Първи трубадурски двубой: Пламен срещу Пламен

◊ ДВУБОЯТ Клуб "Бялата ръкавица" към сп. "алтера" и арт-център "алтера" представят първия от поредицата трубадурски двубои: . майсторите на поетическите оръжия Пламен Дойнов от в. "Литературен вестник" и . Пламен Киров от издателство "Български писател" ще премерят сили на 30.11.2005 г. от 18.30 ч. в арт-център "алтера" (бул. „Драган Цанков” № 36, в сградата на СТЦ Интерпред). Автор и водещ Петър Чухов. Пиано бар - Дони ("Попкорн"). ◊ НАЧАЛНИЯТ СИГНАЛ Е ДАДЕН Пламен срещу Пламен. Двубоят вече започна! Поетите направиха изявления, отправиха си взаимни нападки. И двамата демонстрират добра форма и решителност да се докажат. Кой е по-добрият? Може би си мислите, че знаете, но единствено резултатите - на 30.11.2005 в клуб "Бялата ръквица" - ще разкрият реалното съотношение на силите! Пламен Дойнов: Смелостта на Киров да застане срещу мен заслужава уважение. Още повече, че ще разчита да му помогне магичното първо име – Пламен. Но без илюзии: резултатът е ясен. Шансовете на представителя на издателство “Български писател” да успее клонят към нулевата степен на почерка. Те са точно толкова, колкото бяха шансовете на вестник “Български писател” да бъде по-интересен и по-четен от “Литературен вестник”. Какво може да предложи моят съперник? Кух патос? Вярност към мухлясалите долапи на традицията? Изповедни вопли без капчица ирония? Необразована самонадеяност да се перчиш срещу постмодернизма, когато цял живот висиш на пост пред окапалите пера от Съюза на писателите и не си чул, че постмодернизмът отдавна е предмет на литературната история? Или какво? Защото знаем известния парадокс: колкото повече членове има в Съюза на писателите, толкова по-малко поети има в него. Аз идвам сам и ще предложа само едно: бавна, увличаща, иронична, силна поезия. Пламен Киров: В туземната нощ на родната словесност е достатъчно да си буден. Не че ще ти се разминат кошмарите, но поне ще съзнаваш холограмната им същност... Книжници някакви книжно книжнеят книжната си книжовност. Знаят какво е поезия, но не я могат. Превръщат политическата зима в поетическа. И те питат какво е отечество, защото знаят само какво не е. А триумфът им започва с "Краят на...". Може и на поезията. Хъсът им свършва там, където започва достойнството... Ако си падаш по кошмарите, можеш да продължиш.

Но е по-добре да си буден. А дали наистина е по-добре да си буден?... Пламен срешу Пламен... Звучи самоубийствено. А може би, звучи смешно? Или познато?... Равнопоставено звучи. Поне като начало. Ако не на трубадурски, то на рицарски двубой.