Кинонаблюдател

"Острие на мрака". Между конспирацията и предупреждението

Минути за кино

"Острие на мрака". Между конспирацията и предупреждението


По стар обичай след като изгледах „Острие на мрака” (2010) на Мартин Кембъл, реших да си сверя часовника с мнението на зрителите. Както и очаквах, преобладаваше положителната оценка – на фона на излезлите многобройни бози, натъпкани с визуални ефекти, това е стойностен филм, ако и да е правен по популярен  сериал от 1985 г. Напълно съм съгласен. И аз отдавна таях надежда, че завръщането на Мел Гибсън ще бъде запомнящо се и не се излъгах.

След като триумфира с постановката на „Апокалипто” преди четири години, големият Мел си даде почивка, забърка се в интимни скандали, преживя развод, ожени се за младата рускиня Оксана Григориева, но сега, помъдрял и поостарял, е отново на огневата линия, за да се бори срещу силите на злото, които поне в „Острие на мрака” никак не са слаби и за пренебрегване.

Тъй като следя развитието на Мел Гибсън от повече от 30 години – от времето на първия филм от серията „Лудият Макс” (1979) на Джордж Милър, твърдя, че той много внимателно си подбира проектите и при него няма слаб филм. Нито като актьор, а още по-малко като режисьор. В този смисъл чакането си е струвало. Попаднал е на качествен сценарий, дело на Уйлям Монахън и Андрю Боуел, доверил се е на постановчика Мартин Кембъл, който най-малкото е майстор на качествени зрелища („Златното око”, 1995, Знакът на Зоро”, 1998, ”Вертикална граница”, 2000, „Казино роял”, 2006) и се е впуснал в поредното опасно приключение, което наистина напомня за друг негов хит от 1997 г. „Теория на конспирацията” на Ричард Донър, но с добавката, че е предназначен за зрителя от 2010 година.

Винаги ми е било любопитно да гледам подобен род екшън-трилъри, които са безупречно направени, имат успех, но по традиция се пренебрегват от журита и академии. Сега си давам сметка защо. С подобни правдоподобни приказки властимащите тестват общественото мнение – доколко то е чувствително към ограничаване на свободите и правата му, и дали все още е в състояние да противодейства на флагрантни правителствени и корпоративни нарушения на законите. Поднася ни се напрегнат и реалистичен сюжет за отчаяната борба на самотния баща и детектив от Бостън Томас Крейвън – Мел Гибсън, премерил сили с могъщата  компания „НОРТМОР” за производство на ядрено оръжие в щата Масачузетс. Малка подробност е, че в нея като стажант работи 24-годишната му дъщеря – Ема – Бояна Новакович, екоактивистка на движението „Нощно цвете”. След като щерката разбира какви поръчки изпълнява компанията, решава да се противопостави на плановете й.

Убита е пред бащиния си дом, след което Крейвън поема щафетата, за да стигне до края на загадката. Кембъл, Монахан и Боуел не замитат следите.Те разкриват безпристрастно и смело симбиозата между големите пари и висшата политика, като в един момент се чудим кой е по-виновен - сенаторът Джим Пейн – Деймиън Йънг или шефът на корпорацията Джак Бенет – Дани Хюстън.

Разплитането на пъзела е увлекателно и напрегнато, държи ни в напрежение повече от два часа, камерата на Фил Мено задъхано фиксира всеки следващ ход на смелото и кораво ченге, а музиката на Хауард Шор ни държи за гърлото до последната минута.

Кастингът е на висота, като отдавна не бях гледал така добре разработена и екранно защитена поддържаща роля като тази на Джетбърдж, дело на Рей Уинстоун, без да забравяме за приятните изненади Гейбриел Папа и Бояна Новакович, оказали се (в ролята на Ема) приемливи партньорки на Гибсън или вечно подценявания Дани Хюстън, създал поредния си силен второстепенен образ.

И сега за развръзката и поуката от нея. Любопитното в този филм е финалът – не онзи, изсмуканият от пръстите, облян в слънчева светлина, в който умиращ баща и застреляна дъщеря напускат болницата, а истинският. Става дума за срещата на засегнатите страни за ограничаване на щетите от бъркотията, забъркана от Крейвън и Бенет и най-важното – как да се интерпретира историята от медиите. Наложителна е намесата на тайния агент и пиар гуру Джетбърдж, който така манипулира драмата, че тя, осмислена и излязла от устата на американския сенатор, се оказва единствено правилната... и нямаща нищо общо с истината.

Разбирам, че за мнозина подобна развръзка е разочароваща, че би било добре виновната корпорация да се изправи пред съда или да бъде закрита, повличайки след себе си икономиката на цял щат. Само че такова нещо вече не може да се случи в холивудските продукции. И вероятно това ще е насоката на новата коректност, характерна за епохата Обама, която в движение ще трябва да възприемем. По-бързо от раждането на будното гражданско общество у нас. А фестивалните и „Оскарови” любимци ще чакат до есента...


_________________
„Острие на мрака”, 2010, 126 мин., реж. Мартин Кембъл, разпространител „Уорнър брадърс”


Автор: Борислав Гърдев
25.02.2010 г. 15:54
Посетено: 4206
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/9428-ostrie-na-mraka-mezhdu-konspiratsiyata-i-preduprezhdenieto