Красимира Зафирова срещу Кристин Димитрова

◊ ЗА НАЧАЛО

Две поетеси, за които пролуките между световете са по-естествени от вратите и прозорците в жилищата им. Независимо дали тръгваш през картите Таро или през огледалото на Алиса, по техните пътища никога не знаеш къде ще стигнеш. Без значение колко пъти си минавал по тях. Ето и сега, на техния двубой, за заглавия на петте тура в които ще се състезават те ще изберат пет теми от посочените тук девет:

. Всякак мога
. Кратки съобщения от живота
. Вход – Изход
. Ако ти повярваш в мен и аз ще повярвам в теб
. Хей, как е времето вън?
. Реалности
. Другите са винаги повече
. Риби и философи
. Няколко думи за края

Но кои ще бъдат те - все още никой не знае.

Елате на 22.03.2006 (сряда) от 18.30 ч.
в арт-център “aлтера” (бул. “Драган Цанков” 36,
в сградата на Интерпред, последна спирка на трамвай № 18) и ще разберете!

◊ КРИСТИН ДИМИТРОВА - БИОГРАФИЯ

Факти, които не зависят от мен:
Родена съм в София в Първа градска болница. Майка ми си спомня, че по онова време – май 1963 г. – в родилното отделение е имало доста по-хубави бебета от мен, но те били вече заети. Кръстена съм на главната героиня от немския филм “Момичето Кристин”, а за пред роднини се е разпространявала версията, че съм наречена на дядо ми Христо. Не съм го гледала този филм. Мога само да съм благодарна, че по това време не са давали “Рамбо”. Произхождам от много стар род, както всички хора на земята.

Факти, които общо взето са зависели от мен:
Завърших английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работя като старши асистент в катедра "Чужди езици". Редактор съм в седмичната притурка за изкуство и култура на в. “Труд” – “Арт Труд”. Правя и разни допълнителни неща и се чудя кога ще ми гръмнат бушоните.

Автор съм на книгите с поезия: “Тринадесетото дете на Яков” (1992), “Образ под леда” (1997), “Затворени фигури” (1998), “Лица с преплетени езици” (1998), “Поправка на талисмани” (2001), “Кристин Димитрова – избрано” (2002, триезично издание на български, гръцки и английски), “Хората с фенерите” (2003), “A Visit to the Clockmaker” (2005, Southword Еditions, Cork, Eire).

И на книгите с проза: “Таро: вратите навътре” (2002), “Любов и смърт под кривите круши” (2004). И двете са преиздавани, не се оплаквам.

Имам около 9 литературни награди. Мои стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни вестници и списания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Хърватия и Швеция.

Докато чаках край пилоните на НДК Красимира Зафирова и Петър Чухов, за да уговорим основните елементи на рицарския ни сблъсък, валеше дъжд. Скрих се под навеса на един от страничните входове и зачаках. След четвърт час взиране в празните разстояния между капките, у мен се породиха доста съмнения. “Гледай ги ти, поетите – мислех си аз – как ме вързаха да чакам. Аз бях точна до секундата, а те го раздават творчески”.

В този момент ми се мерна белезникавото яке на Чухов, дошъл да провери да не би да съм някъде наоколо. Оказа се, че двамата са ме чакали под друга козирка на НДК и са редели наум същите творчески подозрения към мене. Мисля, че и в живота е така: знаем се като поети, но трудно се срещаме.

Затова, когато преди месец Чухов ме покани да участвам в “рицарския турнир” просто казах “да”, независимо че само преди два-три дена научих с кого ще бъдем на сцената.

Явявам се на турнира да защитя не себе си, а удоволствието, което литературата носи. Да се срещна с хора, които са дошли да се забавляват на поетичен рецитал. И заедно с друг пишещ човек да се застъпим за това, в което вярваме.

Ей, Красиии! Аз те предизвиквам и те призовавам и ти хвърлям ръкавицата
да си почетем заедно.


◊ БИОГРАФИЯ НА КРАСИМИРА ЗАФИРОВА

Никога не съм знаела какво да разбирам под “биография”: дали да я възприемам като опит за подреждане на времето или като начин да се избяга от него? Ако вярваме на Апостола “Времето е в нас и ние сме във времето”. Така обаче излиза, че биографията е въртене в кръг. А на мен ми се струва, че биографията, това са нашите болки и нашите възторзи. Мога съвършено открито да кажа, че не съм в състояние да отделя себе си от свечеряването над реката и тежкия залезен кораб, лениво поклащан край бреговете й. Не знам къде е границата между мен и планината например и не съм сигурна, че такава съществува. Изкуството не е по-различно от умението да ходиш изправен. Просто в един момент Духа се вдига и се устремява напред – отначало несигурно и само до външните стъпала, после към съседния двор, сетне към отсрещния хълм и отвъд него, към безпределното. В такъв смисъл, мога отговорно и автобиографично да заявя, че съм човек, който се опитва да не се върти в кръг.

14.03.2006

От известно време, да речем през последните 3-4 хиляди години, човечеството пребивава в състояние на перманентни заблуди, една от тях е свързана с езика и неговата пасивна роля в живота ни. Днес човекът безразсъдно се е облегнал на меката седалка на “Форд”-а си и мисли, че въздушната възглавница е по-сигурна от “въздушната кула.” Стои той под бетонната козирка на небостъргача и смята, че е под егидата на Кула*. Днес ние с Дамата от кулата с часовниците няма да показваме оръжията, а смелостта си да се изправим срещу плитката, но разпростряна нашироко господстваща парадигма, според която смисълът на човешкото съществуване отдавна е уловен и надеждно съхранен в банков сейф. Ще станете свидетели на прости магически практики, които нямат за цел нищо друго, освен обръщане с лице към Словото: Словото, което не те прави велик, а великолепен; Словото, което не се побира в книгите, а побира книги в себе си; Словото, което не иска нищо, защото има всичко.

* Шумерско божество, което се грижи да изработването на тухлите. и покровителства строителството.

Красимира Зафирова е родена в Перник. Живее и работи там. Автор е на книгите  "За Карлсон и другите", "Начин на живот", "Третата костенурка" , "Записки върху сняг", "Правило 42".  Лауреат е на няколко национални литературни награди, нейни стихове са превеждани в чужбина.