За "Ангели и демони" или за поредния екранен бестселър

Минути за кино

След като прочетох бомбастични ревюта за филма „Ангели и демони”, би трябвало да съм сред най-големите щастливци, гледайки го веднага след българската му премиера. Филмът на режисьора Рон Хауард и сценаристите Дейвид Кеп и Акива Голдсман е обречен да бъде касов хит. Той е коректна и точна адаптация на романа „Шестото клеймо” на Дан Браун, който в случая се явява и продуцент на проекта.

Почитателите на Дан Браун, Том Ханкс и напрегнатите зрелища - микс от екшън, трилър, загадъчни научни експерименти, световни конспирации и семиотични ребуси, няма начин да не харесат филма. Той е направен точно за тази многолюдна аудитория, която ще му донесе милионите доларови приходи по света. В добавка посочвам, че като ниво на спектакъл и режисьорско майсторство „Ангели и демони” е по-добър и от „Шифърът на Леонардо”, най-малкото защото е по-стегнат, събран и с още по-бесен монтаж, дело на Даниел Хенли и Майк Хил, а и тъй като проблематиката му е по-актуална и близка до днешния ден. „Шифърът на Леонардо” търсеше гроба на Мария Магдалена в центъра на Париж и разбулваше тайната за Христовите наследници от неговия брак със спътницата му, докато в „Ангели и демони” Ватикана е застрашена от тайната организация „Илюминати”, която цели нейното унищожение със силата на науката, отмъщавайки си за 400-годишните репресии от папите.

Любопитното в случая е, че професор Лангдън е извикан по спешност в помощ на секретните служби на Светия престол и той, с помощта на ерудицията си и разчитайки сложните семиотични кодове, в лудо преследване с времето и отмъстителните си противници из храмове и крипти, все пак успява да разгадае жестоката тайна, която на финала се оказва свързана с папския асистент Патрик Маккена, временно управляващ делата на Ватикана до избора на нов свети отец и стръвно следващ заветите на „Илюминати”...

Рон Хауард създава зрелищен и гледаем филм, запазвайки основната част от екипа от „Шифърът на Леонардо”. Той действа на принципа „След като нещо работи добре, няма нужда от безсмислената му промяна”. Затова, следвайки внимателно сюжета на литературния първоизточник, отново разчита на визуалната експресия на Салваторе Тотино и на натрапчиво преследващата ни музика на Ханс Цимър. Зрителят следи със затаен дъх напрегнатата интрига из центъра на Рим и Ватикана и за пореден път се възхищава на класата на Том Ханкс като проф. Робърт Лангдън, въпреки че и за пристрастните е ясно, че той не е най-подходящият избор за тази роля. Да, но Ханкс е суперзвезда, която ще привлече публиката и това е най-важният аргумент в случая.

Лангдън отново има на разположение очарователна помощничка (този път италианка) в лицето на Ейлит Зурер, полагаща трогателни усилия да вдъхне живот на един стопроцентов резоньорски персонаж, какъвто е Витория Ветра, докато за уплътняването на атмосферата и адекватното възприемане на приключението допринася удачно подбраният втори план в лицето на Стелан Скарсгард – полицейският началник Рихтер, Козимо Фуско - отец Саймън, Армин Мюлер – Щал – кардинал Щраус и особено неочаквано ефективното и свежо присъствие на Йън Макгрегър като Патрик Маккена.

Най-малкото от него очаквах саможертвата да спасява Ватикана и Рим, но след чудодейното му спасяване и слизане като Господ от небето със спасителен парашут, бях направо сломен, разбирайки, че е в дъното на заговора по обсебването на папския престол. Затова и изгарянето му в адски мъки в пречистващия огън на финала, отекна в съзнанието ми като Божие възмездие и очищение. Католическата църква си избра нов папа, привърженик на идеята за сътрудничество на науката и вярата, а аз бях удовлетворен от предложеното ми развлечение.

Защото да чакам нещо повече от Дан Браун и Рон Хауард е не само наивно, но и несъстоятелно. Хората снимат скъпоплатени спекулативни филми за удоволствие и свръхпечалби. А феновете, очакващи да научат нещо стойностно и значимо за третираните проблеми, бих ориентирал към специализирани престижни тв канали. От „Ангели и демони” те няма да научат истината за „Илюминати”, нито пък изложените хипотези си струва да приемат като истина от последна инстанция.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

30.05.2009 г. 18:04

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2193

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/8018-za-angeli-i-demoni-ili-za-poredniya-ekranen-bestselar