Кинонаблюдател
"Милк" на Гюс Ван Сант
Минути за кино
Всички ли обичат Харви Милк?
Този въпрос се натрапи в съзнанието ми след като гледах нашумелия едноименен филм на Гюс Ван Сант („Да умреш за...”, „Психо”, „Да откриеш Форестър”).
„Милк” бе сред фаворитите при последното раздаване на „Оскарите”, получи две статуетки за сценарий и главна мъжка роля, а в отличията някои преднамерени наблюдатели съзряха възраждане на политическата коректност с обратен знак, след знаменателната победа на Барак Обама на президентските избори.
За да съм пределно точен, отбелязвам, че към чисто кинематографичните достойнства на творбата нямам никакви претенции.
„Милк” като постановка е перфектно реализиран, а в добавка правя комплимента, че подобна спорна и предизвикателна тема е поднесена занимателно, атрактивно, с подобаващ драматизъм и необходимата финална поука, като във всеки качествен американски филм.
Сценарият на изпълнителния продуцент Дъстин Ланс Блек възстановява достоверно в сгъстени щрихи последните 8 години от живота на гей–активиста Харви Милк – от срещата с любовника му Скот Смит на нюйоркската гара, до убийството му от измамения общински съветник Дан Уайт в неговия офис, камерата на Харис Савайдъс дава своя принос за точното и въздействено възстановяване на една отминала епоха, а Дани Елфман ни изненадва приятно с поредната си стойностна музикална партитура.
Актьорите са се справили с поставените от Ван Сант задачи, като специално изтъквам попаденията във втория план в лицето на Диего Луна – Джак Лира, Джеймс Франко – Скот Смит и мениджърката на кампанията на Милк Алисън Пил – Ани Кронънберг, но лично за мен изненадата се казва Джош Бролин, създал великолепен образ на уязвим и комплексиран политик от Сан Франциско, разкъсван между ангажиментите си към своите избиратели, устойчивите си консервативни възгледи и амбицията да достигне славата на Харви Милк.
Именно тази негова раздвоеност (и неудовлетвореност) го подтиква към екстремния ход – убийството на кмета Джордж Москоне – Виктор Гарбър и на Харви Милк – Шон Пен, с който печели печалния си триумф да лежи 5 години в затвора и да стане медийна звезда.
Така стигаме до основното проблемно ядро във филма.
„Милк” акцентува на амбицията на един необикновен дребен търговец с нетрадиционна сексуална ориентация да се бори за правата на своята общност и дори да стане политически фактор, след като с много усилия и с неизбежната профсъюзна подкрепа на 9 януари 1978 г. спечелва поста на влиятелен общински съветник в Сан Франциско.
Шон Пен е най-подходящ за ролята на този самороден популистки талант, но все ми се струва, че „Оскарът” по му отива за образа на губернатора Уили Старк от „Цялото кралско войнство” на Стивън Зейлиън преди 3 години. Самият актьор носи харизмата да увлича и манипулира почитатели и фенове, водейки иначе доста спорен и скандален живот (припомням само за свадите със съпругите му Мадона и Робин Райт Пен), та затова смятам, че изборът му за главната роля е безпогрешен.
Неусетно и ненатрапчиво актьорът ни спечелва за каузата на своя герой, прави ни дори съмишленици на мисията, която защитава, и едва след финалните надписи, ни атакуват дежурните нелицеприятни въпроси, от които няма как да избягаме.
Как трябва да се лимитират правата на такава сплотена общност, която след това се превръща в меродавен разпределителен фактор на власт и ресурси, дотам, че да определя съдбата на кметове, сенатори и президенти?
Какъв е смисълът да се прави филмов паметник на Харви Милк, след като той се оказва поредният самовлюбен манипулатор, преследващ егоистични цели, неотговарящи на съвкупната обществена потребност?
И най-крамолният – докога демократичното общество ще бъде заложник на малки затворени социални групи, които, парадирайки с конституционните норми за граждански права и свободи, всъщност преследват личен просперитет?
Защото, следвайки логиката на филма, след всеки Харви Милк неизбежно се появява неговият контрапункт Дан Уайт, докато накрая ЦРУ представя на президента конфиденциалния си доклад за федералния човешки прираст с неутешителния извод,че възпроизводството на нацията по линия на англосаксонците е в криза, а през 2025 г. испаноезичните американци стават мнозинство в САЩ...
______________________________
„Милк”, 2008, 128 минути, реж. Гюс Ван Сант, производство „Фокус фючърс”
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
05.03.2009 г. 18:35
Посетено:
1486
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7431-milk-na-gyus-van-sant