Лаборатория

Мултимедийна инсталация Traces

Изложба на Владимир Вацев

Мултимедийна инсталация Traces


◊ СЪБИТИЕТО

Галерия "Мургаш" (София) открива на 29 юни (петък) 2007 г. от  19.00 ч.

Мултимедийната инсталация
Traces
от Владимир Вацев


◊ ПОВЕЧЕ

“Завиждам на чистотата на всички японски творби. Те никога не изглеждат отегчителни или сътворени набързо; напротив, в тях намирам простотата на дишането, те създават фигура единствено от няколко уверени следи - с такава лекота сякаш става дума за закопчаване на жилетка...” (Винсент Ван Гог).

I. Въведение. Le Visage Ecrit (пасажи от книгата Империята на знаците на Ролан Барт)

II. Synopsis
Японската писменост е писмеността на знака.

Експозицията съпоставя две традиционни японски практики, намиращи се между калиграфията и лицето на Кабуки. В японския език, канджи-то (йероглифа) на писането и това на рисуването се произнасят по един и същ начин. Историята познава два вида калиграфия – докато първата следва правилата за изписване на всеки знак – последователност, кострукция и т.н., то втората извършва една деформация, която превръща както писането, така и нейното на-писване в пикторален и естетизиран акт.

Експозицията се намира на територията, която обединява този втори тип калиграфия с изписаното лице на Кабуки. Съпоставките са неизбежни - започвайки от сходните инструменти, с които се извършват двете из-писвания (четки в различен размер) и стигайки до цветовата гама – черно и червено върху бяло. По време на нанасянето на грима по лицето се заличават всички знаци, които принадлежат на актьора, докато се достигне една “анонимна” белота, за да може върху него да намери място друга символика. Това лице далеч не е изрисувано, то е писано; бивайки “изпразнено” от съдържание, впоследствие сменя своята функция – по него започва да се означава.


◊ ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Първата част от инсталацията, 25-минутният видеофилм, проследява един преход – от лицето до портрета – до достигането на една съвсем свойствена завършеност (в будизма завършеността придобива друг смисъл). Този процес се намира в непрестанна съпоставка със “стилизирането” на една калиграфия – тази, която в превод означава “портрет”. Различни фази от налагането на грима на Кабуки отговарят на съответни фази в изписването на калиграфията – кинематографично, те са обединени чрез паралелен монтаж, който бавно обуславя един собствен ритъм.

Останалите две части – фото и калиграфската експозиции (изложени са подготвителните калиграфии за филма) – следват собствена логика, развитие в пространството и времето, акцентирайки върху двата процеса, по индивидуален начин.

Фотографиите се следват взаимно, показвайки различните стадии на гримирането. От друга страна, всяка една от калиграфиите е идентична на другите – остава една и съща, но бива изписана по различен начин, разкривайки едно развитие – в търсенето на подходящата форма, която да се сговори по най-естествен начин с Идеята. Във филма двете техники се срещат, създавайки едно почти некинематично време. Така филмът се превръща в илюстрация, загърбвайки както сюжет, така и наративност - в него “не се случва нищо”. Присъствието на начало и край се конфронтира с многобройните повторения, пред които се изправя зрителят – както на визуално, така и на звуково ниво. Тъй като кинематографично време отсъства, на филма е чужда и така свойствената елиптичност. Действията се случват пред очите на гледащия – процесът на поставяне на грима е проследен от начало до край, постепенно приближавайи се към своеобразния символен център – огледалото – което ще осъществи и паралела между лицето и калиграфичния знак. Паралелният монтаж постепенно се забързва, звуковият фон също носи своя символичен контекст – хьошиги (музикален инструмент, който обозначава началото и края на пиесата Кабуки), забързващи се капки вода, звуци от дзен градина и т.н.

Поради своята “безтегловност” филмът позволява на зрителя да диша – в нито един момент той не е задължен нито да задържа поглед върху него дълго време, още по-малко да го изгледа от начало до край. Вниманието му остава свободно, за да може да “скита”, притеглен от фотографиите, икебаната или поредицата калиграфии. В този смисъл филмът е медитативен - медитацията е търсена, но по никакъв начин не е налагана.

Основната конструкция на експозицията е проста, дори минималистична, от гледна точка на елементи и постановка, за да може тя да се съсредоточи върху основната идея, без да “претоварва” гледащия. Пространството е затъмнено – заради прожекцията – лицето на фотографиите контрастира със своята белота. Малка композиция икебана е поставена на определено място. Именно поради този минимализъм, пространството не е погълнато от обекти и позволява провеждането на други мероприятия – концерти, четения и т.н.

Осъществяването на подобна работа, неминуемо предизвиква трудности – още на ниво концепция. Става дума за желанието да се третира една чисто японска проблематика и светоусещане, но от европейска, оксидентална гледна точка. За един европеец Япония остава “държавата на писмеността, държавата на символа” par exellence. Това е силен символ – цитирайки Барт – добре подреден, устроен, постулиран, но никога рационализиран. Затова под повърхността на експозицията се крие един опит за диалог между тези две културни парадигми – чрез желанието да се създаде система, проследяваща тези процеси, но същевременно оставяща подобаващото място на фрагмента, на евфимерните списъци. Това е работа, която задава въпроси; изследва лица, очи и четки – всичко това, което в границите на японското е из-писано, а не из-рисувано.


◊ ЕКИП И БЛАГОДАРНОСТИ

Идея, режисура, монтаж:
. Владимир Вацев
Режисура, монтаж:
. Кьоко Кауаками
Грим:
. Ая Яманучи, Томоко
Калиграфия:  
. Кьоко Кауаками
Асистент Фотография:
. Любомир Атанасов
Асистент Вътрешен Дизайн:
. Андрей Христозов
3D Модел:
. Богдан Недков
Проявяване и тираж на негативи:
. Service Argentique Negatif + (Париж)
.Фотообщество България

С поддръжката на:
. Espace Hattori, Париж – Културен френско-японски център
. Частно училище по грим и сценични практики Christian Chauveau, Париж
. Университет Paris 1 Panthéon-Sorbonne
. Галерия за съвременно изкуство "Мургаш" (София)

С Благодарности за Подкрепата:
. Кейко Бодро
. Стефан Бодро
. Жил Бустани
. Стефан Иванов
. Сачико Хатори
. Мариана Крутилин
. Лему Мбенге
. Рафаел Пиерес

Заповядайте!

Автор:
Наталия Николаева
Публикация:
28.06.2007 г. 23:40
Етикети:
Посетено:
1184
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/9/news/4219-multimediyna-instalatsiya-traces