Последни новини
◊ ИЗЛОЖБАТА
Националната галерия и a/political
представят
"ИЗТОК /ЗАПАД"
Андрей Молодкин и Сантяго Сиера
26 ноември 2024 – 16 февруари 2025
Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
Квадрат 500, пл. " Св. Александър Невски", ул. "19-ти февруари" 1
В изложбата "ИЗТОК – ЗАПАД" Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори.
Андрей Молодкин представя поредици от скици с химикалка върху хартия, посветени на едни от най-известните политически затворници на нашето време – Джулиан Асанж и Алексей Навални, починал през февруари тази година в затвор в Русия. Създадени през последните две години, работите директно и безкомпромисно визират съдбата на героите си. Портретите на Асанж – австралийския журналист, интернет-активист и създател на Wikileaks – са от времето, когато по искане от САЩ той се намира в затвор в Лондон за даване на публичност на военна информация. Кулминацията на серията настъпва в „Дата на освобождаване” (май 2024) – в голямоформатния портрет мястото на датата е оставено празно с надеждата, че самият Асанж ще завърши работата, когато бъде освободен. Така и става – Асанж лично вписва датата - 24 юни 2024.
През февруари тази година Молодкин публично обявява, че като художествен жест в подкрепа на Джулиан Асанж и на свободата на изразяване и достъп до информация взима за „заложници“ произведения на изкуството, включително на Рембранд и Пикасо, на стойност 45 000 000 долара и заплашва да ги унищожи в случай на смърт на Асанж в затвора, визуализирайки това в творбата „Превключвател на мъртвеца“. Според Молодкин и Сиера съществуването на политически затворници е критичен индикатор за здравето на демократичните институции и отношението им към правата на човека.
„Политически затворници в съвременна Испания“ (2018) на Сантяго Сиера – черно-бели снимки с текстовете на политически обвинения срещу политици, активисти, художници и журналисти – е серия, илюстрираща отношението на автора към състоянието на гражданските свободи. Още в годината на създаването си работата е цензурирана и свалена от изложба в Мадрид.
„Ветерани“ е тема, към която Сиера се връща нееднократно, представяйки изправени в цял ръст с лице към стената фигури като знак на срама. Композираните така анонимни участници в различни въоръжени сблъсъци са, според автора, елементи от дехуманизиран, агресивен и репресиращ колективен инструмент на властта, независимо от причината, времето и мястото, при които той бива използван – в Германия, Афганистан, Ирак, Великобритания, Косово, Йемен, Сирия, Испания.
Във видеото на Сиера „Водовъртежът“ (2023) образите на футболисти от националния отбор на Гамбия се сменят със сцени от полицейски арести на чернокожи младежи, под звуковия съпровод на думите: „Европа е градина… По-голямата част от останалия свят е джунгла… Градинарите трябва да отидат в джунглата…“, произнесени през 2022 от тогавашния европейски комисар за външната политика Жозеп Борел. Пасивността на човешките фигури и цинизмът на аудиофона се сливат с авторската визия спрямо устойчивостта на колониализма и расизма.
Творбите на Молодкин с названията „Демокрация“, допълнени с уточнения за медията – „окървавени плочи“ (2024) или „скулптура от нефт и светлина“ (2019) – се характеризират с придобиващия популярност термин „политически минимализъм“, възникнал след изложбата „Политическо/Минимално“, курирана от Клаус Бизенбах през 2009 с работи на политически ангажирани художници като Феликс Гонзалес-Торес, Моника Бонвичини, Алфредо Жар, Ай Вейвей. Определението се отнася към произведения с мощно политическо послание, използващи очевидно разпознаваеми символични материали. По мнението на Молодкин, суровият петрол, стоманата, кръвта и капиталът управляват съвременния свят независимо от оформящите ги политически конструкции и реторика. Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
*** a/political изследва границите на радикалното познание, опирайки се на принципа на „културния терор”. Работейки с артисти и агитатори, колективът дава трибуна на гласове, които се изправят срещу доминиращите концепции на нашето време. a/political функционира чрез интервенции, специални поръчки и колекция от модерно и съвременно изкуство, представяйки политически ангажирани артисти като Джон Хартфилд, Нанси Спиро, Густав Мецгер и Касилс.
Беки Хагпана-Шируон A/POLITICAL
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
◊ ЗА АВТОРИТЕ
Андрей Молодкин е считан за един от водещите примери за политически минимализъм, благодарение на формалния си подход към материала, като използва главно човешка кръв суров петрол, стомана и химикалка. Чрез произведенията си той подчертава икономиката като значим субект на символичното, финансовото и културното изграждане на Запада.
Роден е през 1966 в Буй, Русия. Живее във Франция. Завършва московския универистет „Строганов“ през 1992. Служи в Съветската армия. Сред последните му самостоятелни изложби са: Black Horizon, Музей BPS22 в Шарлероа, Белгия (2019); Fallout Pattern, Център за изкуства Rua Red в ДъблинИрландия (2017); Transformer No.M208, Palazzo Ducale в Генуа, Италия (2014); Catholic Blood, Арт център VOID в Дери, Северна Ирландия (2013); CRUDE, Американски университетски музей към Katzen Art Center във Вашингтон, САЩ (2013); Liquid Black, Музей „Вила Щук“ в Мюнхен, Германия (2012); CRUDE, Музей за съвременно изкуство Station в Хюстън, САЩ (2011 - 2012); Absolute Return, Музей за модерно и съвременно изкуство Сент Етиен, Франция (2011- 2012).
През 2009 Молодкин представя Русия на 53-ото Венецианско биенале. Негови творби са отразявани в издания като Art Forum, Art Press, Third Text, Kh/Zh, New York Times, Village Voice и Independent.
Сантяго Сиера се опитва да покаже в работите си порочността на структурите на властта които са в основата на отчуждението и експлоатацията на работниците, несправедливостта на трудовите отношения, неравномерното разпределение на богатството, създадено от капитализма, корумпираната природа на труда и парите, расовата дискриминация в един свят, характеризиращ се с миграционни потоци в една посока – от юг на север.
Роден през 1966 в Мадрид, Испания. Учи изящни изкуства в Universidad Complutense в Мадрид и в Университета за изящни изкуства в Хамбург (HFBK) между 1989 и 1991, както и в Академията „Сан Карлос“ в Мексико сити между 1995 и 1997. Сред последните му самостоятелни изложби са: El Bebedero, Галерия „Prometeo“ в Милано, Италия (2016); Laboratory, Мексико (2015); Helga de Alvear в Мадрид, Испания (2016); Kunsthalle Tübingen в Германия (2013); Te Tuhi Centre в Нова Зеландия (2013); Reykjavik Art Museum в Исландия (2012); MARCO в Испания (2009); Museu Madre в Италия (2009); CAC Malaga в Испания (2006); Museum Dhondt-Dhaenens в Белгия (2004).
Сиера представя Испания на 50-ото Венецианско биенале през 2003. Участвал е в многобройни групови изложби, сред които са тези в Музея за модерно изкуство в Полша (2016); Националната художествена галерия в Полша (2015); Kunsthalle Dusseldorf в Германия (2014); Hamburger Bahnhof – Музея за съвременно изкуство в Берлин (2014) и 55-ото Венецианско биенале през 2013.