги. София, изд. „София-прес”; 1985, изд. „Свят”; 1989, изд. „Български художник”; 1997, изд. ДХС). Те неизменно са илюстрирани от Борис Димовски, като неговите рисунки умело допълват представата за пестеливия габровец и се налагат като изчистени до символни пиктограми образи: яйцето с кранче, часовникът с вързаните стрелки, котката с отрязаната опашка, рибята кост, конят със зелените очила и др. Ще ги видим разработени като хумористични сувенири, пресъздадени в сцени от карнавалното шествие. В архива на ДХС досега са регистрирани 44 издания на габровските анекдоти на 24 езика. Изтъквам тези факти, за да се види предисторията на изкристализиране на идеята за създаване на Дома на хумора. 

Идеята за дом на хумора хрумва на Фъртунов и той веднага я споделя: ”Когато започна да ме човърка идеята за галерия на карикатурата, хората, с които я споделях и обсъждах, бяха Михаил Михов и Веселин Василев – мои близки приятели, които непрекъснато тормозех с нея” (Боева 2007: 20 - Стефан Фъртунов – създател и първи директор на ДХС – В: За Дома на хумора и сатирата – сериозно, изд. на ДХС. Габрово). В различен период от време и двамата ще работят в ДХС – Михаил Михов като заместник на Фъртунов, а Веселин Василев като завеждащ направление „Карикатура”. Никой от тях не е професионалист в изграждането на музей, но личностните им качества на добри организатори, на визионери, на скептици и едновременно с това оптимисти им помагат в осъществяване на идеята. В техния „Триумвират” Фъртунов е „дългите светлини”, той е по дългосрочното  планиране, Михов може да доведе всяка идея до реализация, а Василев притежава чудесно чувство за хумор и афинитет към карикатурата. (Боева 2007:21-  Стефан Фъртунов – създател и първи директор на ДХС – В: За Дома на хумора и сатирата – сериозно, изд. на ДХС. Габрово) Но в онези времена, когато Партията решава всичко, трябва да убедиш и увлечеш и ръководните фактори на града, за да поемат риска и заработят в полза на осъществяване на идеята.

На 15.09. 1970 г. Фъртунов внася Докладна записка до председателя на ГНС (така тогава титуловат кмета на града) – Габрово арх. Карл Кандулков. В нея той  развива идеята си за създаване на мероприятие ДХС  към ГНС. На свое заседание на 29.10. 1970 г. (Протокол № 20, т.6) ГНС изслушва вносителите на предложението за създаване на ДХС Стефан Фъртунов – председател на секция „Хумор и сатира” при Градския съвет за изкуство и култура -  и Кольо Атанасов – председател на Клуба на културните дейци – Габрово.

Били са толкова убедителни, че с Решение 217/29.10.1970 г. ГНС – Габрово поставя срокове за утвърждаване на такова мероприятие, за отреждане на терен и проектиране на ДХС. На 1.04.1972 г. Фъртунов е назначен за директор на новата структура. Така се ражда брандът „Дом на хумора и сатирата” в Габрово. На 13.11. 1972 г. ИК на ОНС – Габрово внася предложение за решение до Комитета за изкуство и култура (КИК) – София за утвърждаване на Фестивала на хумора и сатирата  в Габрово за „общонароден” и за оказване на съдействие от БАН на новосъздадения ДХС в проучвателско-събирателската и популяризаторска работа в изследване хумора на народите. На 13.07.1974 г. председателят на КИК Павел Матев утвърждава Правилника на Националния фестивал на хумора и сатирата в Габрово, в който основните прояви са: карнавал, национални и международни изложби на карикатурата и малката сатирична пластика, народно състезание по остроумие, национална награда за хумор и сатира в литературата „Габрово”, фестивал на комедийния и анимационен филм и др. Този правилник основополага дейностите, чийто основен организатор и двигател във времето е ДХС.

Марката  „Дом на хумора и сатирата” „обещава” на потребителите творци – да опазва, експонира  и популяризира тяхното изкуство, а на посетителите - смехотерапия, приятни емоции и съпреживяване при досега с различните видове хумористично изкуство. Какво прави ДХС уникален  сред другите музеи, салони, конкурси, които също искат да привлекат вниманието върху себе си? Това е прилагането на маркетингови стратегии в културата, а именно – разработването на вътрешно-конкуриращи се продукти на бранда „ДХС” по начин, сякаш са конкуриращи се продукти от различни „производители”. Стратегията за развитие на ДХС, изготвена от специалистите на ДХС и от специалисти от Министерството на културата, чертае логичното развитие на марката. Част от тази стратегия е интегрираният маркетингово-комуникационен план (за период от 20 години). Освен съдържанието и тонът на комуникацията, от ключово значение са и времевите параметри, честотата, каналите и местата на разпространение на съответните послания. В изпълнение на тази стратегия в ДХС започва извършването на  широка събирателска и проучвателска работа в различните видове и жанрове на хумористичното изкуства. Така брандът ДХС оформя дъщерни  „брандове в бранда”, създава и прави известни: Международния фестивал на хумора Габровския карнавал Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата Международния фестивал на комедийния филм Международната награда за литература „Хитър Петър” Експерименталния сатиричен вариететен театър, Алманаха за хумор „Апропо” (издаван на 4 езика), Националната среща-наддумване „Благолаж” габровския фолклорен хумор конкурси за деца и др. Създава се и Международна фондация „Хумор на народите”, която морално и финансово да подпомага Дома на хумора и международните му прояви.