Кинонаблюдател

Феноменът "Всичко е любов" на 30 години

Минути за кино

Феноменът "Всичко е любов" на 30 години


Това беше едно от най-големите и незабравими преживявания в нашата младост. Да гледаш „Всичко е любов” от 15 декември 1979 г. бе не само проява на добър вкус, но и манифестация на неприкрито гражданско чувство.

Появата и резонансът на филма са сред тези предизвикателни и трудно обясними чудеса, които можеха да се случат само в България.

Днес е необяснимо защо двата най-известни реализирани сценария на Боян Папазов имат коренно противоположна съдба – логично е инкриминираният да е „Всичко е любов”, а „Една жена на 33" (1982) да има далеч по-безпроблемно присъствие на родния филмов екран. Но се случва точно обратното. И за двата филма определена отговорност носи арбитър елеганциумът на Партията и фаворитът на непрежалимата Людмила Живкова
Александър Лилов, но първият спечели овации, макар и да не бе допуснат на Берлинския фестивал, а заради втория се прости с поста си не само шефът на СБФД Христо Христов, но и самият Лилов, естествено, след като получи ордена „Георги Димитров” за 50-годишнината си и след като бе телепортиран в Института за съвременни социални теории.

„Всичко е любов” остава сред най-гледаните български игрални филми – посетен е от 1 617 970 зрители!
Нещо повече – той е сред най-обичаните и адекватно възприети у нас творби. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), той дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав – проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски.

Филмът се харесва не само от зрителите, но и от критиката – Неда Станимирова, Вера Найденова.
Изтъква се стабилната драматургия на Боян Папазов (от която в готовия филм обаче отпада потресно–натуралистичната сцена на аборта на Албена), майсторската режисура на Борислав Шаралиев, умелата операторска работа в документален стил на Стефан Трифонов, прецизната сценография на Георги Иванов и дискретно въздействащата музика на Веселин Николов. Адмирации печелят изявите на Ибиш Орханов (Джипси) – всъщност прототипът на Радослав и първоизточникът на цялата разказана история, Янина Кашева (Албена), Мария Стефанова (майката на Албена) и особено на Иван Иванов като Радослав, създал убедително и непосредствено знаков образ с огромна сугестивна сила, символ на епохата на тоталитаризма, чийто потенции пулсират и в по-ново време при Малин К. (Микоел Дончев) в „Сезонът на канарчетата” (1993).

„Всичко е любов” е отрупан с награди – от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов и от 16. фестивал на българския игрален филм Варна '80 – за женска роля на Янина Кашева и Специална награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов – „Златната роза” е резервирана за „Сами сред вълци” на
Павел Вежинов и Зако Хеския, ала официалните кинозаконодатели не го обявяват за приносно постижение – проблемите, които засяга и осмисля, го правят неудобен повече в страната, отколкото в чужбина, но към него е приложена хитрата тактика на людмилаживковска България – без забрана у нас, с една съществена цензурна намеса, но и без възможност за изява на авторитетни международни форуми.

Кой да мисли тогава за авторитета и конкурентноспособността на българския игрален филм? Така е изпуснат златен шанс за лансиране на изявени сценарист, режисьор, оператор и актьори в чужбина – Иван Иванов опита безуспешно през 90-те години на миналия век, родното ни кино остава непознато по света, а схемата за борба с опасните зрителски хитове е повторена ефикасно отново 9 години по-късно с „Вчера”...

Днес „Всичко е любов” се възприема може би по-стеснено в своите послания – а не би трябвало да е така – но освен честно и безкомпромисно за типичния представител на Архипелаг ТВУ – Падево (Славовица) – в цялата му сурова дисекция, от преподаватели и възпитатели до надзиратели и питомци, творбата на Папазов и Шаралиев поразява и със своята прогностична сила – не само спрямо лицемерно-официозния обществен морал – той е такъв и днес спрямо изоставените младежи и техните проблеми са много по-тежки и сложни от тези на Радослав, но и по отношение на обобщения образ на трудово-възпитателна България, чийто модел е Падево – Славовица.

Всеки от нас може да открие себе си в това отвратително и зловещо Падево, в което живяхме сред лъжи, насилие, безсмислен труд и нескончаеми бягства, следени и гонени от свои връстници – също толкова нещастни по съдба и участ.

Влизайки в задочна полемика с Макаренко – свещеният пример на соцпедагогиката – Боян Папазов и Борислав Шаралиев доказват, че трудовата колония не е в състояние да формира образцови строители на новото общество, че интегритетът на питомците в него е безсмислен и невъзможен, че пътният лист за живота в свят без любов е невъзможен и еднопосочен и води отново към кафеза с двама милиционери – придружители в камионетка, от която бягството е невъзможно.

Това е флагрантно-драстично преосмисляне на догмите, нелицеприятна критика не само на системата на възпитание, но и на съществуване - нещо, което властта или не иска да разбере тогава, или се прави, че не я засяга.

Филмът се гледа и заради правдивата интимно-драматична линия Радослав – Албена. Някога възприемахме краха на техните чувства като жертва на обстоятелствата и защитна реакция на лицемерния морал на общежитието. Днес вече разбираме, че чрез разбитата им любов властническите фактори разрушават мостовете за изграждане на социалния консенсус между плебса, чийто представител е Радо и номенклатурната партокрация, чиято еманация е майката на Албена. В този аспект следва да се търсят и най-впечатляващите и обемни внушения на филма, дръзнал да покаже не само общественото разслоение на реалния социализъм, но и невъзможността за възстановяване на разрушените връзки между различните му социални страни. Вярно е, че днес тази несъвместимост е вече идеологически и финансово обременена, но сигналите на съществуването й и мащабите на нейната разрушителна сила най-силно вибрират във „Всичко е любов”.

Има още нещо, заради което си заслужава да се пише за този филм. Животът доказа, че Ибиш Орханов и Янина Кашева не успяха да се реализират във филмовия бизнес, но „Всичко е любов” ражда първата истинска българска кинозвезда – Иван Иванов (Стефан Данаилов – майор Деянов e тв продукт). Още кънтят в ушите ми култовите реплики при запознанството му с Албена: ”Слушай ма рожбо, аз може да съм малък на години, ама съм си надживял живота! Бил съм с милион момичета, с жени. И на никоя не съм се молил! Затуй те питам пак – ще играем ли?” Той показва пълноценно силата и възможностите на своя талант в „Комбина” (1982), „Лавина” (1982), „Мярка за неотклонение” (1983), „Нощем с белите коне” (1985). Нямаше мениджър, стратегия или преференции за него у нас. За Иван Иванов се пишеха и специални сценарии, но и безпомощни филми като „Юмруци в пръстта” (1980), поради което цялостно разгръщане на способностите му така и не се осъществи... За да бъде един от първите уволнени от Киноцентъра след 10.11.1989 г., да се скита немил-недраг, да се прехранва с дублаж, да дочака нова голяма роля през 1994 г. в „Гори, гори огънче...” и да докаже, че е талантлив кинодраматург („Директно включване”) и поет („Отговори”, „Този живот, онзи живот”, "
Всичко е живот). И разбира се, много добър актьор, какъвто винаги е бил – „Наблюдателят” (2001), „Врабците през октомври” (2007). Той не получи славата на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Никълъс Кейдж, но остави култова роля във филм, съизмерим с постигнатото в „Специално възпитание” (1977) на Горан Маркович.

И ако някога ме попитат какво е дало българското кино на света през 70-те години на миналия век, ще кажа, перифразирайки Вайда – късата подстрижка, блясъка в очите, пантерската походка и бунтарския хъс на Иван Иванов във „Всичко е любов”.

А това не е никак малко!

И знам, че така е било не само преди 30 години, че непреходната сила на влиянието му се чувства и днес, а от филма и играта на Иван Иванов ще имат потребност и нашите деца...

Автор: Борислав Гърдев
14.12.2009 г. 23:01
Посетено: 10724
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/9082-fenomenat-vsichko-e-lyubov-na-30-godini