Нов български университет на Пролетния панаир на книгата

◊ ПОКАНА

Нов български университет на Пролетния панаир на книгата

Център за книгата представя заглавия на Нов български университет на Пролетния панаир на книгата в София, който ще се състои от 24 май до 2 юни. Официалното откриване се очаква на 24 май 2024 г. от 17.00 ч. в парка пред Националния дворец на културата. Изданията на Нов български университет са разположени в шатра №56. Част от книгите могат да бъдат закупени с 20 % отстъпка.

Изложени са най-новите университетски заглавия, сред които:  

• „Освен терора : Моделиране на новия писател на НРБ 1944 – 1956“ от Пламен Дойнов
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател – служител на тоталитарната република.

• „Красивите букви : Кратка история на шрифта и практическа калиграфия“ от Захарина Петрова - Проданова
Приложението ù може да бъде голямо и разнообразно – от творчески активности с висока художествена стойност, през създаване на съвременни дигитални шрифтове,  – до личностно израстване и арт терапия. В нея теорията и практиката взаимно се допълват, като всеки от включените шрифтове започва с кратко въведение с исторически характер, описание на най-важните му особености и всички необходими детайли за практическо усвояване.

• „Значимите други в живота на човека“ от Надя Колчева
Книга за човешките отношения, дълбочината на човешката ни същност, огромното значение на взаимоотношенията с друго човешко същество за нашето развитие и функциониране. В хода на нашия живот, „от люлката до гроба“, връзките, които създаваме с другите, значими за нас хора, се вплитат в сложни модели, чрез които изграждаме своята идентичност и разбирането за себе си, оформят нашите преживявания, моделират нашите възприятия за света, нашето личностно израстване и благополучие, влияят на житейския път, който изминаваме.

• „Медийният човек : От аналоговия свят до цифровата вселена“ от Евелина Андреева
Книгата проследява големите промени настъпили в журналистическото съдържание, вследствие на дигитализацията, появата на социалните мрежи и навлизането на изкуствения интелект. Тя коментира новите източници на съдържание, трансформираните жанрове, хората-медии, биорепортерите и цифровия им конкурент, съвременните форми на цензура, комуникационните канали и формите на медийно финансиране. Изследването е реализирано в продължение на пет години и се позовава на опита на световните информационни агенции и мнението на 22 водещи журналисти от български и световни медии. Сред тях са и мениджъри и ключови фигури от АП, АФП, Ройтерс, Дойче веле, Би Би Си, Си Ен Ен и др. Книгата прави и опит за прогноза за развитието на медийния пазар и съдържанието на новите медии.

• „Рицарите на американската реклама“ от Даниела Кадийска
Книгата е вдъхновяващо пътешествие в сърцето на американската рекламна индустрия. Плод е на дългогодишно изследване на Даниела Кадийска и е посветена на студентите ѝ, за да научат и запомнят уроците от миналото, да ги прилагат в бъдеще, за да оставят своя отпечатък в света на комуникациите. В нея ще откриете емоционално заредени истории за легендарни фигури като Джей Уолтър Томпсън, Стенли Резор, Хелън Резор, Албърт Ласкър, Джон Кенеди, Клод Хопкинс, Росър Рийвс, Бил Бърнбах, Лео Бърнет, Дейвид Огилви…

• „Студии и есета върху философията на Карл Попър“ от Венцеслав Кулов
Основният философски принос на Карл Попър е в областта на научната методология, но за широката публика той е авторът на „Отвореното общество и неговите врагове“ – най-известната съвременна апология на либерализма и глобализма. Книгата на Венцеслав Кулов засяга седем теми от творчеството на именития мислител, три от които рядко попадат във фокуса на изследователския интерес.

• „Нови 5G мобилни клетъчни системи“ от Росен Пасарелски
Тази книга е посветена на състоянието на мрежовата архитектура в 4G–LTE и 5G мобилните клетъчни системи, опорната мрежа и мрежата за радиодостъп, интерфейсите и протоколите, управлението на радиоресурсите, сигурността, каналите и методите за множествен достъп. Представен е подход на последователен анализ и оценка на мрежовите функции и обекти в 5G системите, както и на протоколите и методите за множествен достъп в мрежовата архитектура. Изследва се взаимодействието между 4G–LTE и 5G системите, като се подчертава връзката в опорните мрежи, обсъждайки ядрото 4G-EPC и опорната 5G мрежа, както и връзката в мрежите за радиодостъп E-UTRAN и 5G RAN.

 • „Епископската базилика на Филипопол в контекст“ от Юлия Вълева
Книгата представя Епископската базилика на Филипопол с детайлно описание на всички нейни елементи, достигнали до наши дни. Интерпретира се нейната архитектура, както и иконографията и стилът на нейните мозайки. Специално внимание е отделено на обиколния коридор при апсидата, който отразява иконографията на комплекса на Божи Гроб в Йерусалим. Eпископският статут на църквата се потвърждава от анализа на изображението на олтарната маса с надписа и свещените съдове до нея в долната мозайка на южния кораб. Поради своята сравнително ранна дата филипополската базилика илюстрира важен етап в началното развитие на християнската архитектура.

• „Българско стихознание : Образци на критиката : Кн. 1“ от Мирослав Янакиев
Авангарден издателски проект, който е насочен към диалога между литературната теория и литературната история. Изданието включва книгата на Мирослав Янакиев „Българско стихознание“ (публикувана през 1960 г.), текстове, които предшестват книгата и първите отзиви за нея. Така читателят се запознава не само с един от фундаменталните текстове на българската литературна теория, който в значителна степен определя бума на структурализма и развоя на обърнатите към тенденциите в Европа литературоведски подходи у нас, но и разбира за контекста (особено що се отнася до идеологическия и политическия контекст), в който се осъществяват първите модерни литературнотеоретични изследвания у нас.

• „По границите на социологията“ от Мартин Канушев
В тази книга става въпрос за истината, знанието и властта; за свободата на субекта. Днес мисията на хуманитарния учен не е да се стреми, макар и с несекващо упорство, грижа, търпение, скромност и внимание, към онова, което е обществено приемливо и научно признато, което е легитимно да се знае, а към онова, което ти позволява да се освободиш от самия себе си – това означава да практикуваш свобода – чрез постоянна работа по разделящите граници на социологията с философията, историята, правото, медицината, психологията, антропологията, политологията и културологията.