Лаборатория

Оnetime - концерт импровизация и танц

Спонтанната ни същност, изоставила амбиции и очаквания...

◊ СЪБИТИЕТО

Център за култура и дебат “Червената къща”
(ул. “Любен Каравелов” 15) представя

     Onetime                                                     

... Влизане в непредсказуемия свят на момента със свободно импровизирана музика и танц. Води спонтанната ни същност, изоставила амбиции и очаквания...

С участието на Биляна Вучкова (цигулка), Росен Захариев (тромпет и перкусии) и Галина Борисова (хореография и танц).

14 януари 2008 (понеделник), 20.00 ч.
Червена зала, Център за култура и дебат “Червената къща” (ул. “Любен Каравелов” 15)

 
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ

Биляна Вучкова е родена в семейството на музиканти, от 4-годишна започва да свири на цигулка, дебютира като солист с оркестър на 9 години и едва 16-годишна записва първия си самостоятелен диск за Японската фирма Crown Record Ltd. Завършва с отличие музикалното училище в София и заминава да продължи обучението си в САЩ, където получава специалната стипендия в университета на Южна Калифорния и защитава магистратура в колежа Манес в Ню Йорк. Основните й преподаватели са Петър Арнаудов, Абрам Щерн и Феликс Галимир. Биляна е отдаден камерен музикант и всеотдаен изпълнител и интерпретатор на камерна музика.

В момента е концертмайстор на Бостънския модерен оркестър и изпълнител с ансамблите Радиус, НотаРиотос, ДУОКАЯ и Тринити. в зали като Уеил Ресайтъл Хол в Карнеги Хол в Ню Йорк, Джордан Хол в Бостън и Сънтори Хол в Токио. Стивън Друри, Ли Хила, Нокутула Нгуеняма, Дерек Бремел, Люци Шелтон и членовете на квартетите „Джулиард” и „Кивланд” са сред изпълнителите, с които Биляна Вучкова изнася съвместни концерти.

Член е на ансамблите „Радиус” и „Файербърд” в Бостън. Концертирала е в Европа, Азия и САЩ като камерен музикант и солист на Мюнхенския камерен оркестър, Ню Ингланд Стринг Ансамбъл, Токио Метрополитен Оркестра, Симфоничен оркестър на Българско национално радио и други.

Изнасяла е концерти пред световна публика в Азия, Европа и САЩ и се представя на престижни концертни подиуми като Weill Recital Hall/Carnegie Hall в Ню Йорк, Jordan Hall в Бостън, Suntory Hall и Casals Hall в Токио, Symphony Hall в Осака, National Concert Hall в Тайпе, и Manuel  De Falla Auditorium в Гранада с музиканти от ранга на Джулиард Квартет, Кливланд Квартет, Стивън Друри, Люси Шелтън, Ли Хайла и други. Биляна издава FACES (лица), новия й диск с музика на Вивие, Саариахо, Кодай и Манери.

Нейната креативност и широк мироглед водят до навлизането й в света на имровизацията, като отношението й към съвременния класически репертоар се характеризира със свобода и вдъхновеност, присъщи и на нейните силно влияещи спонтанни импровизации. Биляна е дръзка личност и постоянна пътешественичка в непознатото.

 
Росен Захариев е един от най-талантливите млади български тромпетисти. Работи предимно в областта на джаза.


Галина Борисова учи класически танц, 1976-1985, в София, след което специализира в Дрезден, Палука Шуле, 1987-89, Квебекски университет, 1995, Американски танцов фестивал, Дюк Университет, 1996, практика в Дънкан Център, Прага, 1997; получава първа световна награда за хореография със спектакъла “A Never Ending Story” в Холандия, 1998; Специализация в Международен обмен между композитори и хореографи в Royal Festival Hall, Лондон, 1999, Буто уъркшоп - Masaki Ivana 2001, Improvisation workshop - Лиза Нелсън, САЩ, Марк Топкинс, Франция, 2002 и др.

Работи като независим хореограф и педагог на свободна практика почти 20 години. Осъществява повече от 20 самостоятелни проекта.

Нейни спектакли са предствени в Амстердам - AEROWAVES, 1998; Dance Across Borders - Естония, 2000;  Швеция, 2001; Silesian Dance Festival-Bytom & Krakov - Poland Dance Theatre Festival, 2000; Sophienzaele, Берлин, Duncan Center - Прага, 2000; Le Subsistances - Балкански фестивал на нови форми в Лион, 2002; Spring Dance - Утрехт, Холандия, 2003; Central station, Ню Йорк - Dance Theatre Workshop, 2003; Огледализация - Нови Сад, 2003  и други.

Работи с Theatre Giljotin, Стокхолм, 2002, НБУ - Театрален департамент 1992-2005, Hippodrome Theatre, Флорида, 2001, Балет Арабеск, 2001, Grand Theatre, Холандия, 2000, 2003, Военен клуб, София, 1997, Дънкан Център, Прага, 1998, Театър Студио 4ХС, 1995.

Като танцьор работи с Kubilai Khan Investigations, 2002-2004, French based company, а през 1998-99 за Deja Donne с хореографите Lenka Flory, Simone Sandroni, както и с Louise Bedard - Канада, 1995 г.

Grand Theatre (Грьонинген, Холандия) продуцират премиерите “Приятелите на Алфред”, 2003 и  “Атараксия”, 2000.

Работи с хореографи като Луиз Бедар, Канада, Мириам Ерве-Жил, Франция, Deja Donne company - Ленка Флори, Чехия, Симоне Сандрони, Италия, Елза Лимбах, Марк Тейлър, САЩ, Kubilai Khan Investigations, Франция и др.
Преподава в Нов Български Университет от 1992-2003 г. както и в Duncan Centre, Прага 1998.

Нейни спектакли са представяни в Холандия - Амстердам, Aerodance фестивал, в Sophiensaele - Берлин, Duke University - Северна Каролина, Gtrand Theatre - Хронинген, Sylesian Dance - Полша, Dance Across Borders - Гьотеборг, Hippodrome Theatre - Гейнсвил, Theatre Giljotin - Стокхолм, Le Subsistances - Лион, Dance Theatre Workshop - Ню Йорк и др.

През 2005 Галина Борисова е наградена със златен медал за монодрама и соло изпълнител, Белград


◊ ГАЛИНА БОРИСОВА ЗА СПЕКТАКЪЛА И ЗА СЕБЕ СИ

"В последните ми спектакли забелязвам дистанция към материала, който създавам. Така се създава възможност за личностни интерпретации на наблюдаваното и преживяното. Използвам повече непосредствеността на фактите, отколкото сензациозността чрез използването им. Не се интересувам от концепции за пространство, време и движения, защото смятам, че те съществуват в нас. Интересува ме повече интуицията, рискът, непонятното… Грозното ме пронизва дълбоко, като бръчки по лицето. Красивото ме разплаква, като невъзможност за повторение.

Изисква се голяма смелост да се "разголиш" пред публиката, да се представиш непосредствено, без да се натрапваш. Някой беше казал, че сцената не бива да се интерпретира. Тя се възприема като сензация и се улавя чрез тази емоция.

Наричам себе си хореограф мутант.

В английския речник mutant значи: „променящ се, изменящ се, който е резултат на промяна”. Не зная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно."


Автор: Червената къща
11.01.2008 г. 14:50
Посетено: 885
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/9/news/5162-onetime-kontsert-improvizatsiya-i-tants