Излезе от печат лимитирано издание на "Записките", по първообраза от 1884, 1887, 1892 година

◊ ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

"Записки по българските възстания"
от Захарий Стоянов

Научна редакция и бележки: проф. Иван Русков
LiterNet, 2020

Изданието се посвещава на 170-годишнината от рождението на Захарий Стоянов.

◊ ЗА ИЗДАНИЕТО

В редактирания текст проф. Иван Русков се придържа максимално близо до авторовата воля, позната ни от първите издания на трите тома на "Записките", публикувани съответно през 1884, 1887, 1892 година. Това означава, че в новото издание няма предговори или послеслови, извън съдържащите се в първите издания. Няма и приложени фотографии, факсимилета и т.н.

В отделна книжица – „Бележки към Записките. Приложение”, се дават различни пояснения към някои дадености в текста на тритомника, без да се предлага какъвто и да е литературоведски прочит.

Тиражът е ограничен: 199 броя, от които 77 са номерирани.

Изданието може да се поръча само от платформата за нови, стари и антикварни книги "Книжен пазар" на цени от:
. 49 лв. за неномерирани комплекти;
. 99 лв. за номерирани комплекти от № 10 до № 77;
. 119 лв. за номерирани комплекти от № 2 до № 9 (изчерпани);
. 299 лв. за комплект № 1.

◊ ОЩЕ ЗА ИЗДАНИЕТО

Езикът и правописът в новото издание на "Записките" са оставени такива, каквито Захарий ни ги е завещал, без осъвременяване. (Изданието, разбира се, не е фототипно и, естествено, графемите от "стария правопис" са отпаднали.) Но духът и атмосферата на онова народописно време, които ни потапят в неподражаемата езикова стихия на автора, са запазени. Проверете сами в кратките откъси по-долу:

---
"После няколко часа, същият тоя ден, аз влязвах от една из варненските порти, в градът, с жълт девит на поясът, турен да са вижда; наместо големият калпак – с фес на главата, смачкан като книжен фенер, който си бях приготвил от по-напред, и с цигаря в устата, натъкната на дълго цигаре от тръстика, която аз сам бях отсякъл от варненският гйол. С тоя кайфет тръгнах из Варна от дюген на дюген, да си търся господар, като са отбивах да питам само на големите магазии. Девитът турих на поясът си, да ма видят, че зная нещо, а фесът – че не съм дотолкова прост; старият калпак почиваше в ръкавът на аббата, която носях приметната през едното си рамо."

---
"Интелегенцията на секи един народ, която русските славянофили макар и да равнят, в отношение на народният успех, с нула – имала е и ще да има решающи глас в съдбините на простата масса; без нейното участие нищо е невъзможно да стане. Ако турското правителство искаше да убие българската интелегенция съ заточение в Диярбекир, то много по-добре щеше да сполучи в целта си, ако направеше от тая интелегенция ефендета, защото ние знаеме от пример, че колкото българи имаше на турска служба, почетени с нишени, сичките до един бяха лица с развалени характери и много по-преданни на Османовият престол, отколкото самите турци."

---
"Чаршията беше отворена, всеки си гледаше работата, както му е редът, като че нищо не беше ставало. Велико Тръново, центрът на българското възстание, първият бунтовнически окръг, жителите на който щяха да образоват огненния кон, състоящ от 2000 души, както ни пишеха, когато бяхме в Панагюрище – преспокойно стояха отпреди дюгените си, по чехли, и наместо пушки и саби в ръцете им, храбро размерваха американ с железните аршини. О, где беше сега Бенковски, да види с очите си!"