Последни новини

„Бъдеще 2.0" за България: Инвестициите в грамотността са ключът към демокрацията, устойчивото развитие и толерантността
Научни форуми
27.10.2024 г. 12:09
В рамките на международния форум водещи експерти очертаха връзката между намаляващите нива в уменията за извличане на информация при четене и най-наболелите обществени проблеми
Бърз преглед
Обратно

На 29 октомври 2024 г. в гр. Брегово ще се проведе Национална кръгла маса по повод 160 години просветителско дело в Брегово. Форумът е под патронажа на д-р Ани Арутюнян – Областен управител на Област Видин и г-н Илиян Бърсанов – кмет на Община Брегово, със съдействието на г–жа Веселка Асенова – началник на Регионално управление на образованието – Видин.

Ключовите лектори са учени и водещи експерти от България:

Проф. д.н. Венелин Терзиев ще представи темата за промените в образователния процес, които настъпват в резултат на социалните трансформации в обществата.

Подготовката и образователните стандарти в различните етапи на образователния процес търпят развитие. Обществените промени и настъпващите социални трансформации в обществата налагат преосмисляне на основните образователни парадигми, технологии и инструментариум.

За  реализиране на образователния процес в България (а и в повечето страни) се използва класно-урочната система на обучение. Урокът е основна организационна форма за тази реализация и представлява единство между дейността на учителя и тази на учениците в отделните класове, където се разработва определена тема от учебното разпределение (програма), за определено учебно време. Урокът се явява логически завършен цялостен елемент на учебно-възпитателния процес. В него се изявява сложното взаимодействие между цел, съдържание, методи и средства на обучението.

Пазарът на труда поставя все по-високи и по- разнородни изисквания към работната сила, която трябва да бъде подготвена за успешна реализация на първичния пазар на труда. В съвременното училище се търсят различни по своя характер и същност иновативни подходи за подобряване на класно-урочната система. Такива са: интерактивни уроци, използване на технологии за виртуална реалност, използване на AI, проектно базирано обучение, облачни технологии, методи като- обърната класна стая, ученици обучават ученици, бинарни уроци, използване на индивидуален и компетентностен подход  и т.н.

Поради особената динамичност на процесите, не може да се отговори на целия набор от изисквания на образователната система. Различни резултати от изследвания, проучвания и анализи дават ясна картина за недостатъчна подготвеност на всички страни участващи в този процес.

Ако в подготвителен и начален етап на обучение от първи до четвърти клас промените, които се правят дават достатъчно добри резултати, то в последващите етапи са по-скоро незадоволителни. Промените в този процес следва да се правят след обстоен и задълбочен анализ.

Прогимназиалният етап на обучение от пети до седми клас, както и горния курс на обучение – от осми до дванадесети клас, се нуждаят от промени, които класно-урочната форма не може да даде и дори нейното подобряване няма да има възможност да покрие настъпилите нови изисквания.

Отдавна познатата технология на социално програмиране е добра възможност, която ще позволи промените да бъдат ефективни в достатъчно кратко време.

Съвременното тълкуване на понятието „програмиране“ го определя като общ принцип на управление, на основата на който субектът извежда действията си с определени средства в направление към целите, съобразно динамичните промени на заобикалящата го среда. Казано по друг начин, върху конкретното съдържание, структура и динамика на целта, действията за нейното постигане са повлияни от предизвикателствата на средата, в която функционира системата, от степента на тяхното познаване и зависимостта на субекта, неговата ценностна ориентация, приоритетите, възможностите, с които разполага, избраните форми и методи за достигане на желания резултат. Това повече от всякога определя необходимостта от алтернативност на решенията и избор на оптималния вариант, допринасящ за управление на резултатите.

Българското образование нерядко е критикувано и от свои, и от чужди, за това, че е основано на механично запомняне и на възпроизвеждане на знания, че не учи учениците да мислят, да решават проблеми и не развива техните творчески способности. Това е една от причините българските ученици да показват ниски резултати на международните тестове „PISA“, които всъщност съдържат въпроси за решаване на проблеми, а не за възпроизвеждане на знания.

Ако не искаме да бъде така, трябва да си отговорим на въпроса какво представлява технологията на едно творческо обучение.

Творческото обучение е темата, която ще представи проф. д.н. Николай Колишев. Българското образование нерядко е критикувано и от свои, и от чужди, за това, че е основано на механично запомняне и на възпроизвеждане на знания, че не учи учениците да мислят, да решават проблеми и не развива техните творчески способности. Това е една от причините българските ученици да показват ниски резултати на международните тестове „PISA“, които всъщност съдържат въпроси за решаване на проблеми, а не за възпроизвеждане на знания.

Ако не искаме да бъде така, трябва да си отговорим на въпроса какво представлява технологията на едно творческо обучение.

За да го направим, предлагам възглед, според който в процеса на обучение има две линии: репродуктивна и творческа. Тези две линии са взаимно свързани, но са и относително самостоятелни. По репродуктивната линия обучението е ориентирано към предаване на резултатите от познавателната дейност на хората, творческата – към предаване не само на резултатите, но преди всичко на самия процес на познание. Целите на обучението при реализация на репродуктивната линия са репродуктивни цели, защото са насочени към предаване на учебното съдържание в готов вид, тоест чрез просто повторение. Целите на обучението при реализацията на творческата линия са творчески цели, защото са насочени към предаване на учебното съдържание чрез осъществяване на творчески процес, тоест към усвояване на технологията на творческия познавателен процес чрез неговото извършване.

Д-р Полина Спирова ще говори за съвременното състояние на предмета религия в българското училище и за необходимостта от религиозна просвета на младото поколение. 

Насилственото прекъсване на религиозното образование в българските училища след 1944 г. е акт със сериозни последици за развитието на българското общество. Цели поколения българи са лишени от религиозна просвета и култура, което се отразява върху мирогледа и ценностната система и на съвременното ни общество. Опитите за възстановяване на религиозното образование след 1989 г. показват, че процесът е труден и изисква сериозни усилия както от страна на отделни специалисти, така и на различни институции. Създаването на сътрудничества между хора и институции в полза на каузата на религиозната просвета е една от задачите на нашето поколение.

В презентацията се разказва накратко какво е състоянието на обучението по религия в съвременното българско училище – като нормативна уредба и организация, каква е статистиката за броя на учениците, обхванати в това обучение. Привеждат се някои аргументи, защо е необходимо българските ученици да се ограмотяват религиозно: как религиозната култура и знания помагат на младите хора да разбират и анализират миналото и настоящето и да взимат решения за бъдещето, как християнското разбиране за човека и отношението към другия, ближния, може да помогне за преодоляване на отчуждението в обществото и т.н.

Формирането на емоционална компететност на педагогическите специалисти чрез тренингово развитие на емоционалната интелигентност е тамата на представянето на д-р Александрина Величкова.

Проблемът за изследването на емоционално – волевата сфера (или емоционалния интелект) на педагога в контекста на професионално значимите качества на личността остава и до този момент недостатъчно изучен в най-новата българска научна действителност. Нарастването на интереса към въпросите, свързани с емоционалната компетентност и професионалното самоосъзнаване на педагозите във връзка с успешността на дейността им е обусловено от съвременните социални тенденции към хуманизация на образованието, както и от основните цели на българското образование, залегнали във влезлия в сила от 1 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование.

В психологическата литература целенасоченото развитие на емоционалната интелигентност се отъждествява с формирането на емоционална компетентност. Резултатите от изследванията, доказващи възможността за целенасочено развитие на емоционалната интелигентност, потвърждават продуктивността на усилията за повишаване както на нейното интегрално равнище, така и на изразеността на отделните компоненти с помощта на външно, или тренингово, въздействие. 

Значимостта на развитието на емоционалната интелигентност на педагогическите специалисти като цел на обучението и квалификацията на персонала в образователната институция не предизвиква съмнение в психологическата и организационно-управленската литература. Но малко място в тази литература се отделя на разработването на модели за развитие на емоционалната интелигентност.

Именно противоречието между необходимостта от практическо развитие на емоционалната интелигентност на педагогическите специалисти и отсъствието на цялостен, теоретично обоснован, експериментално проверен и адаптиран към българските социо-културни условия модел за развитие на емоционалната интелигентност на педагогическите специалисти е причината да се разработи, провери и докаже експериментално теоретично обоснован и практически приложим във вътрешноинституционалната квалификация на образователните институции организационно-управленски тренингов модел за развитие на емоционалната интелигентност на педагогическите специалисти.

Чрез тренинговото развитие на емоционалната интелигентност като значим фактор за повишаване на психологическата култура, педагогическите специалисти ще усъвършенстват своята емоционална компетентност, ще повишат нивото на професионалното си майсторство и ще обогатят възможностите си за пълноценна личностна и професионална изява и реализация. 

Илияна Кръстева, която е директор на Средно училище „Св. св.Кирил и Методий“ в Брегово ще говори за неговата 160-годишнината, за духа и новаторството, което е повод за гордост. През тези години, училището се превръща в културен коридор на три граници и се заема с нелеката задача да се идентифицира, като водеща образователна институция в Северозапада, която формира личности с високи морални и етични ценности.

Ще бъдат представени основните етапи от развитието на Бреговското училище и особената дипломатическата мисия, която изпълнява, чрез посланията и съхранената историческа памет. Важността на пространствените решения в училищната сграда, като иновативен ретранслатор на знания и ролята на виртуалната реалност за нуждите образователния процес и за запазване на системата от ценности и добродетели в училищната общност.

Своя опит ще споделят Цветан Михайлов, който е директор на Основно училище „Любен Каравелов“ във Видин и Мариета Георгиева – директор на Професионална гимназия „Проф.д-р Асен Златаров“ във Видин.

Модератор на събитието е проф. д.р инж. Маруся Любчева.

 

Национална кръгла маса: „Просветителството между миналото и бъдещето. Днешните будители...“, гр. Брегово, обл. Видин: 1
Снимка: Росен Младенов, БТА Видин
Автор:
проф. д.н. Венелин Терзиев
Публикация:
26.10.2024 г. 17:48
Етикети:
Илияна КръстеваБреговоНационална кръгла маса
Мариета Георгиева
Цветан Михайлов
проф. д.р инж. Маруся Любчева
д-р Александрина Величкова
Д-р Полина Спирова
проф. д.н. Николай Колишев
160 години просветителско дело
Посетено:
200
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/40078-natsionalna-kragla-masa-prosvetitelstvoto-mezhdu-minaloto-i-badeshteto-dneshnite-buditeli-gr-bregovo-obl-vidin
Обратно
На 27 октомври във Варна на художника Стоимен Стоилов ще бъде връчено отличието “Златен век” - огърлие
Награди
26.10.2024 г. 10:12
Министърът на културата маестро Найден Тодоров ще връчи най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век” - огърлие на художника Стоимен Стоилов за неговия изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура
Бърз преглед