Наближава Вторият трубадурски двубой

◊ СЪБИТИЕТО

Наближи Вторият Трубадурски Двубой. За разлика от по-агресивното поведение на участниците в навечерието на първия, този път съперниците са лирични, деликатно вглъбени, съчувстващи. Техните оръжия изглеждат приготвени по-скоро да поздравяват, отколкото да поразяват. Но дали това не е само привидно? Двубоят на 25.01.2006 г. от 18.30 часа в Клуб "Бялата ръкавица" към арт-център алтера (бул. "Драган Цанков" 36, ИНТЕРПРЕД) ще разкрие истинските им намерения и поетически умения.


◊ ДА ДАДЕМ ДУМАТА НА ТРУБАДУРИТЕ

Николай Милчев:

Поетът е оръженосец на пеперуда. Магията, метафорите и римите трябва да бъдат в кръвта на поета, по-точно в кръвта на пеперудата. Поезията е дреха от ехо, с която се облича душата и бъдещето. Поезията е пъпната ни връв с Космоса и със свраката, която събира снежинки. Днешната литература обаче прилича на пороите през лятото на изминалата година. Неизтощими облаци, тонове вода и думи, много думи. Но такава е съдбата на всяка литература, която си въобрази, че се създава отведнъж и идва от нищото. Зная и вярвам, че след пороите, по най-високите места върху скалите ще поникнат прекрасни цветя. Техните лица и имена вече витаят из въздуха - цветни и необикновени. Няма как в къщата на българската литература да не дойде тока – трябва да сме готови да видим светналите прозорци или прозорче. Но какво прозорче само!

Бъдеще ще имат онези писатели, които по рождение ходят на пръсти, които искат да докоснат Луната и слънцето. Но това вече опира до волята, до страданието, дори до готовността да се самоунищожиш. През последните години много се експериментира. Незнанието не е извинение за експеримента, а експериментът не може да бъде убежище и оправдание винаги. Няма как да ходиш по водата, ако невидимо не стъпваш по нечии рамене. ДНК-то на българската литература е в къдрицата на Христо Ботев, в капката кръв от куртката на Димчо Дебелянов, в уплашения поглед на Разцветников. Еделвайсът расте на най-високото, лилията в най-ниското, но те са сестри и по цвета на кожата си, и по очарованието си. Българската литература ги е откривала и ще ги открива.

Близко до природата ми, а и вероятно предпочитано предизвикателство, е постоянното желание да търся неизтребимо човешкото там, където всичко – хора, неща и животни – са официално декласирани. И не са част от друга ценностна система, освен от своята. Опитвам се да усетя тласъка на живота, да го запомня, и да го следвам, дори и по места, за които ентропията изглежда по-вероятна. Като дете се интересувах от обратната страна на луната. Доколкото си спомням, имах и монголска серия от пет марки на тази тема. Значително по-подробно, и със съответен интерес, наблюдавах раздвижването, дори оживлението по обратната влажна повърхност на отместения камък. Най-лесно ми е, когато се опитвам да разбера как грозната жена се усмихва красиво. Това ми хрумна. И защо ми изглежда толкова чисто докосването на детското пръстче, от което по лицето остават смешни следи. Без тези твърдения да изчерпват естетическите ми усилия и обяснят сравнително точно защо, ако след всички написани и прочетени стихове, над горната ми устна се е появила поетическа капка пот.


◊ УСЛОВИЯ НА ТУРНИРА

Двамата поети ще се състезават в пет тура:

След всеки тур публиката ще гласува и така ще определи победителя, който ще получи грамота и награда от списание алтера.

◊ ЗА ИСТОРИЯТА НА ТУРНИРА

На 30.11.2005 в клуб “Бялата ръкавица” към арт-център “Алтера” (сградата на “Интерпред”) се проведе Първият трубадурски двубой между поетите Пламен Дойнов от в. “Литературен вестник” и Пламен Киров от издателство “Български писател”. Те се състезаваха в пет тура (”Любовта е музика за продан”, “Истински истории”, “Аз contra ние”, “Политическа зима” и “Умирай трудно”), като  имаха по 5 минути на разположение да представят свои стихотворения по всяка от темите. Публиката гласуваше след всеки тур и  определи като краен победител Пламен Дойнов, който освен моралното удовлетворение, получи грамота и пълен комплект от издадените досега броеве на сп. “Алтера”.

Целта на тези двубои – един до друг да застанат поети от различни литературни среди, с различни поетически почерци и естетики, които да доведат своя публика и така да се преодолее “лошият регионализъм” (М. Неделчев) – беше изпълнена. Вместо обичайното за такива събития “монолитно” присъствие, публиката беше разнородна и за много посетители това беше първото запознанство с единия или другия поет. Резултатът е, че хора, интересуващи се от поезия, откриха нов, интересен автор и видяха как различните гласове могат да зазвучат в хармония, макар и в хармонията на съперничеството.