"Хъшове" на Александър Морфов

Минути за кино

След като гледах 4-серийната продукция на БНТ „Хъшове”, мога уверено да заявя, че това е най-доброто, което в момента може да извади на показ българското кино.

Родният игрален филм дълго време, през 90-те години на миналия век, бе в състояние на клинична смърт, но в самото краевековие стана чудо и мъртвецът възкръсна. Заслуга за обновлението имат безспорно Александър Морфов и Илиян Симеонов, които са в основата на успешната и адекватна екранизация на знаменитата Вазова повест, писана през 1883 година.

Морфов първо се налага като знаменит театрал, чийто постановки в „Иван Вазов” („Дон Кихот” и др.) се оказаха сред най-предизвикателните и най-харесваните, а след това закономерно го привличат киното и телевизията.

През 2001 г. залпово ни атакува с тв версията на „На дъното”, един от театралните му хитове, в който той буквално обърна хастара на омръзналия ни Горкиев текст и поднесе един жизнерадостно-оптимистичен и хедонистично-панаирджийски поглед към света на руските клошари, след което доказа, че е талантлив и модерен като изказ постановчик с прочутия си „Хълм на боровинките” (2001) и с модерната философска приказка „Вълшебна нощ” (2005), обяснение в любов към класическото кино и джаз.

Преди са се срещне с Морфов, Илиян Симеонов създаде най-добрия български игрален филм на 90-те – „Граница” (1993), задълба за втори път в света на Емил Тонев 6 години по-късно със „Сомбреро блус”, подписа яростния антимутренски екшън „Ярост” през 2001 и дълго и с любов извайва лебедовата си песен „Пазачът на мъртвите” (2006).

Ненавременната смърт му попречи да разгърне напълно своя потенциал, но все пак успя да подпомогне Морфов при адаптацията на прочутата Вазова повест. А се знае, че Иван Вазов е труден за екранизиране, колкото и да е познат и популярен, че досега от повестите му е филмирана само „Чичовци” през 1976 г. от Павел Павлов, а мъките на Дако Даковски и Янко Янков, дръзнали да се преборят със света на „Под игото” през 1952 и 1991 г., довеждат до разочарования и полууспехи.

Всъщност „Хъшове” е екранизирана още два пъти в телевизията ни, но като тв театър. Имаше такава придобивка за публиката преди години и Канал 1 пази в класическото си наследство успешните адаптации на повестта, осъществени през 1969 г. от Любен Морчев и през 1982 г. от тандема Димитрина Гюрова – Николай Савов.

27 години по-късно Александър Морфов представя своята филмова версия на „Немили-недраги”, ползвайки и опита си от сценичната адаптация на „Хъшове” отпреди 4 години. Любопитно е, че в случая остава верен на духа, основния сюжет, образната система и най-важните идейно–философски внушения на Вазов, без да си позволява грубо осъвременяване, и без от това постановката му да изглежда смешно ретро в лошия смисъл на думата.

За Морфов са важни както идеализма, патриотизма и жертвоготовността на революционерите – хъшове, които с всичките им недостатъци и байганювски привички все пак си остават ангели в българския обществен живот, така и социалното разслоение сред нашата колония в Браила, което провокира конфликта не само между вагабонтите и успелите, но и между истинските патриоти и търсещите успешна интеграция в румънското общество родоотстъпници от типа на Крецулеску.

Постановчикът засяга и може би най-важната и чувствителна струна в повестта, която досега е избягвала от съзнанието ни - за принудителната емиграция, за болката по загубената родина, чиято еманация се явява както лайтмотива в партитурата на Мартин Любенов, така и песента „Бял кон” на Влатко Стефановски, оказала се незаменима емблема и химн на целия сериал.

Александър Морфов обръща подобаващо внимание на средата, в която се развива действието, той търси не само достоверната автентична фактура (оператори Димитър Гочев и Александър Станишев, художник-постановчик Константин К. Джидров), но и точните времеви параметри, в които тече българската революционна драма между 1871 и 1876 г.

Наблюдателният зрител ще направи за себе си връзката с актуалната ни действителност и ще си зададе парещите и смущаващи го въпроси за това що е родина, какво е тя за всеки и струва ли си да се бори за нейния просперитет и свобода, а това означава, че режисьорът е успял в най-важното – едновременно е уязвил и възвисил националната ни гордост, като махалото на емоционалния му патос се завърта от „Не сме народ!” до „Да живее България!”.

Морфов е бил облагодетелстван да покани основния артистичен състав от прочутата си постановка от 2004 г. в нейната тв адаптация, но това не означава, че не е работил допълнително по прецизната нюансировка на всеки от централните образи. Както в „Хълмът на боровинките”, и тук личи стремежът му към хомогенно ансамблово изпълнение, в което сред мъжките образи доминират Руси Чанев (Странджата), Валери Йорданов (Бръчков), Валентин Ганев (Владиков) и Петър Попйорданов (Македонски), а сред женските се извисява одухотвореното и искрено изпълнение на Рени Врангова като Евгени.

Старата гвардия е представена достолепно и на ниво от Стоян Алексиев – Бръчков-баща и Владимир Бонев – Добревич, а настроение и допълнителни емоции носят интерпретациите на Николай Урумов – Крецулеску, Владимир Береану – собственикът на театъра, където е премиерата на „Изгубена Станка”, и Андрей Слабаков, неузнаваемо страховит като касоразбивача Шандор–Новицки.

Първоначално бях учуден от разпределението на материала в четири серии, тъй като ми се видя ненужно разточителство, но след финалните надписи разбрах, че в този режисьорски подход има дълбока вътрешна логика, свързана с хармоничното експониране на основните герои и конфликти от битово-забавното внушение в първата част, през екстазно-патетичното във втората и елегично–извисяващото в третата, до логичното героично саможертване в заключителната четвърта част, в която пред очите ни тези необикновени чешити закономерно се превръщат в легендарни герои.

С „Хъшове” Ал. Морфов достига своята творческа зрелост. Като модерен интерпретатор на класически текстове, съчетавайки екстаз, неистови емоции и суров критицизъм, той напомня най-добрите страни на Емир Кустурица и ми се ще да вярвам, че и в бъдеще ще запази високото си творческо ниво, продължавайки да ни радва със своите значими и майсторски реализирани постановки.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

23.03.2009 г. 18:46

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Александър Морфов

Посетено:

3292

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7569-hashove-na-aleksandar-morfov