Добрият гангстерски филм се завръща

Минути за кино

След поредица от разочарования и напразни надежди любителите на сериозното качествено кино имат повод да празнуват. Излезе епосът на Майкъл Ман „Обществени врагове”, който възстанови доверието към стойностното зрелище, за което през последните месеци просто бяхме забравили.

Майкъл Ман е от тежката артилерия холивудски постановчици. В досието му има класики като „Жега” (1995) и „Съучастникът” (2004), както и по-лековати заглавия като „Маями вайс” (2006). Обединява ги сериозният подход на постановчика към избраната от него тема, високият професионализъм, с който работи, сериозният актьорски състав и добрата драматургия, която ползва при реализацията на всеки свой проект.

„Обществени врагове” не прави изключение. Темата е рентабилна и актуална – борбата на профитата от ФБР с прочутите банди на Дилинджър и Нелсън „Бебешкото лице” в началото на 30-те години на миналия век. Сценарият на Майкъл Ман, Ронан Бенет и Ан Бийдърман почива на солидното документално проучване на Брайън Бароу, озаглавено симптоматично „Обществени врагове”, а това предполага сериозно и отговорно отношение към експонираните исторически събития. За точното и адекватно отразяване на епохата на Голямата депресия допринася камерата на Данте Спиноти, разкрила схватките на гангстерите и федералните агенти в мрачна и потискаща сиво-кафява гама, както и музиката на Елиът Голдентал, с основен принос за емоционалното въздействие на иначе бруталната история най-вече при осмисляне на интимната линия между Джон Дилинджър и Евелин Фрешет.

Майкъл Ман създава суров, правдив и чувствен филм, имащ смущаващи допирни точки с нелицеприятното ни съвремие на кризи и банкови фалити, в което гражданите отново са притиснати от бирници и престъпници, а днешните мафиоти подозрително копират екранните си идоли Майкъл Корлеоне и Бони и Клайд, изглеждащи в очите на простосмъртните като модерно проявление на духа на Робин Худ.

Както и очаквах, точно в такава светлина е представен образът на Джон Дилинджър, изграден с харизматичен блясък от Джони Деп. Той е едновременно закрилник на бедните, безупречен бандитски лидер, смел до безразсъдство гангстер и мачо с горещо сърце, готов да поеме смъртоносен риск в името на голямата си любов Евелин „Били” Фрешет. Освен това е и запален киноман. Затова, пренебрегвайки изискванията за собствената си безопасност, се озовава на 22 юли 1934 г. в чикагския кинотеатър „Байограф”, за да гледа прочутата „Манхатънска мелодрама” на У. Ван Дайк с Кларк Гейбъл, Уйлям Пауъл и Мирна Лой, след чиято прожекция е застрелян назидателно - показно...

Не всеки ще приеме версията на Ман и Деп с представянето на Дилинджър като съвременен Робин Худ, който според думите на Джони Деп „е бил наясно, че дните му са преброени - и именно затова се е забавлявал от душа, като за последно”, смятайки се за невредим, но е похвално, че сценаристите му противопоставят подобрената версия на истинския „златен агент на Едгар Хувър”, „Кларк Гейбъл на ФБР” Мелвин Първис.

За разлика от реалния живот, където търпи не един унизителен провал, на екрана Първис е уверен и неотразим, за което спомага и безупречната игра на Крисчън Бейл. Бейл е известен със своя пословичен перфекционизъм.Той е в ролята „24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата”, като дори беседва със сина на Първис в Южна Каролина. В резултат създава силен и убедителен образ на човек на закона, достоен конкурент на бандита на Деп, който обаче си остава захаросана и романтично-героизирана версия на истинския агент на Хувър, с цел печелене на зрителските симпатии.

В тази ефектна и жестока драма задължително трябва да има и любов. Тя не е изпепеляваща и дръзко-романтична като в легендарния „Бони и Клайд” (1967) на Артър Пен, но и в своята приглушена и приземена версия в „Обществени врагове” пак ни хваща за гърлото със своята искрена непосредственост и фатална обреченост. Марион Котияр покрива напълно представата ни за любимата Били Фрешет, явявайки се необходимия контрапункт на последното увлечение на Дилинджър – Поли Хамилтън, което възприемаме мимоходом заради бледата и нефизиономична изява на Лили Собиески.

Много ми хареса финалът на 140-минутната сага. Наистина „Общественият враг № 1” е обичал безкрайно своята Били, щом в предсмъртния си гърч пред „Байограф” хрипти популярният шлагер „Сбогом, сбогом, черна птичко...”

Така познатата история, звездният актьорски екип, амбициозният постановчик и умелата рекламна кампания спомагат един от най-хубавите филми за 2009 г. да намери своята вярна публика. За него ще се говори не само като за успешен летен хит, но и при пресяването на бъдещите „Оскарови” кандидати.

________________
„Обществени врагове”, 2009, 140 мин., реж. Майкъл Ман, произв. „Юнивърсъл пикчърс”

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

11.09.2009 г. 21:13

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

филм

Посетено:

4262

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/8423-dobriyat-gangsterski-film-se-zavrashta