"Годината на дъждовника" и Ана Стоянова

ГОДИНАТА НА ДЪЖДОВНИКА И АНА СТОЯНОВА

В края на 2024 г. издателство gabriell-e-lit даде плът на първата сбирка с танка поезия, хайку и хайбуни на Ана Стоянова "Годината на дъждовника".

На 17 април, Международният ден на хайку, книгата има вече и своя път и като електронно издание - достъпно за свободно четене и сваляне от платформата за електронна литература на издателството.

Но, преди да посегнете към "Годината на дъждовника", ето предговора на рецензента Димитър Анакиев: 

ECCE POETA! (Ето поета!)

Тези, които са чели дзен анекдоти, сигурно са попадали на историята за готвача, който бил повишен в патриарх.

В дзен средите е прието новият патриарх да бъде избран измежду монасите, които показват най-добро разбиране.

Патриархът избира своя приемник, като предлага на учениците си или Коан, или своите стихове, а те му отговарят със свои собствени стихове, които показват разбиране на темата.

Анекдотът разказва, че един от 28-те патриарси на дзен будизма, забравих кой по ред, избирал свой приемник. Докато монасите се потяли как да отговорят на стиховете на учителя, за да получат високо положение, покрай тях минал готвач с ръце, пълни с чинии. Той бързал да отслужи празничен обяд в чест на новия патриарх. Чувайки по пътя стиховете (или коана, забравих), които старият патриарх предложил на най-добрите си ученици, готвачът побързал да отговори, докато вървял с чиниите. Като го чул, старият патриарх казал: „Ето го новият патриарх“. Така готвачът се превърнал в дзен патриарх.

*

Ана Стоянова не е готвачка, а според собствените й думи „селянка, която от две години с много усилия опитва да пише танка и хайку, но без много успех…“.

Пред читателя е ръкопис с 62 танки, 126 хайку и 7 хайбуна, които Ана Стоянова публикува почти всеки ден в групата Дъждовник за по-малко от 9 месеца.

Създадох тази малка група с цел да възпитаваме българския будизъм чрез хайку и танка поезия.

Оказа се, че поетите, избрани за групата, не се интересуват особено от будизма и вероятно ръкописът на Ана е единственият успех на групата, свързан с целта на нейното основаване.

Успехът на този ръкопис обаче е наистина голям и многостранен.

*

Първият е, че изобщо е създаден. Девет месеца непрекъснато вглъбяване и писане през призмата на природата на различни теми и чрез различни форми изисква военна дисциплина и неимоверни усилия.

Ето поета! Заех тази фраза от Понтийски Пилат за този предговор. Пилат възкликва „Ето човека!“, като вижда Христос окован и увенчан с тръни. Така поетът е окован и увенчан с поетически форми. И затова появата на Ана Стоянова е знакова за българското хайку (и танка), защото българските хайкуисти не знаят какво е поет. Мислят, че поет е този, който драска нещо там.

От поет, който полага толкова много усилия (работа!) в поетичните форми, които пише, някой, който не е запознат с поезията, би очаквал трудни конструкции на стихове. Но не, поетичните форми на Ана са изискани, леки, лазурни и игриви, защото душата ѝ е поетична – лека и игрива.

*

Второ, освен че ръкописът на Ана Стоянова „Годината на Дъждовника“ определя какво е поет, много ясно показва какво би бил „българският будизъм“ в поезията.

Безкомпромисно е „единството на живот и стих“ на Ана Стоянова. Освен това се показва, че българският будизъм в литературата няма нужда от японски фрази и японска култура.

Той се нуждае от отворено сърце, лична скромност и дисциплина и огромна преданост. А Ана Стоянова има всичко това в изобилие. И това е така, защото за Ани Стоянова писането не е поза, а живот.

Тя започва да пише на 16 години и не е спряла до днес. Поезията е въздухът, който диша.

Ана Стоянова спокойно може да издава всяка година по една книга със своите танки, хайку и хайбуни. А това е необходимо, защото само чрез книгите можете да проследите как се променя поетът във времето, има ли нови теми и интереси, какво се случва със стила му и т.н.

Книгите са доказателство и ориентир за авторство. Без книги истинското авторство не е възможно.

И тази книга се случва в точния момент, защото наскоро публично дискутирахме ценностната система на българското хайку и кои поети са достойни националните награди за хайку да бъдат кръстени на тях.

с. Грознатовци, 19.11. 2024

Димитър Анакиев

А ето и връзка към електронното издание - ТУК

Приятно четене!