Трети трубадурски двубой Сугарев - Ламбовски

◊ СЪБИТИЕТО

В третия от поредицата трубадурски двубои един срещу друг (един до друг) ще застанат двама от тези щастливи воини на Словото, които с основание могат да кажат, че са наясно със себе си. Те нямат нужда от украшенията на илюзиите. От индулгенциите на задължителния успех. Повече от сигурно е, че звънът на оръжията им ще бъде добре темпериран. Добре композиран. И че това, което ще чуем, ще бъде - музика.

I тур: класика
II тур: джаз
III тур: блус
IV тур: рап
V тур: хеви метъл

Поетите ще премерят сили на 22.02.2006 (сряда) от 18.30 ч. в арт-център “aлтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред, последна спирка на трамвай № 18)

Вход – 1 лв.

◊ ПРИНЦИПИТЕ НА ЛИПСАТА (Едвин Сугарев)

Изправен пред първия си литературен дуел, няма как да не призная, че някак си ми е трудно да си представя поезията като оръжие. Вероятно моят противник има повече опит в това отношение, придобит къде в Московския литературен институт “Максим Горки”, къде в собствените му екстремни литературни практики (нека припомня едно от неговите определения: “поезията е заговор на словесни терористи”). Силно подозирам, че той ще се яви на полето на честта с ален гарван на рамото – и с тежка картечница, заредена с частушки. Ще се бие като рицар – защото е такъв – и ще бъде съхранен в безбройните героични митове, които най-често остават след падналите рицари.

Моята стратегия ще бъде скромна и на пръв поглед – незабележима. Ще следвам принципите на липсата, тактиката на празното пространство. Ще потъвам в неизразимото, ще изчезвам в недоловимото, ще бъда уязвимо открит и мистериозно прозирен. Няма да бъда ръката, която нанася удара – ще бъда самия удар. Няма да бъда човекът, който чете стихове – ще бъда самите стихове. Няма да ме има там, където острието на словото ще ме потърси. Няма да бъда нито преди, нито след – ще бъда само сега и никъде другаде. Няма да ме има въобще – и поради това няма да има и как да бъда сразен. Стиховете ми няма да описват неща или състояния – те ще изговарят мълчанието, ще изтеглят тънки нишки от него, ще изпридат от тях мрежата на Индра, в която горкият Бойко няма как да не се заплете. Той ще напада, ще отстъпва, ще нанася удари, които ще пропадат в празното пространство. И накрая ще се срути като купчина тежки доспехи, сразен от собствените си усилия.

Горе-долу така си представям предстоящата схватка. Но словото е лукаво занимание – може в последния момент да избера и нещо друго. Пък и – честно казано, резултатът не е от особено значение за мен. От значение е играта, поетическия адреналин в кръвта, сплитането на духовни енергии, преобразяващите словесни пресичания. И възможността свистенето на шпагите да отвори прорези към самата сърцевина на поетичното – дори и да изтече през тях мътната кръв на собственото ни самочувствие. Защото – когато се сражаваш на полето на честта в името на поезията, трябва да знаеш, че участваш в битка, в която няма победа.

Едвин Сугарев: Биография

Роден съм на 27.12.1953 г. в София. Понеже обичах скитането, следвах за кратко геология, но ме нагазиха разни точни науки и набързо се преквалифицирах в българска филология, която завърших през 1978-ма. Работих като пощальон, библиотекар и асистент по български език; накрая попаднах в Института за литература към БАН, където работя и до днес. Междувременно се занимавах със самиздат, с екология, с политика и други подобни отклонения; бях на три пъти депутат, после посланик в Монголия и Индия, бях главен редактор на “Литературен вестник” от самото му създаване до днес, с някои прекъсвания. Пиша кажи-речи откакто се помня – най-вече поезия, но също проза, критика, публицистика и какво ли не. Имам издадени над двадесет книги, повечето от които стихосбирки (няма да ви досаждам с изброяване на заглавия). Освен стихосбирките имам още шест деца – вече от кръв и плът. Прекарвам времето си, блуждаейки между Камен бряг и една стара къща на южния склон на Витоша: моите места за писане и набиране на енергия – и харесвам живота си.

◊ ДАМАТА ОТ ПАНТЕОНА (Бойко Ламбовски)

Убеден съм, че големият поетически дуел за всеки поет може да бъде само със себе си. Както и голямата победа - тя е най-чиста, когато текстът е завършен в допустимо близка до съвършенството степен, но само безмълвните енергии около нас още знаят това.

И все пак е човешко да има турнири - то прави по-малко самотни дните ни тук. 

Приемам без колебание сблъсъка с моя съперник заради възможността за общ празник.

Не ме е страх нито от него, нито от когото и да било друг жител на тия пълни с красота и жестокост земи, наречени "Български език".
Ако беше така, нямаше да служа на Поезията, най-прекрасната и недостъпна Дама в Пантеона на изкуствата, ами щях да гоня по-дашните Дулцинеи на политиката и алъш-вериша.

Високо ценя перото и смелостта на Едвин, иначе не бих го приел за съперник. Но моят кон лети там, където неговият тича, и моята пика танцува там, където неговата засяда.

А моят щит блести като хилядата слънца от Бхагавадгита.

Ще посветя победния им финален блясък на Дамата от Пантеона - тя заслужава.

Роден е на 13.03.1960 в София. Завършил е Френската гимназия, следвал е психология в СУ, завършил е московския литературен институт "А. М. Горки" през 1987 г.

Работил е като редактор във вестниците "Континент" и сп. "Сега",  като директор на Националния център за книгата, сега е редактор на културата във в. "Сега".

Освен поезия пише публицистика, превежда от френски и руски - в негов превод са излезли книги на Робер Деснос, Йосиф Бродски, Николай Гумильов, Жан дьо Лафонтен и др.

Автор е на седем книги, между тях - "Ален Декаданс", "Едварда", "Тежка картечница преди сън", (Номинирана за международната награда "Балканика" от българска страна за 2004), "Бране на думи" - избрано, и др.

Лауреат е на над 20 награди за поезия.

Допълнителни увлечения - риболов, срещи с приятели, четене на лекции в СУ по творческо писане.