Излезе том втори от Дневника на Борис Делчев

Излезе том втори от Дневника на Борис Делчев

Томът обхваща периода от 1962–1965 година и е подкрепен финансово от Министерството на културата, изданието е на изд. „Недланд“, а корицата е дело на Калин Николов. Томът е обогатен с бележки под черта за всеки автор, които са продължение от Т.1 и, разбира се, книгата е снабдена с азбучен показалец.

Дневникът (от 23. I. 1939 г. до 27. III. 1987 г.) на Борис Делчев (22. I. 1910 - 6. IV. 1987 г.) е уникално явление в нашия обществен и културен живот. Близо половин век литературният творец, известен критик с юридическо образование, систематично и проникновено отразява събития и случки, описва всяка вечер вълненията си от деня. Със своя четлив, равен и леко закръглен почерк Борис Делчев изпълва хиляди страници с явното съзнание, че фактите трябва да се отбелязват навреме и най-обективно. С тези близо 13 000 ръкописни страници, на които възлиза целият дневник, по неповторим начин е продължена и мемоарната традиция в нашата литература, при това върху полето на един почти неразвит жанр.

В том втори могат да бъдат прочетени интересни страници за редица български и чуждестранни творци – критици, историци на литературата, писатели, изкуствоведи, художници, журналисти, философи, социолози и др., които са се срещали с Делчев или той е следял техните професионални или лични изяви по страниците на нашата преса от този период.

Най-интересното впечатление от дневника днес е, че понякога е достатъчно имената на старите герои да бъдат заменени с нови имена, за да се окаже, че картината не е кой знае колко променена. Самият Делчев на едно място пише, че неговата теза за историята е, че тя е „съчетание от старо и ново“ и уроците на историята трябва да се използват. Таланти и графомани, конюнктурни подмазвачи или тихо пренебрегвани творци, принципни или безпринципни, завистници или благородни натури, консервативни или модерни… винаги е имало и ще има. Важното е наличието на интересни гледни точки, на многообразие от автори, които да виждат и пресъздават по свой начин времето и мястото ни в живота и неговата цялост. Защото дневник като неговия не се води за самия себе си, а за да се потърси досег и с друго съзнание.

Дълбокият смисъл на този дневник е не да бъдат засегнати или иронизирани определени лица от нашия културен живот от времето на социализма, несимпатични на автора, облагодетелствани от режима (или пропуснали да се възползват от неговите облаги), а чрез най-различни прояви на всякакво ниво да бъде обективно нарисуван и разкрит отвътре обликът на едно време, с пороците на което доста трудно ще се разделим и в бъдеще.

МАРИЯНА ФЪРКОВА