Лаборатория
Стражари и апаши
Ценното не е на повърхността
◊ СЪБИТИЕТО
Стражари и апаши в прозата на Палми Ранчев, Чавдар Ценов, Георги Календеров, Дилян Вълев и Георги Гочев.
Културен наблюдател на вечерта: Дмитрий Варзоновцев.
2:4 отклонение литература + култура
в 4х4 off-road animals
11.01.2007, 18.30, Хамбара, ул. "6-ти септември" № 22
◊ ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА
„Стражари и апаши“ е игра за територии. Геометрията на заетите пространства замества отсъстващи правила. Общото „всички“ се преразпределя на две страни. Анонимността се оформя в действащи лица. А пътищата са два, да разкажеш кой си и така да поискаш закрила, предлагайки в замяна версията и тялото си, или да действаш ударно. И в двата случая заучените положения гарантират успеха. Няма време за чувства. Обмислянето сковава. Противоречивостта лишава от възможност за движение.
Единствено късата дистанция на планиране е лек за безизходицата. Нанесеният удар откликва на кризата, ценен сам по себе си - с внезапността, изненадала не само противника, но и нанеслия го, ала и със сполуката. Ударът принуждава към следващи бързи решения. Решения за близкото бъдеще на самосъхранението. Когато се налага да действаш, дистанцията на планиране се разгръща в грижа за пространствените разстояния. Близкото е опасно. Близостта превръща отстоянието в бойно поле, в спорна територия. Да се запази винаги едно и също отстояние означава контрол дори от подчинена позиция. Една крачка назад и малко встрани. Как става така, че изведнъж тръгваш с някого?
Когато кризата добива териториален вид, изходът се вижда буквално в преминаването на граници. Пътуването и животът в чужбина, чуждият език не само като че решават надвисналите проблеми, но нещо повече, те всъщност ги артикулират. Затова усложненията при паспортната проверка и митническите формалности са вълнуващи в предизвестеността си. Отсъствието на очакваните пречки разочарова, подсказвайки изненадите на емигрантския живот.
Дали боклук, или минало покриват спорните площи - ценното не е на повърхността, а в играта, която прокарва и премества границите. Променя се не видът на повърхнината, а лицето на властта. Военният пратеник преминава през множество контролни пунктове, за да предаде послание за другата армия, а се случва да започне и завърши мисията си в една и съща стая. Влизайки два пъти в една и съща стая, пратеникът е преминал от своите при врага.
Една стая - две враждуващи страни. Както при раздяла стаите на семейното жилище, пълни с разговори и спомени, се превръщат в обиталища за страните в спора. А после - в места за скандали на два гласа със себе си. Издигаш две бесилки: на едната да те обеси тя, на другата сам себе си да обесиш. Помежду им се отварят контролирани пространства за посредничество, условни точки на кръстопът. Облаците могат да се превърнат в митници, на които птиците да изнудват хората за благовонията, които пропускат към боговете.
Стражари и апаши в прозата на Палми Ранчев, Чавдар Ценов, Георги Календеров, Дилян Вълев и Георги Гочев.
Културен наблюдател на вечерта: Дмитрий Варзоновцев.
2:4 отклонение литература + култура
в 4х4 off-road animals
11.01.2007, 18.30, Хамбара, ул. "6-ти септември" № 22
◊ ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА
„Стражари и апаши“ е игра за територии. Геометрията на заетите пространства замества отсъстващи правила. Общото „всички“ се преразпределя на две страни. Анонимността се оформя в действащи лица. А пътищата са два, да разкажеш кой си и така да поискаш закрила, предлагайки в замяна версията и тялото си, или да действаш ударно. И в двата случая заучените положения гарантират успеха. Няма време за чувства. Обмислянето сковава. Противоречивостта лишава от възможност за движение.
Единствено късата дистанция на планиране е лек за безизходицата. Нанесеният удар откликва на кризата, ценен сам по себе си - с внезапността, изненадала не само противника, но и нанеслия го, ала и със сполуката. Ударът принуждава към следващи бързи решения. Решения за близкото бъдеще на самосъхранението. Когато се налага да действаш, дистанцията на планиране се разгръща в грижа за пространствените разстояния. Близкото е опасно. Близостта превръща отстоянието в бойно поле, в спорна територия. Да се запази винаги едно и също отстояние означава контрол дори от подчинена позиция. Една крачка назад и малко встрани. Как става така, че изведнъж тръгваш с някого?
Когато кризата добива териториален вид, изходът се вижда буквално в преминаването на граници. Пътуването и животът в чужбина, чуждият език не само като че решават надвисналите проблеми, но нещо повече, те всъщност ги артикулират. Затова усложненията при паспортната проверка и митническите формалности са вълнуващи в предизвестеността си. Отсъствието на очакваните пречки разочарова, подсказвайки изненадите на емигрантския живот.
Дали боклук, или минало покриват спорните площи - ценното не е на повърхността, а в играта, която прокарва и премества границите. Променя се не видът на повърхнината, а лицето на властта. Военният пратеник преминава през множество контролни пунктове, за да предаде послание за другата армия, а се случва да започне и завърши мисията си в една и съща стая. Влизайки два пъти в една и съща стая, пратеникът е преминал от своите при врага.
Една стая - две враждуващи страни. Както при раздяла стаите на семейното жилище, пълни с разговори и спомени, се превръщат в обиталища за страните в спора. А после - в места за скандали на два гласа със себе си. Издигаш две бесилки: на едната да те обеси тя, на другата сам себе си да обесиш. Помежду им се отварят контролирани пространства за посредничество, условни точки на кръстопът. Облаците могат да се превърнат в митници, на които птиците да изнудват хората за благовонията, които пропускат към боговете.
Автор:
4х4 off-road animals
Публикация:
09.01.2007 г. 17:35
Посетено:
576
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/9/news/3319-strazhari-i-apashi