Кинонаблюдател

Филмът "Волният моторист" на 40 години!

Цената на свободата

Филмът "Волният моторист" на 40 години!


На 8 май „Волният моторист” на Денис Хопър и Питър Фонда става на 40 години.


А сякаш беше вчера, когато четяхме в захлас ревютата за култовия филм и бяхме най-щастливите хора на земята, след като гледахме олющеното черно-бяло филмотечно копие на този шедьовър. Защото, освен че е класика, „Волният моторист” е и шедьовър. Включително за своите създатели. Заедно с "Дивите ангели” (1966) на Роджър Корман, той е емблемата на Питър Фонда, а за Денис Хопър е сред поредицата свръхважни филми, в които по традиция участва през всяко десетилетие от дългата си и плодотворна кариера – от „Гигантът” (1956) и ”Синовете на Кейт Елдър” (1965), през ”Последният филм” (1971), „Апокалипсис сега” (1979), „Синьо кадифе” (1986) и „Истински романс” (1993) до „24” (2002) и „Адско пътуване” 2008).

Тъй като сюжетът на филма е до болка познат, ще го щрихирам само в най-едри контури. Филмът разказва за пътуването на двама приятели – Били – Денис Хопър, и Уайът / Капитан Америка – Питър Фонда, до Ню Орлиънз, където се провежда традиционният прочут карнавал за Блажения вторник. Били и Уайът продават голямо количество дрога и с доларите осъществяват мечтата на живота си – да обиколят Америка, яхнали прочутите си мотоциклети. Така че всъщност става дума за двама волни мотористи. Много скоро те разбират, че с поведението и външния си вид – дългите коси, дразнят провинциалните еснафи и си навличат маса неприятности. Нещо повече – в малко градче са арестувани, защото „пътуват без разрешение” и дори са вкарани в местния затвор, от който ги освобождава и спасява от остригване чаровен пиян адвокат, в чието непукистко-лежерно излъчване веднага разпознаваме Джак Никълсън в неговата първа легендарна роля.

Нашите герои са принудени да спят на открито, тъй като никой не им осигурява подслон, а през нощта са нападнати от яростни фермери, които дори убиват адвоката с кол! Били и Уайът минават и през една хипи комуна, но бързо я напускат в компанията на две красиви момичета, разбирайки, че и тук не им е мястото. Пристигайки в Ню Орлиънз, те посещават най-луксозния публичен дом в Юга – Къщата на сините светлини, а с две проститутки попадат и на карнавала. На местното гробище вземат участие в оргия, напушвайки се с ЛСД. Тук е знаменитата сцена на халюцинациите на главните герои, заснета в неповторима и уникална цветова гама и с участието на Керън Блек в не по-малко прочутата й роля на Керън. Изтрезнели, Били и Уайът разбират, че не са станали по-щастливи, и заминават за Флорида, подобно на Джо Бък – Джон Войт, и Рицо Рацо – Дъстин Хофман, в „Среднощен каубой” (1969) на Джон Шлезинджър. Мечтата им за слънчевия щат не се осъществява. Консервативен шофьор не харесва дългите коси на Били и с пушка застрелва последователно двамата млади представители на добрата същност на Америка...

Ако и при представянето му още в Кан да е рекламиран като филм, прославящ хипи културата, „Волният моторист” съвсем не е само и единствено за американските „деца на цветята”. Били и Уайът странстват из една чужда, враждебна и непозната им Америка, която не може да им позволи да имат свободен избор. Те са в истинския смисъл на думата неприспособленци, без вина виновни, без дори да са бунтари.

Приятелите просто искат да запазят своята независима същност, чието олицетворение във филма е песента „Намери цената на свободата” на Стивън Стайлс, а всъщност се оказват нежелани и отритнати и от консервативните еснафи в провинциалните малки градчета, и от егоцентричните хипита, които могат да им предложат наркомански сборища, подивявания, необуздан случаен секс, идиотски театрални експерименти и още по-налудничави псевдофермерски амбиции. Дълбокият американски юг е обсебен от дребнавост и жесток фанатизъм, а карнавалът в Ню Орлиънз е въплъщение на вулгарната просташка безвкусица.

Хопър и Фонда като сценаристи и режисьори изобличават отчуждението и бруталността на САЩ, раздирани от противоречия в разгара на виетнамската авантюра. Не се сещам за друг стойностен щатски филм, който така болезнено и честно да е разкрил язвите на разкъсваната от противоречия Америка и точно в това е заслугата на „Волният моторист” – показвайки отвратителната същност на великата нация, да помогне за нейното лекуване.

Прекрасна е операторската работа на Ласло Ковач – при това не само в портретните характеристики на героите, но и в незабравимите пейзажи от големите и малки американски градове, от великолепната природа, без да забравяме изключителното майсторство, с което ни се поднася карнавалът и ЛСД-вакханалията.

Майк Дейзи има важна задача в музикалната секция – да разпръсне из филма музикален килим от легендарни хитове от края на 60-те години, дело на Джими Хендрикс, Боб Дилън, Роджър Макгит или „Степънулф”, а монтажистът Дон Камберн се справя превъзходно с непомерната задача да превърне 4-часовия заснет материал в компактен и въздействен 95-минутен филм.

Питър Фонда и Денис Хопър разкриват убедително и правдиво своите персонажи, бягайки от тяхната идеализация, разкривайки ги като блудни американски синове и привлекателни аутсайдери чрез култовата констатация: „Провалихме се”, а Джак Никълсън, като алкохолизирания адвокат, прави първата от серията си знаменити екранни постижения.

Семпъл и свеж, чувствен и сдържано-емоционален, „Волният моторист” улавя духа на времето, харесва се на публиката и има необикновен успех. (Джак Никълсън печели за поддържащата си изява наградата БАФТА в Лондон, както и отличието на критиците в САЩ и Канзас сити, докато Денис Хопър е премиран в Кан за най-добра първа работа като постановчик).

Докато изтекат неусетно 40 години. Останалото е легенда...


Автор: Борислав Гърдев
08.05.2009 г. 13:16
Посетено: 1467
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7838-filmat-volniyat-motorist-na-40-godini