"Светостта на болката" - Лирика от Николай Колев-Поета

„СВЕТОСТТА НА БОЛКАТА“ – Лирика от Николай Колев-Поета

Книгата излиза по повод 20-годишната от кончината на Поета. Издава: ИК “ЧОН“, Дизайн на корицата: Dotty Studio.

Из предговора на редакторката Свежа Дачева:

Кажи на другия след мен, при извора да ме намери 

Посвещавам предговора на Людмила, за силата ѝ да инициира и осъществи това издание в памет на 20-годишнината от кончината на нейния баща.

Николай Колев е поетът, роден през 1943 г.  в Добромирка и започнал своя творчески път през студентските години в любимия си град Велико Търново, в обкръжението на Калина Ковачева и Янислав Янков. Веднага след тях се появяват Борис Христов, Марин Георгиев, Таньо Клисуров, Маргарита Петкова, Йордан Велчев, Здравко Пеев... Между 1967 и 1981 г. той учителства във Великотърновски и Габровски села, но никога, до самия край на 62-годишния си живот, не престава да пише стихове. 

Тежката му житейска съдба става причина неговата първа книга „Спасена памет“ да види бял свят едва през 1990 година. Съставител и автор на предговора е Иван Радев.  Включените в нея 28 стихотворения са подбрани от папките, които Николай имаше навика да оставя при приятели. В тази книга има стихове и от „моята папка“, която предоставих на Радев, по негова молба, десетина години преди това.

Втората книга, озаглавена „Лирика“ излиза през 1999 г., пак под редакцията и с предговор на проф. дфн Иван Радев. През 2005 година – годината на кончината на Николай Колев, под редакцията и с предговор от Радко Радков, излиза третата му стихосбирка под заглавие „Неподозирани шедьоври“. Тя съдържа 108 творби, болшинството от които са препечатани от предишните му две книги. В предговора Радков цитира академик Иван Радев: „Николай Колев е най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време“ и добавя: „Всъщност той е от големите поети на България за всички времена.“ Поради късния си дебют, Николай се съмняваше в себе си като творец, но едновременна с това той твореше така, както дишаше. Това мога да потвърдя като свидетел. Още го чувам как в Клуба на дейците на културата, в ресторант „Янтра“ или в миниатюрната ми, задимена от цигарен дим и пропита с мирис на кафе, търновска квартира, Николай рецитира напевно най-новото си стихотворение…" 
..........