„Трактат за Радостта“ или Новите приключения на Мюнхаузен

„Трактат за Радостта“ или Новите приключения на Мюнхаузен

Един зашеметяващ роман-пътешествие, който ще ви преведе между Сцилата на тъгата и Харибдата на радостта

Как би изглеждал барон Мюнхаузен, ако не се бе родил на 11 май 1720 година в Боденвердер, а 300 години по-късно във въображението на един български писател?  Ето как: усмихнат, белолик, русокос, синеок и кривоглед. Роден в иглу насред Аляска от майка ескимоска и баща – афроамериканец от памучните плантации на Мисисипи. Сами се досещате, че раждането му се превръща в тежко изпитание за неговите родители. Суровото обвинение в изневяра наранява жестоко майчиното сърце. Тази семейна драма захранва с енергия действието на романа-пътешествие „Трактат за Радостта“. „А аз вярвах на клетата ми майчица, защото я обичах. - казва Радостин фон Мюнхаузен. - И целия си съзнателен живот посветих на усилието да върна усмивката на лицето ѝ. Затова се хвърлих храбро и себеотрицателно в Океана на познанието… За да се науча КАК да направя това.“

Както се досещате, говорим за новата книга на белетриста Петър Марчев, който живее в града на Чудомир и си е позволил да кръсти веселия си роман с дългото заглавие „ТРАКТАТ ЗА РАДОСТТА или Изумителното околосветско пътешествие на Радостин Мюнхаузен“. Или по-просто – „Новите приключения на Мюнхаузен“…

Какво свързва тъгата и радостта?

Какво е общото между сливовата и махмурлука?

Съществува ли Отвъден свят и наистина ли Хадес си е татуирал Metalica и Azis на гърдите?

Отговорите на тези и много други въпроси се намират по страниците на романа на Петър Марчев – едно забавно и умело написано произведение, което представлява ценен принос към модерната българска проза. Това последното са думи на известния писател Стефан Кисьов.

Ако не вярвате на С. Кисьов и искате и второ мнение, чуйте какво казва вещият в сферата на изкуствата познавач и критик Митко Новков: „Жанрът, в който пише (и в който е изключително добър) писателят Петър Марчев определям като „гротесков историзъм“. В известна степен този маниер на повествуване се родее с по-ранните творби на Христо Карастоянов, както и със знаменития роман на Цветан Стоянов „Изключителната биография на Буди Будев“. Разликата е, че гротеската в почерка на Петър Марчев е изведена много по-ярко, демонстративно дори. И в „Led Zeppelin – романът“, и в „Идеалният роман“, и в „Извънземното от Долна Митрополия“, както и в другите му книги той е верен на този (може би) (пре)открит от него жанр и го защитава с всичките качества на талантливото си перо. Какво представлява този гротесков реализъм? Това е фантасмагорична история на фона на реалната история, в която приключенията са толкова невероятни, че чак се приближават до истината. До историческата истина. Точно поради това горещо ви препоръчвам романа „Трактат за радостта“ – в известен смисъл така можем да утвърдим един типично български жанр в световната литература, създаден с много жар, дарба и хъс за истински стойностно романово писане от писателя Петър Марчев.“

И още един жокер - в новата си книга авторът от Града на розите и автоматите ще ви срещне със самия Форест Гъмп, в компанията на Стоичков, Кустурица и Путин! Побързайте да прочетете това тонизиращо четиво, написано с пиетет към стройните и закръглени Бутилки (и тяхното мета-физично съдържание), преди да са сменили господаря на Кремъл…