Последни новини

100 години от рождението на Константин Илиев отбелязва Софийската опера

Зад нас остава само следата на стъпките, с които сме минали през нашето време. Едни ще бъдат изличени от вятъра на годините. Други ще останат да блестят и по тях ще тръгнат новите поколения.

Знае ли някой каква следа ще остави след себе си?“

24 октомври 1986 г. „Слово и дело“

На 9 октомври от 19.00 ч.в залата на Националната опера ще се състои концерт, посветен на вековния юбилей на Константин Илиев – една от знаковите личности в историята на българската музика – диригент, композитор, общественик, страстен защитник и интерпретатор на сътвореното от българските композитори. 

В програмата на събитието е включен филм-портрет „Фрагменти в памет на Константин Илиев“ на режисьора Николай Йотов и оператора Пламен Герасимов от фонда на националната телевизия. Анастасия Детистова-Абаджиева, Иван Стайков, Пепа Дженева и Христо Иванов ще изпълнят квартет №1. Под диригентството на Жорж Димитров концертно ще бъде представена първа картина на операта „Боянският майстор“. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова и солистите Емил Павлов, Венцеслав Анастасов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Николай Петров, Анастасия Попова, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Павлов, Александър Георгиев, Йоана Кулева, Стефан Сахатчиев и Лазар Вълнеев.

 „Боянският майстор“ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към човека, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, изразих с монографията, която написах за него, и с „Боянският майстор“, пише Константин Илиев в автобиографичната книга „Слово и дело“.

Премиерата на „Боянският майстор“ е в Софийската опера на 3.10.1962 г. Либретото е на Михаил Хаджимишев по повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „Ръка Илиева“. 

„Работата по „Боянският майстор“ протече през 1961 и началото на 1962 г. Не изчаках завършването на либретото и я пишех почти паралелно със създаването му, след като Хаджимишев ми даваше една завършена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи подробности драматургичния план, така че аз знаех какво щях да очаквам. Пак той – Хаджимишев, който беше вече режисьор в Софийската опера, успя да склони тогавашния директор Димитър Петков … да я постави. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното ръководство. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава постановка, а Казанджиев постигна една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката прие с бурни одобрения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми.

Успешна беше не само премиерата, но и следващите четири-пет представления, които минаваха винаги при пълен салон – нещо много рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам предвид творби на други колеги, които на третата вечер едва събираха сто-сто и петдесет слушатели и организаторите на операта трябваше да полагат големи усилия за това. Трябваше да бъда щастлив автор и аз бях наистина щастлив. След петото представление Димитър Петков свали операта от репертоара, защото… нямала публика.

За пръв път критиката посрещна операта ми добре... Веднага след премиерата музикантите взеха да говорят, че съм написал автобиографична опера, в която било много ясно кои личности визирам под различните действащи лица. Други, вдигайки вежди, казваха многозначително: „Ръка Илиева писа!“. Въобще операта възбуди много коментари, най-вече защото беше крачка назад по отношение на техниката, която използвах. Даже и опонентите ми ме потупваха боязливо по гърба: „Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всякакви задръжки.“ (Из „Слово и дело“.)