Обществен враг № 1

Минути за кино

Обществен враг № 1. Не, това не е пародията на Анри Верньой от 1953 г. с Фернандел.

Това си е майсторски заснета от Робърт Ганц и режисирана от Жан-Франсоа Рише гангстерска сага за „човека с 1000-та лица” Жак Мерин, може би най-прочутия френски крадец на миналия век, връщаща вкуса на хубавото кино и спомените от времето на „Бони и Клайд” (1967) на Артър Пен.

Разделен на две части – „Инстинкт на убиец” и „Обществен враг № 1” и сниман във Франция, Белгия, Испания и Алжир, филмът се гледа на един дъх. Той наистина е рядко атрактивен, тъй като самият му протагонист е благодатен за интерпретиране с безумната му смелост, амбицията му да живее извън закона и в лукс, да обира безспир банки и казина, докато накрая „прозира”, че трябва да стане политически терорист, да отвлича за тлъсти откупи богати дядовци и да се свърже с „Червените бригади”.

Рише държи на традицията и не случайно нарича творбата си така, свързвайки я директно не само с Верньой, но и с оригиналната класика на Уйлям Уелман от 1931 г., в която стартира звездната кариера на Джеймс Кагни като Том Пауърс.

Том преследва американската мечта извън закона със забранена търговия с уиски по време на сухия режим. Мерин гони своята френска мечта и за да се различава от отвъдокеанския си колега е, първо, не чистокръвен французин, а алжирец, и второ – е ангажиран гангстер, милеещ за съдбата на събратята си от затворническата килия и търсещ отчаяно обществен отклик на действията си, давайки пространни интервюта в лъскави списания и убивайки отвратителни платени драскачи като журналиста от в. ”Минута” Жак Далие – Ален Фромажьор.

Жак Мерин става обирджия – герой и шампион по бягства от затвори, разчитайки както на собственото си хладнокръвие и смелост, така и на отлично подбрания екип от помощници, в който няма предатели, а предани съратници като Жан-Франсоа Беси – Матю Амалрик, последната му съпруга Силви - Людивин Сание и гуруто на левия радикализъм Чарли Бойе – Жерар Ланвен. Срещу Мерин действа упорито и настървено опитният комисар Брусар – Оливие Гурме. Играта на котка и мишка продължава до 2 ноември 1979 г., когато на път за Милано Мерин попада на засада, поставена от Брусар, водеща до смъртта му. Досущ както е предсказал пред журналистката от „Пари мач” – Лора Марсак.

Заснет като първокласен гангстерски епос, „Обществен враг № 1” осмисля действията и на подземния герой, и на неговия ликвидатор, давайки предимство – типично по френски – на органите на реда и властта, които винаги трябва да са на висотата на своите обществени изисквания.

Филмът тласка напред кариерата на водещата звезда Винсент Касел, създал от Жак Мерин незабравим образ на самобитен и витален бандит, както и на постановчика Жан-Франсоа Рише, който заедно с Абдел Рауф Дарфи е и режисьор на амбициозния проект. Неслучайно и двамата заслужено получават „Сезар” за 2008 година в своите категории.

Ако и да е реализиран като своеобразна черна хроника с претенции на документалност, „Обществен враг № 1” си е типична монодрама, one men show. Филмът се движи в приемливо темпо, актьорската игра е убедителна – вкл. и на гостуващите звезди като Жорж Вилсон – Анри Льофевр и Жерар Депардийо – Гуидо, а това дава възможност на постановчика да смесва детайли от различни жанрови форми в рамките на филма. Това прави „Обществен враг № 1” забавен, интригуващ и предизвикващ размисли и спорове.

В най-главното Рише е успял – той представя Жак Мерин като впечатляващ и отблъскващ социопат, извисяващ и унижаващ националното достойнство, без да го лансира в романтична светлина, оставяйки за финала социалния вердикт, който не може да бъде друг, освен град от куршуми в лицето му.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

05.04.2009 г. 17:07

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

3360

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7644-obshtestven-vrag-1