Кинонаблюдател

Демоните на Санкт Петербург

Минути за кино

Демоните на Санкт Петербург


За тях разказва в своя филм прочутият Джулиано Монталдо. Той реализира амбициозния си замисъл през 2008 г. като руско–италианска копродукция и след 11 годишна пауза. „Демоните на Санкт Петербург” представят Монталдо във върхова форма, в каквато го помним от времето на „Сако и Венцети” (1971), „Джордано Бруно” (1973) и „Марко Поло” (1982). Той заснема с помощта на Арналдо Катинари значима и дискусионна творба, разкриваща драмата на великия руски писател Фьодор Достоевски в последните години от неговия живот, когато той е меродавен литературен и обществен фактор, но е разкъсван между обичта си към православна царска Русия и миналото си на революционер.

Образът на Достоевски
е смислово–определящ за посланието на филма. Върху него е съсредоточено вниманието както на автора на оригиналната идея Анрей Михалков–Кончаловски, така и на сценаристите Паоло Сербантини и Моника Дзапели, подпомогнали усилията на Джулиано Монталдо да проникне в сложния, объркан и кошмарен душевен мир на класика, раздиран между спомените за десетгодишната си каторга в Сибир, запознанството си със стенографката Ана Сниткина, с която създава романа „Играчът на рулетка” (1872) и благородния си стремеж да се противопостави на терористичната вълна, заливаща родината му и тласкаща я към безизходицата на гражданската война.

Опасенията ми, че ще гледам римейк на „26 дни от живота на Достоевски” (1981) на Александър Зархи, не се оправдаха, въпреки че Мики Манойлович със сигурност е гледал лентата и е научил каквото трябва от играта на предшественика си Анатолий Солоницин.

„Демоните на Санкт Петербург” е по–скоро в руслото на „Амадеус” (1984) и „Духовете на Гоя” (2006) на Милош Форман и изследва внимателно и коректно сблъсъка на интелектуалеца с властта и насилието, в екстремната среда, когато литературната знаменитост, в стремежа си да помогне на всекиго, застава между чука и наковалнята, свой сред чужди и чужд сред свои, докато накрая е изоставен и от революционерите–терористи, и от висшата генералско–дворянска прослойка, мятащ се в кошмарите и жадуващ свободата, винаги липсвала в Русия.

„Демоните на Санкт Петербург” е майсторски изваян спектакъл, предназначен за адептите на сериозното, но увлекателно поднесено европейско кино. Стабилната и атрактивна драматургия е подкрепена от стилната визия (Арналдо Катинари) и сценография (художник на костюмите е Елизабета Монталдо), а музиката на великия Енио Мориконе е онзи убедителен драматичен фон, на който се разгръща историята за усилията на Фьодор Михайлович Достоевски
да разгадае човешката душа, оказали се напразни и ускорили кончината на писателя, но важни и необходими за всеки буден и честен дух на епохата, какъвто безспорно е бил и самият той.

Филмът на Монталдо блести със своя удачно подбран актьорски ансамбъл. Мики Манойлович акцентува на страдалеца, мъченика и съмнямащия се в човешката съдба Достоевски, Каролина Кресчентини е прелестната стенографка Ана Сниткина, Анита Гарпиоли и Филипо Тими с много страст и обич пресъздават образите на младите революционери Александра Звонарьова и Гусев, а Роберто Херличка безапелационно печели симпатиите ни като хитрия и далновиден полицейски началник Павлович.

„Демоните на Санкт Петербург” се гледа с напрегнато внимание и интерес, без да доскучава със своите 118 минути. Както в „Сако и Венцети”, и тук Джулиано Монталдо търси съвременните проекции на тази занимателна и поучителна история, създавайки ярка кинотворба, носител на най-ценните качества на авторското европейско кино.
Автор: Борислав Гърдев
02.01.2010 г. 21:19
Посетено: 2040
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/9134-demonite-na-sankt-peterburg