Кинонаблюдател
"Лудо сърце" – непретенциозен филм с огромен емоционален заряд
Минути за кино
Признавам си, че гледах „Лудо сърце” (2009) с известни резерви заради изтърканата тема, но бях сигурен, че Джеф Бриджис се е справил безупречно с ролята си. Наистина като драматургия „Лудо сърце” не блести с нещо оригинално. Филми, разкриващи сложната съдба на артиста в шоу-бизнеса, са правени и в миналото, снимат се и сега, ще се гледат и в бъдеще. Шоу-бизнесът е лакмусът, където се пресичат мечтите, очакванията на феновете, преследването на славата, свръхнатоварване при създаването на хитовете и жертвоприношението в храма на изкуството, на което са способни само най-големите в бранша.
В този аспект „Лудо сърце” се родее с бляскави предходници като „Розата” (1979) на Марк Райдъл и „Шоу на колела” (1980) на Джери Шатцберг. И същевременно е и по-различен. Нито е толкова разтърсващ като „Розата”, нито пък е така елегичен като „Шоу на колела”.
„Лудо сърце” е просто добре структуриран и заснет спектакъл. Без особени претенции, но искрен и с голям емоционален заряд, толкова, че да спечели сърцата на зрителите и те уверено да смятат, че това е един от най-хубавите филми на 2009 г. При това с основание.
Сценаристите Скот Купър и Томас Хоб умело балансират между мелодраматичните клишета от личното битие на западащата звезда Бъд Блейк и свежите сценични пориви от неговите срещи с публиката и пласират интригуваща история, която на всичкото отгоре е с неочакван край. Всеки би си помислил, че Блейк ще приеме да пее с конкурента си Томи Суит, за да спечели отново така нужната му слава, както и че след това ще си върне любовта на преданата журналистка Джейн Кредок. Не се случва нито едното, нито другото. Блейк написва песни за Суит, но само, за да си прибере хонорара за тях, докато срещата му с Джейн е по-скоро неприятна изненада за него, тъй като разбира, че тя вече е омъжена за друг.
Противно на очакванията ни няма никаква пищност, нито визуални ефекти около концертите на Бъди Блейк и Томи Суит, поради което не можем да очакваме от оператора Бари Марковиц някакви пируети с камерата, напомнящи „Уудсток” (1970) на Майкъл Уодли.
Остава жизненоправдивата интрига, стабилната режисура на Скот Купър, привидно семплата, но същевременно ефирна и завладяваща музика на Стивън Бъртън и Т-Боун Бърнет (песента към филма „Приятно уморени” печели заслужен „Оскар”), както и силната актьорска игра, с които „Лудо сърце” печели позиции.
Под палката на Скот Купър еднакво убедителни изяви демонстрират Робърт Дювал – Уейн, и Райън Бингам – Тони, но най-силни емоции предизвикват интерпретациите на Колин Фарел – Томи Суит, който разрушава стереотипната представа за надута, превзета и студеносърдечна звезда, Маги Гиленхал – изключително органична и достойна партньорка на Джеф Бриджис като Джейн, напълно заслужаваща „Оскар” за поддържаща женска роля, но останала си само с номинацията, и разбира се, Джеф Бриджис, чиято пестелива, но изразително премерена във вътрешния си драматизъм модификация на образа на Бъд Блейк му носи при петото кандидатстване „Оскар” за главна мъжка роля.
Хареса ми насоката на концептуалното режисьорско мислене. Скот Купър не митологизира, нито пък профанизира света на шоу-бизнеса, който добре познава. Той го използва като фон за разкриване драмата на един нестандартен творец, със запазени креативни качества, оказал се в състояние да преодолее алкохолната си зависимост, да превъзмогне болката от автомобилната катастрофа и раздялата с любимата жена в името на изкуството, на което всеотдайно се е посветил.
Бъд Блейк на Джеф Бриджис не е гений или жертва на системата. Той е просто един добър професионалист, който намира сили за свой личен творчески ренесанс. Това е важна победа за него и малък празник за почитателите му.
Скот Купър съвестно и убедително хроникира тази поучителна история в един приятен и стойностен филм, привидно без амбиции, но пръскащ силни емоции, благодарение на които „Лудо сърце” успя да се намеси успешно при раздаването на тазгодишните награди „Оскар” и да остави трайни следи в нашето съзнание.
________________
„Лудо сърце”, 2009 г., реж. Скот Купър, 112 мин., световен разпространител „Фокс”
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
23.03.2010 г. 22:43
Етикети:
Посетено:
8428
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/9580-ludo-sartse-nepretentsiozen-film-s-ogromen-emotsionalen-zaryad