"Светлина от Изтока" от Наталия Бояджиева

◊ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

„Светлина от Изтока“ –  дебютната книга на Наталия Бояджиева – журналист и пътешественик по душа.

Книгата излиза от печат през 2016 г., през октомври 2019 г. претърпява второ преработено издание от издателство „Екрие“ и поставя началото на новата поредица „Чудни пътешествия с „Екрие“.  

Корицата е отново дело на художничката Емилия Бояджиева–Пеева, дъщеря на авторката, и представлява две маслени платна, в които са пресъздадени майсторски китайската душевност и загадъчност. "Картината на предната корица е масленото платно "Момиче" и изобразява девойка от Пънлай, където живяхме три години, и с която Емилия се срещна. Втората картина "Чаена церемония", която е част от триптих, се появява щом се доближат крилцата на корицата." 

Бояджиева живее три години в Пънлай, провинция Шандун.

Ето какво споделя писателката за творческите си търсения:

„Предизвикателството за мен беше да преведа една чужда култура като китайската на езика и метафората на собствения си начин на живот. Криещите се под повърхността неща са универсални и правят от всички нас човешко семейство. Но как да ги извадя от техните скривалища...

С изключение на стотината най-необходими думи не научих китайски. Времето и усилията, необходими за изучаването на един толкова труден език, вложих в моите приятелства и това ме направи щастлива. Но като компенсация на липсващия език другите ми сетива се изостриха. Изненади и неочакваности – на всяка крачка. Понякога съм разпитвала всички мои познати по някакъв въпрос – загадка. Незаменима беше тяхната помощ през целия ми тригодишен престой.

Нямах предварителни нагласи и предубеждения, които да е трябвало да преодолявам. Пристъпих към непознатата страна с отворен ум, открито сърце и жажда да я опозная.

Китай завладя душата ми, душата ми завладя Китай, не можем да се разделим вече, станахме едно цяло. Тогава не осъзнах това веднага, но в мен започнаха да се разчупват рамките. Видях, че светът е по-богат и по-широк от нашата страна и че красотата, и страданието, и силата могат да приемат и други образи, освен образите, които им беше дала България.

С уговорката, че по-скъпо от родината няма, ви разведох из родината и на други хора. Най-хубавото в живота е движението, промяната. Нямам търпение да тръгна отново."

◊ ЗА КНИГАТА 

Във внушителния обем от 310 страници Наталия Бояджиева е събрала 48 свои репортажни разказа от Китай. Трудно може да се определи жанрът на творбата – в нея има елементи на разказ, публицистика (в основата си това са репортажите на Бояджиева за интернет радио „Татковина“), антропологични и етнографски изследвания, дневник и пътеписи. Писателката си ги определя като нравописи.

„Виждаме живота от два различни ъгъла – българския и китайския. Съпреживяваме радостта да намерим път към другия и особеното чувство, че в сърцето ни се е отворило трето око – окото на приятелството. Книга за далечната екзотична страна и за приятелството – по детски чисто“ – пише в рецензия за книгата писателят Захари Карабашлиев. Изключителна ценност на книгата е, че тялото съдържа 64 цветни и много черно-бели снимки на места, които Наталия Бояджиева е посетила.

Авторката е щастлива, че е попаднала в малък провинциален град, където се е запазил духът на обикновения китаец. Имала е достатъчно време да опознае бита, навиците и мирогледа на местните хора. Китайските ѝ приятели са я допуснали в домовете и в сърцата си. От тях е научила много, с тяхна помощ е допълнила представата си за щастие.

Читателите ще почувстват древното величие на старите столици Сиан и Нандзин, както и на съвременната – Пекин. Ще изкачат свещените планини Тайшан и Луошан – така, както са го правили и всички китайски императори. Ще ги омае вълшебството на Водните градове по река Яндзъ – Уджън, Ситан и Ханджоу. Ще посетят и родното място на Конфуций – Цюфу и ще ловят риба на остров Чандао. Очакват ги майстори на народните занаяти в Имението на Моу, четири сватби, Пекинска опера на сцената в парка, китайската Нова година и всякакви други  празници.

Книгата е представена за одобрение за превод на китайски пред пекинското издателство „Foreign Language Teaching and Research Press" (FLTRP)
http://bookworld.cnbg.eu/boyadzhiyeva

Познавателното и естетическото значение на нравописите се състои в това, че представляват убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от китайския живот.

◊ ЗА АВТОРА

Наталия Бояджиева е родена на 15 април 1960 година във Варна. Завършила е българска и руска филология в Шуменския университет „Константин Преславски“. Работила е като преподавател по български език и литература в родния си град.

От 1990 година до днес е и журналист на свободна практика и член на СБЖ – ДЖСП „Д-р Иван Богоров“. През 2007 г. получава награда за интервю в конкурса за журналистическо майсторство „Златният тризъбец“, организиран от Дружеството на журналистите по печата – Варна.

 От 25 март 2019 г. е член и на АБУЖЕТ – Асоциация на българските журналисти и писатели пътешественици.

 От септември 2019 г. членува и във FIJET - World Federation of Travel Journalists and Writers (Световна федерация на журналистите и писателите пътешественици). Участва като делегат и в конгреса на FIJET на остров Родос, 20–25 октомври 2019 г.

 От 2009 до 2013 г. е кореспондент на сайта „Емигрант БГ“, на радио „Отзвук“ и на в. „Новият Пулс“.

От 2010 г. до момента е кореспондент на интернет радио „Татковина“ от Азия, автор и водещ на рубриката „На пътешествие с Натали“.

Кореспондент е и на списание „Българи“, което излиза в Прага за българите, които живеят в Чехия.

В последните осем години участва с документални разкази за Китай и Филипините в годишните антологии на ССП (Съюза на свободните писатели) – дружество Варна.

Автор е на книгата с разкази за Китай „Светлина от Изтока“, излязла от печат през 2016 от издателство „Българи“. Втората ѝ книга с разкази „Лицата на Филипините“ е издадена от издателство „Ерове“ през 2018 г. Второ издание на „Светлина от Изтока“ излезе от печат през октомври 2019 г. – издателството е „Екрие“.

Писателският ѝ блог е на адрес: www.nataliaboiadzhieva.wordpress.com

Превежда от руски, английски, полски и италиански.