Уъркшоп на тема "След Белия заек на поезията" с Надя Радулова

Защо най-незабравимият залез в българската поезия, този от стихотворението „Любов" на Атанас Далчев, е сравнен с домат? Къде живее „кралят на щурците" от „Нямото дете" на Лорка? Кое е удавеното момиче в „Огледало"-то на Силвия Плат?

Добрият поет е като Белия заек от „Алиса в страната на чудесата", подир който читателят хуква и пропада в тайнствена дупка. Там обичайната логика е нарушена и изгубваш себе си, и оставаш изгубен, докато не се намериш. Така всяко стихотворение дава шанс (първо на своя автор, а после и на своя читател) да преживее, макар и за миг, собственото си разпадане, за да се обърка и да се преподреди отново, всеки път.

Писането на стихотворение е магьосническо занимание и като всяка истинска магия, има своите специални техники. Владеенето на тропите, играта с глаголните времена, разколебаването на време и пространство, мултиплицирането на гледните точки в един текст – това са само част от видимите инструменти на поета. ...Които наред с всичко друго показват, че в повечето случаи истинският поет на първо място е много добър читател – и на литературата, и на света.

В настоящия кратък курс по „пропадане в заешка дупка" ще тръгнем подир Белия заек на поезията и ще се опитаме да четем по-добре, за да пишем по-добре.

Надежда Радулова е доктор по сравнително литературознание. Пише, превежда поезия и проза от английски, редактира. Понякога преподава. Но най-много обича да чете. Вярва, че без последното всичко друго би изгубило смисъл и страст.