Излезе от печат "Форми на духа"

◊ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ
 
В Издателство "Изток-Запад" излезе от печат "Форми на духа" - Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Нонка Богомилова, авторитетен изследовател в сферата на философската антропология и религиознанието, наложила се с множество интересни публикации у нас и в чужбина, носител на Националната награда „Хр. Г.Данов” в категория „Хуманитаристика” за принос в националната книжовна култура.

Сборникът, публикуван от авторитетното издателство „Изток-Запад” съдържа 20 оригинални авторски статии както от утвърдени изследователи, така и от млади учени от Института по философия и социология – БАН, Института за литература – БАН, Института по славистика към Полската академия на науките, Софийския университет „Св. Кл. Охридски”,  Югозападния университет „Неофит Рилски”,  Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Независимо от тяхното тематично богатство и идейно разнообразие, обединяващ концептуален и ценностен фокус на статиите в сборника е Човекът, Човешкото – център и фокус и на творческото дело на проф. Богомилова, както отбелязват съставителите – доц. д-р Силвия Кръстева и доц. д-р Антоанета Николова в Предговора. Структурата на сборника съдържа 5 части, всяка от които е посветена на различни форми, прояви и/или метаморфози, трансформации  на духа. Може да се каже, че тя до голяма степен следва и проецира структурата на професионалните интереси и компетентности на проф. Н. Богомилова. Рецензенти на сборника са проф. д.ф.н. Иванка Стъпова и проф. д.ф.н. Лазар Копринаров.

В центъра на вниманието на първата част е духът на философията, отгледан от големите ѝ  представители – Хегел, Кант, Ницше, Хайдегер, Фойербах и др. Втората част е посветена на литературно-философския синтез, на синтеза на душа и дух в близките до философията поетични и литературни форми. Озарението на езика – общият инструмент, с който изявяват посланията си както философията, така и поезията е разгледан като дълбоко закодиран в човешката душевност и общуване, недостъпни и непонятни извън самите тях, например – за изкуствения интелект. Третата част на сборника разглежда предизвикателствата на/към човешкото в  екологичните теории и в идеите и практиките на репродуктивното клониране. Разноликият дух на религията е заглавието на четвъртата част, която разглежда както дълбинни теоретични въпроси на различни религиозни традиции от далечното и не така далечното минало, така и философските основания и съвременните измерения на религиозната толерантност. В последната, пета част  - Лица на българската духовност  - са разгледани творчески рецепции и инвенции, свързани с духа на определени философски традиции, получили идейно гостоприемство и по-нататъшно развитие у нас.

Сборникът завършва с Биобиблиография на проф. Н. Богомилова, от която личи, че немалка част от тези теоретични и актуални теми и въпроси са били и са обект на разискване в богатото ѝ творческо дело.

◊ ОЩЕ ЗА СБОРНИКА
Съставители: доц.д-р Силвия Кръстева, доц. д-р Антоанета Николова
Рецензенти: проф. д.ф.н. Иванка Стъпова, проф. д.ф.н. Лазар Копринаров

Съдържание:
. Силвия Кръстева, Антоанета Николова. Предговор
Професор Нонка Богомилова: многоликият и многостранен хуманист 

   1. Форми и метаморфози на духа. Достойнството на философията
. Генчо Дончев. Философията и държавата
. Валентин Канавров. Духът: битие, абстракция, понятие, живот или химера?
. Силвия Кръстева. Формата на философското познание
. Ивайло Димитров. Кантовата трихотомия душа-душевност-дух. Опит за модел и превод
. Иво Минков. Лудвиг Фойербах и критиката на Хегеловата философия

   2. Душа и дух, език и време: литературно-философският синтез
. Николай Турлаков. В озарението от езика – относно истината отвъд познанието на закономерното
. Гражина Шват-Гълъбова. Кризисната схватка на Георги Господинов с категорията „време“
. Антоанета Николова. Поезия и философия
. Пламен Антов. Да философстваме поетически
. Коста Бенчев. Линейни срещу циклични аспекти в разбирането на Хайдегер за „фюсис"

   3. При-родното и човешкото днес: изпуснат ли е духът от бутилката?
. Иван Кацарски. Образи на екологията: между хуманизма и мизантропията
. Гергана Попова. Репродуктивното клониране и въпросите за свободата и смисъла на човешкото съществуване в ситуацията на техническо безсмъртие

   4. Разноликият дух на религията
. Ели Сярова. Аз-ът в контекста на онтологичния аргумент
. Нина Димитрова. В спора около Маркион: Бердяев и Шестов
. Пламен Макариев. Метаморфози на религиозната толерантност
. Лилия Сазонова. Диалогът между религиите като „мултикултурна практика“

   5. Лица на българската духовност: творчески рецепции и инвенции
. Ангел Ангелов. Понятието за изкуство в Естетика на модерното изкуство от Димитър Аврамов
. Димитър Цацов. Нелсонианството в България – Валентина Топузова-Торбова

Приложение
. Валентина Топузова. Реферат за Александър Стамболийски и управлението му. [1937–1938]  
. Добрин Тодоров. Време обединително?
. Мина Спасова. Пътуване със словото
Приложение
Биобиблиография на Нонка Богомилова

◊ ЗА ЮБИЛЯРЯ:

Нонка Богомилова (1952 г.) е утвърден специалист в сферата на философската антропология и изследванията на религията, д-р на философските науки. Сред множеството ѝ публикации у нас и в чужбина (Англия, Белгия, Германия, Италия, Полша, Словакия, САЩ, Сърбия, Швейцария и др.) се открояват следните монографии, публикувани в последното десетилетие, някои от които отличени или номинирани за престижни награди: „Религията и човешката същност. Класически идеи” (2010), “Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа (дебати, феноменология, социално-антропологичен профил)” (2010), “Religion in a Secular Context: Balkan Projections” (2015), „Национализирането” на религията: съвременни дебати и практики” (2015), „Не/Човешкото: литературно-философски ракурси”(2018), “Религията днес: между Theos и Anthropos” (2018) и др. Книгата ѝ „Балканите: белязани пътища (1991 – 2016)” през 2021 г. беше удостоена с Националната награда „Хр. Г. Данов” на Министерството на културата и община Пловдив за принос в националната книжовна култура в категория „Хуманитаристика”. Член е на международните бордове на четири научни издания у нас и в чужбина. Главен редактор на списание „Философски алтернативи” (2004-2012).