Лаборатория
Трубадурски двубой: Гриша Трифонов срещу Ясен Атанасов
Клуб "Бялата ръкавица" представя
◊ СЪБИТИЕТО
Поредицата „Трубадурски двубои” на клуб „Бялата ръкавица” към арт-център „Алтера” с автор и водещ Петър Чухов се подновява в нов формат.
На 17 декември 2008 г. (сряда) от 19 часа
в арт-център “Алтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред)
Гриша Трифонов ще се изправи срещу Ясен Атанасов, а техни секунданти ще бъдат съответно Бойко Ламбовски и Ангел Игов.
◊ ДВУБОЯТ
Двубоят ще протече в четири тура:
. I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си;
. II тур – поетите ще имат по 5 минути, за да дискредитират опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация на двамата поети. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която съперниците ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
. III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя автор и да нападат съперника.
И накрая,
. IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения автор с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кой автор се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването. Ще бъдат раздадени грамоти и награди.
◊ ТРУБАДУРИТЕ
Гриша Трифонов е роден в града-герой Харманли през далечната 1955 г. Там преминава най-ранното му детство, белязано от кражби на дини и пъпеши (карпузи и кауни) в промишлени количества от легендарните харманлийски бостани. В началото Г. Т. е седесар и гордо ходи по пързалките със синя връзка, но по-късно става лявоориентиран и още по-гордо носи червена такава, когато щипе невръстни харманлийски моми по кюшета и градински пейки. Същият период се характеризира с множество геройски бели, за една от които, но не най-голямата, е изключен от училище още в трети клас.
Паметна в биографията му е 1971 г., но не защото през нея заедно с още 70 видни българи е роден Ясен Атанасов (така пише в интернет), а защото точно тогава Г. Т. решава да напусне ретроградната харманлийска гимназия и да отиде в прогресивното пирдопско СПТУ по цветна металургия, което завършва след поредица премествания в други гнезда на социалистическата наука, но като частен ученик. Тук започват първите му литературни и музикални опити, които в началото не са нито много литературни, нито много музикални, но поне са опити. Следва казарма, за която могат да се напишат няколко романа, запознаване с журналистиката, първи брак, първи син, първи развод.
По-късно е пощенски раздавач, рокмузикант, формовчик, сметосъбирач... И пише ли, пише. И пее от сцените на „Ален мак” ангажирани песни, с които успява да свали от власт Пиночет, Рейгън и други тирани. За Живков е още рано...
През 1986-та заедно с Владо Левков събира за двайсетина години напред в Харманли българските бардове на творческата среща „Поетични струни”. Печели конкурс за ръкопис, в резултат на което следващата година издават върнатата му от всички издателства в НРБ стихосбирка „Докато проговори камъкът”, спечелила през 1988 г. Наградата „Южна пролет”. По-сетне скача по площадите, което довежда демокрацията и вече спокойно може да работи като бодигард, журналист, черноборсаджия, рекламен и издателски бос. Но не пише, понеже има много пари и му е неудобно. Става член на СБП, но чак през 1999 г. издава втората си стихосбирка „Градовете, където не сме”, а през 2000-та – есеистичната книга „Съботни мемоари”, което означава, че парите са намалели драстично. През 2001 хем издава третата си стихосбирка „Есени”, хем печели един чувал награди на конкурса „Бургас и морето” с песента си „Лятото” по текст на Иван Вълев в изпълнение на Пламен Ставрев. Някъде в началото на този период, под влияние на списанието „Ах, Мария”, което много харесва, се жени за последен път – за Мария, естествено, и се ражда вторият му син.
После идва в София, понеже няма как. Издава четвъртата си стихосбирка „По есенните улици на лятото”, с която печели наградата „Георги Братанов”, води телевизионното предаване за изпята поезия „От трета страна”, работи като разпространител на в. „Словото днес” и редактор в издателство „Български писател”, на което през тази година става и директор. Става член на УС на СБП. Издава първия си албум с авторски песни „Главната улица”. Отскоро заедно със Слави Георгиев води предаването за литература „Часът на думите” по програма „Христо Ботев”, съвместен проект на БНР и СБП. Печели наградите „Изворът на Белоногата”, „Златен ланец” и „Славейкова награда” и решава повече да не участва в конкурси, защото това неговото наистина на нищо не прилича. Превеждан на различни езици, тази година в Сърбия излезе стихосбирката му „Южне двери”, а до края на годината предстои да излезе стихосбирка на Г. Т. и в Москва, ама не знае как се казва, понеже го е срам да пита – скромен и тих човек е той. И като такъв въобще не споменава, че е сценарист на 4 документални филма, че води (пак със Слави Георгиев) „Вечери на изпятата поезия” в Столична библиотека, превежда от руски, работи върху втория си албум, готова е петата му стихосбирка „Югоизточната порта” и т.н, и т.н.
Гриша:
Няма кой знае с какво да предизвиквам Ясен Атанасов – на неговите години човек няма нужда от предизвикателства. Че и на моите...
Освен това се страхувам, че ние с него сме в твърде различни спортове. И на различни, доста отдалечени стадиони. Но със сигурност сме в един отбор.
Затова този дуел го виждам така: От едната страна аз и той с шпагите на поезията, а от другата - бухалките на бездуховното. И ако някой от нас падне, то няма да е от шпага. И поне една ще остане.
Ясен Атанасов
Животът. Накратко
Ясен Атанасов се ражда в София и хуква On The Road. Скитайки, завършва културология в Софийския университет, специализира философия и история на изкуствата в Милано и културен мениджмънт в Париж. Автор на “Книга” (по-скоро поезия, 1993), “Хтон” (по-скоро проза, 1996 и 1999), „Онези часове до изгрева” (технопиеса, 2001), “Неща. Горчивата книга” (2005), а също на текстове – художествени и всякакви други – публикувани в тежката (и не съвсем) българска преса.
Един от основателите на легендарното списание за литература и други наслади “Ах, Мария”, по-късно – негов директор. Водещ редактор на фундаменталните колекции “Америка ХХ” и “Елит” на издателство “Парадокс”. Съосновател на Фондация за българска литература.
Куратор и продуцент на феста “Поезия & Електронен авангард” (София, 2000). Драматург на танц-театър проектa “Линч” на Мила Искренова. Създател на националната антиСПИН кампания за 2002 и продуцент на концерта за нея в Националната опера. Сценарист и режисьор на документалния филм „Приказки за брат Вим” (TV7), посветен, естествено, на Вим Вендерс (официална селекция на фестивала „Златна ракла”, 2007).
Носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2007.
Понастоящем се подвизава като редактор в списанието на БТА “Паралели”, като неуточнена земетръсна степен в предаването за култура на TV7 „Пет по Рихтер” и като докторант във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Артистичен директор на феста СОФИЯ: ПОЕТИКИ.
Животът като бачкане
Между два журналистически текста и някоя и друга шантава продуцентска идея Ясен Атанасов се утешава с мисълта, че не един качествен писател си е изкарвал хляба по този начин.
Животът като такъв
Авантюрист, романтик, бродяга, gourmet, (не) поправим никотиноман, фен на червенокосите жени, твърдия алкохол и други екзистенциални опиати.
Ясен:
Обичам предизвикателствата. И да ги отправям, и да ги приемам. Готов съм. Това, което ми се иска обаче, е да победи поезия, а не поет. И тъй като съдя само своята поезия, знам кой ще бъде победителят. Тази сутрин го обръснах.
. Цената на входа за събитието ще е 1 лев за ученици и студенти и 2 лева за всички останали.
Поредицата „Трубадурски двубои” на клуб „Бялата ръкавица” към арт-център „Алтера” с автор и водещ Петър Чухов се подновява в нов формат.
На 17 декември 2008 г. (сряда) от 19 часа
в арт-център “Алтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред)
Гриша Трифонов ще се изправи срещу Ясен Атанасов, а техни секунданти ще бъдат съответно Бойко Ламбовски и Ангел Игов.
◊ ДВУБОЯТ
Двубоят ще протече в четири тура:
. I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си;
. II тур – поетите ще имат по 5 минути, за да дискредитират опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация на двамата поети. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която съперниците ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
. III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя автор и да нападат съперника.
И накрая,
. IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения автор с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кой автор се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването. Ще бъдат раздадени грамоти и награди.
◊ ТРУБАДУРИТЕ
Гриша Трифонов е роден в града-герой Харманли през далечната 1955 г. Там преминава най-ранното му детство, белязано от кражби на дини и пъпеши (карпузи и кауни) в промишлени количества от легендарните харманлийски бостани. В началото Г. Т. е седесар и гордо ходи по пързалките със синя връзка, но по-късно става лявоориентиран и още по-гордо носи червена такава, когато щипе невръстни харманлийски моми по кюшета и градински пейки. Същият период се характеризира с множество геройски бели, за една от които, но не най-голямата, е изключен от училище още в трети клас.
Паметна в биографията му е 1971 г., но не защото през нея заедно с още 70 видни българи е роден Ясен Атанасов (така пише в интернет), а защото точно тогава Г. Т. решава да напусне ретроградната харманлийска гимназия и да отиде в прогресивното пирдопско СПТУ по цветна металургия, което завършва след поредица премествания в други гнезда на социалистическата наука, но като частен ученик. Тук започват първите му литературни и музикални опити, които в началото не са нито много литературни, нито много музикални, но поне са опити. Следва казарма, за която могат да се напишат няколко романа, запознаване с журналистиката, първи брак, първи син, първи развод.
По-късно е пощенски раздавач, рокмузикант, формовчик, сметосъбирач... И пише ли, пише. И пее от сцените на „Ален мак” ангажирани песни, с които успява да свали от власт Пиночет, Рейгън и други тирани. За Живков е още рано...
През 1986-та заедно с Владо Левков събира за двайсетина години напред в Харманли българските бардове на творческата среща „Поетични струни”. Печели конкурс за ръкопис, в резултат на което следващата година издават върнатата му от всички издателства в НРБ стихосбирка „Докато проговори камъкът”, спечелила през 1988 г. Наградата „Южна пролет”. По-сетне скача по площадите, което довежда демокрацията и вече спокойно може да работи като бодигард, журналист, черноборсаджия, рекламен и издателски бос. Но не пише, понеже има много пари и му е неудобно. Става член на СБП, но чак през 1999 г. издава втората си стихосбирка „Градовете, където не сме”, а през 2000-та – есеистичната книга „Съботни мемоари”, което означава, че парите са намалели драстично. През 2001 хем издава третата си стихосбирка „Есени”, хем печели един чувал награди на конкурса „Бургас и морето” с песента си „Лятото” по текст на Иван Вълев в изпълнение на Пламен Ставрев. Някъде в началото на този период, под влияние на списанието „Ах, Мария”, което много харесва, се жени за последен път – за Мария, естествено, и се ражда вторият му син.
После идва в София, понеже няма как. Издава четвъртата си стихосбирка „По есенните улици на лятото”, с която печели наградата „Георги Братанов”, води телевизионното предаване за изпята поезия „От трета страна”, работи като разпространител на в. „Словото днес” и редактор в издателство „Български писател”, на което през тази година става и директор. Става член на УС на СБП. Издава първия си албум с авторски песни „Главната улица”. Отскоро заедно със Слави Георгиев води предаването за литература „Часът на думите” по програма „Христо Ботев”, съвместен проект на БНР и СБП. Печели наградите „Изворът на Белоногата”, „Златен ланец” и „Славейкова награда” и решава повече да не участва в конкурси, защото това неговото наистина на нищо не прилича. Превеждан на различни езици, тази година в Сърбия излезе стихосбирката му „Южне двери”, а до края на годината предстои да излезе стихосбирка на Г. Т. и в Москва, ама не знае как се казва, понеже го е срам да пита – скромен и тих човек е той. И като такъв въобще не споменава, че е сценарист на 4 документални филма, че води (пак със Слави Георгиев) „Вечери на изпятата поезия” в Столична библиотека, превежда от руски, работи върху втория си албум, готова е петата му стихосбирка „Югоизточната порта” и т.н, и т.н.
Гриша:
Няма кой знае с какво да предизвиквам Ясен Атанасов – на неговите години човек няма нужда от предизвикателства. Че и на моите...
Освен това се страхувам, че ние с него сме в твърде различни спортове. И на различни, доста отдалечени стадиони. Но със сигурност сме в един отбор.
Затова този дуел го виждам така: От едната страна аз и той с шпагите на поезията, а от другата - бухалките на бездуховното. И ако някой от нас падне, то няма да е от шпага. И поне една ще остане.
Ясен Атанасов
Животът. Накратко
Ясен Атанасов се ражда в София и хуква On The Road. Скитайки, завършва културология в Софийския университет, специализира философия и история на изкуствата в Милано и културен мениджмънт в Париж. Автор на “Книга” (по-скоро поезия, 1993), “Хтон” (по-скоро проза, 1996 и 1999), „Онези часове до изгрева” (технопиеса, 2001), “Неща. Горчивата книга” (2005), а също на текстове – художествени и всякакви други – публикувани в тежката (и не съвсем) българска преса.
Един от основателите на легендарното списание за литература и други наслади “Ах, Мария”, по-късно – негов директор. Водещ редактор на фундаменталните колекции “Америка ХХ” и “Елит” на издателство “Парадокс”. Съосновател на Фондация за българска литература.
Куратор и продуцент на феста “Поезия & Електронен авангард” (София, 2000). Драматург на танц-театър проектa “Линч” на Мила Искренова. Създател на националната антиСПИН кампания за 2002 и продуцент на концерта за нея в Националната опера. Сценарист и режисьор на документалния филм „Приказки за брат Вим” (TV7), посветен, естествено, на Вим Вендерс (официална селекция на фестивала „Златна ракла”, 2007).
Носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2007.
Понастоящем се подвизава като редактор в списанието на БТА “Паралели”, като неуточнена земетръсна степен в предаването за култура на TV7 „Пет по Рихтер” и като докторант във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Артистичен директор на феста СОФИЯ: ПОЕТИКИ.
Животът като бачкане
Между два журналистически текста и някоя и друга шантава продуцентска идея Ясен Атанасов се утешава с мисълта, че не един качествен писател си е изкарвал хляба по този начин.
Животът като такъв
Авантюрист, романтик, бродяга, gourmet, (не) поправим никотиноман, фен на червенокосите жени, твърдия алкохол и други екзистенциални опиати.
Ясен:
Обичам предизвикателствата. И да ги отправям, и да ги приемам. Готов съм. Това, което ми се иска обаче, е да победи поезия, а не поет. И тъй като съдя само своята поезия, знам кой ще бъде победителят. Тази сутрин го обръснах.
. Цената на входа за събитието ще е 1 лев за ученици и студенти и 2 лева за всички останали.
Автор:
Петър Чухов
Публикация:
15.12.2008 г. 18:44
Посетено:
1572
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/9/news/7051-trubadurski-dvuboy-grisha-trifonov-sreshtu-yasen-atanasov