Премиерата на „Свидетелства за прехода 2000–2009“ от министър-председателя на България (1997–2001) Иван Костов – разговор за съдбата на българската демокрация

Мемоарите „Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“ на министър-председателя (1997–2001)  Иван Костов дадоха начало на разговор, в чийто център попада не самият политик, а историята на съвременна България – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.

Големият държавник продължава този диалог във втората част на своите мемоари – „Свидетелства за прехода: 2000–2009“, в която той проследява събитията от 2000 до 2009 г., довели, по неговите думи, до ерозията на вярата в демократичната мисъл и общество.

Премиерата на изданието се проведе на 2 октомври 2024 г., когато малко след 18:30 ч. над 1000 души уважиха събитието в Зала 3 на Национален дворец на културата – София, сред които и кметът на град София Васил Терзиев, редица народни представители, журналисти, академици и общественици.

„Иван Костов е съдбовният изповедник на прехода. Личността му е съдбовно срасната с прехода, а тази книга е много по-скоро исторически труд, отколкото мемоаристика. Тя е исторически труд върху една епоха от първо лице“, заяви проф. Калин Янакиев, който представи книгата по време на събитието.

„Установяването на пазарната икономика, началото на преходите за приемане в НАТО и ЕС – извършеното под лидерството на Иван Костов преобръщане на България от Русия към Европа и Запада, е най-важното, случило се от 1989 г. до днес. Онова, което въпреки всички ерозии и провали ни дава спокойствие и сигурност в днешното драматично време – и без което днес щяхме да сме в ситуацията на нещо като Беларус или най-много Молдова и Грузия… На този фон е и трагичната история на постепенната и все по-дълбока ерозия на постигнатото –  втората и много тежка част от политическата съдба на Иван Костов“, допълни той.

„Свидетелства за прехода: 2000–2009“ е не просто сух отчет за отминали години и събития, а личен разказ за ЦЕНАТА, която се плаща за усилията България да бъде върната там, откъдето я отскубна комунизма след 1944 г. — в свободния свят на Европа, цивилизацията и общочовешките ценности. С тази и с предната си книга нашият голям държавник се изправя лице в лице срещу бившите си съмишленици, врагове и предатели с факти. Тези две книги оформят политическия разказ за една България от вчера, която сме напът да забравим, преди да сме я разбрали. А без този политически разказ няма как да си я обясним днес“, каза главният редактор на издателство „Сиела“  Захари Карабашлиев.

„Веднъж, когато говореше за политика, Иван Вукадинов ми каза, че нов храм се гради, като се разруши старият. Местата, където хората строят олтари на своята вяра, не са произволни и не са много. Затова през хилядолетията те са градили своите светилища на едно и също мяс­то. Приятелят ми е прав. Новият храм трябва да бъде изграден на мяс­тото на стария.

Отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и точно на неговото място, а не встрани или до него, да изградим храма на демокрацията. Това са реформите – едновременно рушене и градеж.

Обръщайки очи към нашата история, виждам, че никога не сме про­меняли живота си радикално“, заяви Костов, като цитира края на своята книга.

Позовавайки се на редица документи, статии, основни принципи на моралната и политическата философия  и собствените си спомени, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската демокрация въпроси – докъде стигнахме за 30 години, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, кои са причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България.

В „Свидетелства за прехода: 2000–2009“ големият политик и държавник Иван Костов посочва без назидателност „тази типична за нас половинчатост и неспособност да разрушим пречещото, да завършим започнатото и да защитим съграденото“, но и проправя път на вярата, че само чрез диалог може да се гради българското демократично бъдеще.

„Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек.“

.................................................. 

Снимки: Антон Кръстев, Creative Visual Solution