"Ято спомени" на Кирил Желязков

Връщам се към началото…

Ято спомени.
Винаги нещо очакваш
76 години.

Поисках по това хайку изкуствен интелект да изгради концепция за картина на корица. И получих следното изображение:

Колко бях възхитена! Точно тази бе моята представа за „ято спомени“…

Ято спомени! Стряскащо красиво, символично!…  Ято – птица. Птица – полет… 

Спомените, които излитат от главата; спомените, които ни връхлитат… Спомените, от които бягаме; към които се стремим; които ни превръщат в птици – за полет и отърсване, за вечно търсене…

Споменът – блаженство? Споменът – терор на всичко недовършено, пропуснато, сгрешено… спомените като топлина, като сплотеност… Но – колко различно може да се тълкува символът…

Ограничаващо бе само числото 76 – не исках да присъства във визуалната съвкупност от символни абстракции и асоциации; не то беше определящо – според мен.

Свобода и общност… Мислите връхлитат…

AI предложи и друга картина, отново доминирана от цифри:

Колко полярна, всъщност, е идеята за ято, представата за общност… Онази, която дава сигурност, духовен подслон; онази, която отхвърля, тероризира… остракира…

А за птица? Птицата – свобода… Птицата – ярост и стръв, кости и кръв…

*

Но не това е „Ято спомени“ на Кирил Желязков!

Поисках друг ракурс към програмното хайку, но AI продължаваше да генерира стряскащи образи, в които присъстваше числото 76 като брой години. И тогава – промених го с неопределеното „толкова“. AI генерира три пасторални пейзажа – тъй различни от първоначалната концепция… Два от тях използвахме за корица на книгата – печатно и електронно издание.

Нима младостта е разковничето към щастливия спомен?! Нима споменът и мечтата трябва да стоят в едната посока на стрелата на времето? Вероятно, AI още не е пораснал и помъдрял – затова се страхува от годините! Но човекът, преживял живота си щастливо и достойно може да гледа с усмивка и в двете посоки на вечността – към миналото и към бъдещето!

Така прави Кирил Желязков в „Ято спомени“.

Една изящно изградена поетична мозайка!

Рядко може да се намери в нашия многодумен свят автор, който така пестеливо, и в същото време толкова щедро да разказва истории и да докосва най-съкровените кътчета в душата на читателя! Кирил Желязков го прави с всеки свой стих. С всяко хайку той пръска приглушена светлина, мека носталгичност и любов.

Само няколко месеца след дебютната си поетична книга „Слънчеви багри“ (изд. gabriell-e-lit, С., 2024), той представя пред четящата аудитория втора хайку сбирка – „Ято спомени“.

*

Композицията е елегантна и естествена – 3 части, 4 хайбуна, 62 хайку.

Първият хайбун е въвеждащ – своеобразен предговор, началото на диалога на автора с читателя… и своеобразен израз на pro domo sua… Следват три части, всяка от които започва с програмно хайку, посвещение и хайбун – „Слънчев часовник“ – „На нашите родители“, „Сплетени длани“ – „На Златка“, „Есенен шепот“ – „На нашите приятели – на земята и на небето“… Всъщност, след краткия прозаичен фрагмент, очертаващ силуета на поетичния образ, всички хайку могат да се разглеждат като късчета от мозайката, изграждащи този образ…

Ще дам пример с първата част – „Слънчев часовник“ и с няколко произволно избрани от тази част тристишия, следващи програмното хайку /1/ и завършващото хайбуна хайку /2/:

/1/ Тичащо време.
Сянката се премества
само в един кръг.

/2/ Спомените.
Все по-живи образи –
усмивки и сълзи.

Свидни образи.
Страница след страница,
книгата литна.

Мама и татко.
Заветите им пазя,
докато гледам.

Детски сънища.
Политаш към дъгата,
като птиците.

Учителката.
Посочи ни друмите
към знанието.

Репей на прага.
Срутена е къщата
на дедите ми.

Всичко в няколко стиха, с няколко срички – цялата история на детството, най-свидните, най-трайните  моменти – онези, за които казваме, че са животоизграждащи, останали спомен, превърнати в стих.

Същото може да се види и в другите две части – онези, следващи детството – любовта, с връзките, които изгражда и твори; приятелствата – с връзките, които създаваме, за да градим, да сме щастливи, да сме личности и част от общността!

Почти всяко тристишие в сбирката следва строгата конструкция на хайку 5-7-5, но нито в едно от тях тя не се натрапва; езикът е лек, словоредът – естествен, думите търсят метафора, емоция, миг – никога точния брой срички.

Невероятна вещина, или – вдъхновение; умение да се борави с теоретико-естетическия арсенал на хайку поезията, или – чувства, които търсят и намират израза си! Тук, както и в първата стихосбирка на автора, има история – романът на един щастлив, пълноценен жизнен път. Искрено, топло послание към Днес и към Утре.

На автора и на редактора – честито първо издание на прекрасната хайку сбирка „Ято спомени“ – историята на една красива любов…

А на читателите – приятно четене в платформата за електронни книги на издателство gabriell-e-lit:

Габриела Цанева, рецензент и издател