Кинонаблюдател

"Интернешънъл" на Том Тиквер

Минути за кино

"Интернешънъл" на Том Тиквер


Драма + екшън = „Интернешънъл”

Така най-лесно може да се охарактеризира новият филм на Том Тиквер „Интернешънъл” (2009).

Следя отдавна творческото развитие на Том Тиквер и имам незабравими спомени от предишните му постижения – „Бягай, Лола!” (1998), „Небеса” (2002) и „Парфюмът” (2006), та затова бе съвсем закономерно да очаквам с нетърпение „Интернешънъл”.

Надеждите ми за силен, стойностен и напрегнат филм се оправдаха напълно.

Вярно е, че фенът на чистия екшън ще гледа „Интернешънъл” със скърцащи зъби, тъй като освен престрелки и подслушване – най-атрактивните от които са съответно в нюйоркския музей „Гугенхайм” и в старинната част на Истанбул, предлага в рамките на 118-те си минути и обилен материал за горчив размисъл.

Шокиращо е да научим, че една голяма банка като IBBK, базирана в Люксембург, може да контролира не само последиците от една война като натрупан след нея дълг, но и живота, настоящето и бъдещето на всички жители на нещастната държава, станала арена на гражданските и военни стълкновения.

А още по-страшно е да разберем, че в търговията със специална военна продукция не само се печелят милиарди, но и са замесени всички меродавни световни политически фактори – Израел, Сирия, Иран, Турция, Китай, САЩ, Западна Европа, Русия!...

Затова и усилията на агента на Интерпол Луис Селинджър – Клайв Оуен, подпомогнат от нюйоркската прокурорка Елинор Уитмън – Наоми Уотс, да разобличи на всяка цена люксембургските банкери изглеждат колкото алтруистично-налудничави, толкова и неефективни, доколкото в този мръсен бизнес няма морал, а само преплетени крупни интереси.

Том Тиквер е разработил по най-атрактивния начин сценария на Ерик Сингър. Той държи на динамичния сюжет и прехвърля действието от Берлин в Милано и от Ню Йорк в Истанбул, като по своя свиреп атрактивен драматизъм „Интернешънъл” напомня трилогията за Джейсън Борн (2002-2006) на Дъг Лаймън и Пол Грийнграс, а в добавка и постановчикът, изявяващ се и като композитор, и операторът Франк Грийбе, заснел всяка сцена на подходящия фон и в подходящото време, без всякакъв фалш и чувство за дискомфорт, дават всичко от себе си за правдивото и убедително развитие на напрегнатата интрига.

В интерес на истината, на финала тържествува хепиендът, чиято квинтесенция е очакваното елиминиране на някогашния агент на ЩАЗИ и мозък на спекулативните оръжейни сделки Вилхелм Уекслър – Армин Мюлер-Щал, но в тази щастлива развръзка има много повече факшън, отколкото самият аз мога да приема.

Добре осъзнавам, че това е в името на доброто настроение за редовия зрител, но не мога да прикрия раздразнението си от режисьорското желание на всяка цена да успокои нервите на публиката с победата на Доброто над Злото, знаейки много добре, че това става само на кино.

Абстрахирайки се от този неизбежен гаф, отбелязвам отличната форма, в която се намира Том Тиквер, задълбочената му работа с водещата звездна тройка Клайв Оуен, Наоми Уотс и Армин Мюлер-Щал, както и майсторски конструираният и пласиран спектакъл, който е изградил, балансиращ умело между забавата и поуката от актуалната екранна информация и държащ ни в напрежение пълни два часа.

С „Интернешънъл” Тиквер постига поредния си завиден успех, насочвайки уверено кариерата си постъпателно и нагоре.

__________________________
„Интернешънъл”, 2009, ”Сони пикчърс”, САЩ, Великобритания, Германия, 118 минути, реж. Том Тиквер



Автор: Борислав Гърдев
12.03.2009 г. 13:57
Посетено: 1210
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7470-interneshanal-na-tom-tikver