Последни новини

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 5/2024

https://doi.org/ 

Тема на броя: Философия и културно многообразие
Водещ: Валери Личев

 Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Мислене и метафизика

· Harald Seubert – Heidegger’s Political Anthropology

Философия, морал, икономика

· Ani Dimitrova, Stoycho Dulevski – Digital Nomads: Philosophical-Economic Discourses
· Димитър Станков – Съвестта и нейните морални измерения

Африканска култура и философия// African Culture аnd Philosophy

· Philip Ogo Ujomu – ‘Ubuntu’ African Philosophy or ‘Ubuntu’ as a Philosophy for Africa?

Философски оптики

· Даниела Сотирова – Отношението към времето като културна норма
· Никола Гинев – Утопия и мит във философските призми на Бенямин и Адорно

Нови книги
· Нонка Богомилова – За новата книга на проф. Добрин Тодоров върху техно-научните „светогледи“
· Лилия Сазонова – Пътеводител във философската грамотност

Статията на Харалд Зойберт разглежда в детайли жизнения път на именития философ Мартин Хайдегер. Отделено е специално внимание върху изграждането на картината на неговата политическа антропология, а заедно с това в статията намират място и оценки от негови съвременници и последователи във времето. Разгледани са и социално-политическите условия за формирането на философската му система и тяхното значение за неговата херменевтична онтология. Тезата на Зойберт е, че Хайдегеровата мисъл е неразривно свързана със социалните и идейни процеси на времето, в което протича неговият творчески път.

Терминът „дигитални номади“ идва на бял свят през есента на 1997 година с издаването на книгата "Дигитален номад" на Цугио Макомото и Дейвид Менърс. Идеята е, че човек може да е в различни точки на света, но чрез своя компютър да работи дистанционно и да не е прикован към физически фиксирано работно място в офис. Статията на Ани Димитрова и Стойчо Дулевски очертава както общите, така и особените страни на този феномен. Предложен е сбит преглед на данъчното облагане на въпросните номади в международен порядък, както и това какви мерки предприемат отделни държави във връзка с особеностите на дигиталното номадство. Интересно е направеното извеждане на препоръки от гледната точка на данъчното право в нашата страна. Изводът е, че дигиталното номадство печели все по-голяма популярност в световен мащаб, а това изисква съответното привеждане на законодателството в съответствие с особеностите на този начин на живот и произтичащата от това необходимост за прилагането на адекватни законодателни мерки.

Статията на Димитър Станков утвърждава съзнанието на човека като най-висша разумна способност. Съгласно автора, единствено хората са морални същества, притежаващи свободна воля. А съвестта е „личен бог“ и „вътрешен човек“, тя е и демон, и съдия, и оракул. Човекът е homo interior. Но човекът е нравствен субект: съвестта се откроява като проблем едва когато на дневен ред бъде поставена нравствената същност на човека. Оттук следват и самоопределението, вменяемостта и отговорността: „в съдържанието на понятието съвест се очертават границите на моралната отговорност, издигната до степен на самоотговорност“. 

В текста на Филип Ого Уджому „Африканска философия „Ubuntu“, или „Ubuntu“ като философия за Африка?“ се описва набор от тясно свързани ценностни системи от африкански банту произход, които подчертават взаимосвързаността на индивидите със заобикалящите ги социални и физически светове. „Ubuntu“ понякога се превежда като „Аз съм, защото сме ние“ (също „Аз съм, защото си ти“) или „хуманност към другите“. В езика Xhosa се използва последният термин, но често се има предвид в по-философски смисъл, за да обозначи „вярата в универсална връзка на споделяне, която свързва цялото човечество“. „Основните ценности за развитие, или философията на развитието за Африка, изискват етична основа за човешкото съществуване в политически и социален ред. Генерално погледнато, социалният ред в повечето части на Африка е обсебен от проблема с негативната доминираща социална парадигма (DSP) или основните социални ценности като омраза, нетолерантност, злоупотреба с правата на човека, дехуманизация, експлоатация, авторитаризъм, бедност и потисничество. Това често води до напрежение, конфликти и войни.“ Какво е DSP? В своята книга от 1974 г., озаглавена Ark II, Denis Pirages и Paul R. Ehrlich допринасят за теорията на социалното възприятие и въвеждат термина „доминираща социална парадигма“ (DSP). Тази концепция е дефинирана като „ментален образ на социалната реалност, който ръководи очакванията в обществото.“ Авторите обясняват допълнително: „(...) DSP е социално значимата част от общата култура. Различните общества имат различни DSP. Социалната парадигма е важна за обществото, защото помага да се осмисли една иначе неразбираема вселена и да се направи възможна организираната дейност. Тя е съществена част от културната информация, която се предава от поколение на поколение, тъй като ръководи поведението и очакванията на родените в нея. Светогледът на всеки индивид е донякъде различен от този на всеки друг, както и споделените светогледи на членовете на различни семейства, класове и така нататък.“ Eтиката на Ubuntu, съгласно Уджому, се определя от набор от човешки ценности, сред които са толерантността и взаимното уважение. Авторът аргументира възможността да бъдат използвани етичните корелати като средство за постигане на стабилно развитие в световен мащаб и особено в Африка.

В текста на Даниела Сотирова е представено философско-антропологично изследване на възприемането на времето. Разглеждат се различни видове време. Въвеждат се конструкциите на времевата перспектива и културната интелигентност. Като начин за постигане на това в статията е представен систематичен философски и аналитичен преглед на концепциите за отношението към времето. Предложени са специфики, свързани с понятията ментални модели, културна интелигентност и културни клъстери. Те могат да бъдат полезни за разбирането на културните различия и по-ефективното общуване.

Статията на Никола Гинев „Утопия и мит във философските призми на Бенямин и Адорно“ взема на прицел диалектическата връзка между мит и утопия, фантазия и разум. Набелязват се „интерпретативни ключове“, които дават възможност на историческото съзнание да интерпретира миналото и критично да дешифрира проблясъци на утопия в следите на настоящето. Представените теоретични модели са предимно тези на философите от Франкфуртската школа Бенямин и Адорно, които основават своите позиции върху философията на Хегел.

В рубриката „Нови книги“ Нонка Богомилова дава научно съобщение за новата книга на проф. Добрин Тодоров „Техно-научните „светогледи“ и кризата на хуманизма“ (2023, София: Парадигма). Ценностите, които Добрин Тодоров отстоява в тази книга, според Богомилова са: „една загриженост за човешкото, имплантирана както в спокойния и уравновесен изследователски подход към тези и традиции, така и в аргументираната защита на ценностите на разума, свободата, автономията, достойнството на човека“.

Лилия Сазонова представя книгата на Борислав Градинаров „Основи на философската грамотност“ (2024, София: Изд. комплекс – УНСС). Според Сазонова „Самият факт на издаването на учебник по философия за неспециалисти, както и духът, в който е написан, спомагат за реабилитирането на обществената ценност на „науката за мъдростта“.

Доц. д-р Кристиян Енчев