"Подмяната" на Клинт Истууд

Минути за кино

Гледах „Подмяната”.

Най-после, след едногодишно очакване, попаднах на стойностен и силен американски филм! Той отново е дело на ветерана Клинт Истууд.

78-годишният титан на Холивуд не сяда да пише мемоари какъв велик творец е бил, нито разчита на достойната си пенсия, а просто продължава да работи. Става все по-добър и представя поредния си знаменателен филм. Това е просто карма, а не само чудо на природата.

Попадайки на прекрасния сценарий на Майкъл Страшински, той не е устоял на изкушението да застане зад камерата и отново доказва, че е сред най-добрите в занаята. Този път в амплоато си не само на продуцент, заедно с Брайън Грейзър и Рон Хауард, и постановчик, но и на композитор – след като през 2007 г. ни изненада с перфектно обмисления и реализиран албум „Отлетялата елегантност”.

Прегледах и списъка на сътрудниците му – в него няма случайни имена. Истууд залага на суперпрофита, с които работи отдавна – оператор му е Том Щерн („Кръв”, 2002, „Мистичната река”, 2003, „Момиче за милиони”, 2004, „Флаговете на бащите ни” и „Писма от Иво Джима”, 2006), а с монтажиста Джоел Кокс сътрудничи от 30 години – още от времето, когато изпълнява главната роля на Фил Бедоу в атрактивната комедия на Джеймс Фарго „Всеки, който може само да загуби”!

При такава организация на работата и отчитайки познатата му прецизност и отговорност, е ясно, че и от „Подмяната” не може да очакваме друго, освен галаспектакъл и празник за всеки уважаващ себе си киноман.

Клинт Истууд разработва история, почиваща върху истински случай – за отвличането на осемгодишния Уолтър Колинс – Гетлийн Грифит от маниака Гордън Норткорт – Джейсън Бътлър Хорнър, извършил 20 убийства на деца и осъден на смърт чрез обесване в затвора „Сент Куентин” на 2 октомври 1930 г., както и за усилията на самотната му майка – Кристин Колинс – Анджелина Джоли да открие истината за трагичната съдба на своето дете, сблъсквайки се с капаните на полиция и лекари–психиатри, които я принуждават да приеме, че намереното от ченгетата дете Артър Хътчинс – Дейвън Конти е нейното, въпреки очевадното несъответствие с първородния й син.

Сагата е разтеглена в рамките на 141 минути като старомоден, но доброкачествен трилър, обхващащ времето между 10 март 1928 г. – деня на отвличането на Уолтър и 27 февруари 1935 г., когато Кристин Колинс за пореден път се уверява, че синът й може да е жив и си струва издирването му.

Зад привидно семплия и банален сюжет, пресъздаден с много вкус и усет към детайла от майстора Том Щерн, Истууд изследва и така любимите му теми за насилието в психиатриите и полицейските участъци, за отговорността на охранителните органи, призовани да защитават правата на гражданите, а всъщност проядени от корупция и некомпетентност, за съдебните грешки, дори когато става дума за ясни и разплетени казуси – да си спомним само финала на друг негов симптоматичен филм „Истинско престъпно” от 1999 г., както и за борбата на обикновения човек, изправил се срещу системата от насилие и лъжи („Абсолютна власт” от 1997 г.), без която не е възможно некадърните представители на закона да бъдат свалени и разобличени.

В „Подмяната” усилията на Кристин Колинс, пастора Густав Бриглеб – Джон Малкович и детектива Лестър Ибара – Майкъл Кели, открил във Ванкувър убиеца Норткорт, все пак дават резултат и водят до свалянето от власт на полицейския шеф Джеймс Дейвис – Колм Фиоре и до обесването на Гордън Норткорт, но какви усилия коства тържеството на справедливостта за всеки от тях и колко години се точи „случаят Уолтър Колинс”!

Признавам си, че ”Подмяната” ми достави голямо удоволствие при гледането му. Съзнавам, че е ретро, че е излишно дълъг и протяжен, че ме пленява с консервативната си патина. Но същевременно разбирам, че е поредната прецизна изработка на стар и опитен майстор, за когото няма тайни в бранша, че всеки кадър е премислен и пласиран с математическа точност, че наред с меката приглушена ретровизия на Щерн и елегантния монтаж на Кокс, ще запомня филигранната музика на маестро Истууд, опитната му и уверена ръка на постановчик, трасирал пътя към славата на Майкъл Кели – Лесър Ибара и Джефри Донован – кап. Джей Джей Джоунс, възродил кариерата на Джон Малкович и доказал, че Анджелина Джоли освен изключителна физическа красота притежава и несъмнен драматичен талант, щедро раздаден в „Сменено дете” и напомнящ за най-добрите й дни от времето на „Луди години” (1999) на Джеймс Манголд.

В заключение ще призова киноспециалистите да не забравят стария Клинт Истууд. Той чака зад ъгъла и ако бъде изключен от сметките може да поднесе неприятна изненада на всяка смятана за фаворизирана творба на негов прочут колега. Справка – 2004 година, когато „Авиаторът” на Скорсезе направо бе отвян от иначе скромната спортна драма „Момиче за милиони”...

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

14.02.2009 г. 12:03

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Клинт Истууд

Посетено:

3874

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/7307-podmyanata-na-klint-istuud