Кинонаблюдател

"Шерлок Холмс" на Гай Ричи

Минути за кино

"Шерлок Холмс" на Гай Ричи


Така се случи, че преди да гледам нашумелия хит на Гай Ричи, видях класиката на Били Уайлдър „Частният живот на Шерлок Холмс”, появила се на екран преди 40 години. И мога да напиша, като голяма част от феновете на Уайлдър, че продукцията му е по-добрата версия за Холмс. И като драматургия, дело на самия Били Уайлдър, и като проникновено изграждане на образа на знаменития детектив от Робърт Стивънс, и като ниво на артистичния дует с Колин Блейкли като д-р Джон Уотсън, пък дори и заради необичайния ъгъл, от който е погледнал постановчикът при интерпретацията на битието на Шерлок Холмс.

Така е, но в същото време си давам сметка, че адекватната версия за 2010 г. си остава тази на Гай Ричи. Той винаги се съобразява с пулса и желанията на верните си фенове, знае какво зрелище да им поднесе, наясно е и с изискванията на днешния филмов бизнес. Затова приема с охота сценария на Майкъл Робърт Джонсън, Антъни Пекам и Саймън Кинбърг и ни поднася такова екстравагантно, но пък и завладяващо зрелище, каквото на такава висота може да поднесе само той. В неговата интерпретация Холмс не разследва банални битово-криминални деяния, той не е добродушният британски денди, който, докато пуши лулата си, разплита поредната квартална кримка, която може само да ни накара да се подсмихваме, прозявайки се. Тъкмо напротив.

В неговия филм Холмс и Уотсън се изправят срещу страхотна заплаха за Лондон и Британската империя, свързана с жестоки ритуални убийства, магии, конспирации и жажда за абсолютна власт (при това с помощта на модерните тогава технологии) и световно господство от действащ в нелегалност могъщ орден.

В дъното на болезнената мания за абсолютна власт стои зловещият Блекууд – Марк Стронг, срещу когото и „Скотланд ярд” изпитва затруднения. Наложителна е намесата както на Холмс и д-р Уотсън, така и на прелестната Ирен Адлър – Рейчъл Макадамс, за да се спаси Британия от връхлетялата я смъртоносна опасност.

Сюжетът е наистина абсурден, но много добре конструиран, а режисурата е дръзка, уверена и атрактивна в добрия смисъл на думата. Изключително прецизна и одухотворяваща викторианската епоха е както сценографията на Сара Грийнууд, така и камерата на Филип Русло. Музиката на Ханс Цимър е завладяваща и органична. В рамките на два часа Гай Ричи разкрива потенциала на драматургията, визията и актьорския състав, който е на завидна висота.

Робърт Дауни джуниър и Джъд Лоу напълно покриват представата ни за двойката Холмс и Уотсън – при това в унисон с днешните очаквания те са по-скоро екшън герои, разчитащи не само на логическото си мислене, но и на своите физическите качества, които, за да е интересно на зрителите, са обкръжени от умни и способни жени, техни помощнички – Рейчъл Макадамс като Ирен Адлър и Кели Рейли - Мери Морстан. Много силен и въздействен е вторият план в лицето на Марк Стронг като демонично възкръсналия лорд Блекууд, Еди Марсън - инспектор Лестрад и неузнаваемият ветеран Джеймс Фокс, създал с едри мазки убедителния поддържащ образ на сър Томас.

Направен с изтънчен английски хумор, в зрелищно темпо и като добре оркестриран екшън, „Шерлок Холмс” на Гай Ричи е първокласно зрелище на нивото на „Две димящи дула” (1998), от което днешната публика има голяма потребност.

Автор: Борислав Гърдев
25.01.2010 г. 18:13
Посетено: 1773
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/9234-sherlok-holms-na-gay-richi