За "Боричкане в сърцето" на Тодор Билчев

Тодор Билчев ни поднася новата си поетична книга, и това вече не е изненада. Само за две-три години единадесет негови стихосбирки излязоха със знака на издателство gabriell-e-lit. Спектърът на темите и образите е пъстър и разнолик, езикът е богат и пластичен; стихосложението – изчистено; то често разчупва отделното стихотворение на части, като акцентира по този начин върху сгъстените авторови послания.

И тази, 24-та за автора сбирка в мерена реч има с какво да провокира въображението на читателя, да го замисли, да го разсмее и да го накара да се почувства човек – живо късче съзнание в огромната Вселена, едно туптящо сърце в застиналото статукво на бездушното общество.

Композиционно, книгата е разделена на три части – „Името на тъгата“, „Бразда след дъжд“ и „Измамата висота“ и съдържа общо 66 стихотворения.

Не за първи път съм казвала, че Тодор Билчев е майстор на заглавията – той умее да изстиска есенцията на голямото и да я въплъти в дума-две по начин, който дава ясен поглед върху цялото, но и сам по себе си казва много. Така, зад всяко заглавие, можем да прочетем една поема на сърцето, едно кодирано послание, което отива отвъд думите на конкретната творба, за да ни направи съпричастни към авторовите видения за един по-добър, по-красив свят.

Макар Тодор Билчев да е „класически поет“, т. е. автор, който познава класическите стихосложения, уважава ги и изгражда стихотворенията си, подчинявайки ги на тези утвърдени форми, той е и новатор, като често надхвърля рамката, която сам си е наложил.

Лично мен дълбоко ме впечатлява неговата „поезия по проза“. В тази стихосбирка е включил само стихотворението „Майко!“, написано по импресивна художествена проза, но то не е единствено, ако проследим творческите му търсения.

Много от творбите в настоящия том са публикувани в периодичния печат, вкл. в нашето издание сп. „Картини с думи и багри“, други са отличени в различни национални и международни поетични конкурси. Тези факти говорят за качеството на неговата поезия, а лекотата, с която авторът пише се вижда от датите под всяка от тях. За Тодор Билчев няма почивни дни – той е поет навсякъде – в дома си, пред телевизора; на път – във влака или автобуса, сред тълпата на пазара, в самотата на морския бряг. Той се вдъхновява от един мокър стрък трева, от кацналата на върха на бора птичка, от изхвърлени от вятъра пердета, от една капнала сълза… Или от злободневието, бълвано от всички медии. Той вижда красотата навсякъде, улавя болката човешка, доброто, злото, възвишеното и низкото, смъртта и мечтите – и резонира; усилва ги с вибрациите на сърцето си и ни ги връща – пресътворени…

Можем ли да усетим тези нови послания, да станем съпричастни на авторовата дисекция на природа, човек и общество? Можем ли да приемем погледа към света през едни други очи?

И тази дума, „боричкане“, с нейното дребнаво-ежедневно значение, която, обаче, ни връща към библейско-метафоричната битка между доброто и злото, между дявола и бога в човешкото сърце, в човешката душа – битката в нас, за самите нас…

д-р Габриела Цанева, редактор и издател