Кинонаблюдател

"Не казвай сбогом" - филм на режисьора Дейвид Финчър

Минути за кино

"Не казвай сбогом" - филм на режисьора Дейвид Финчър


С известно усилие приех заглавието на филма на Дейвид Финчър „Не казвай сбогом“, което българските дистрибутори са му сложили. Вярно е, че са се постарали и са намерили ефектно съответствие на иначе безличното „Изчезналото момиче“, но аз все пак съм привърженик на точния превод на оригинала. В случая е проявен артистизъм и находчивост и затова се съгласявам с родното наименование на филма, заснет по романа на Джилиън Флин от 2012 г. Авторката участва активно в написването на сценария, но накрая се поддава на въздействието на гения Финчър и се съгласява с неговата финална трактовка на текста й.

Дейвид Финчър е перфекционист и майстор на трилъра. От най-големите. Не случайно го сравняват със Скорсезе и неговите гангстерски саги. Двамата си приличат и по силната си любов към популярната музика, която претворяват в ефектни клипове и документални филми. Достатъчно е да се спомене, че Майкъл Джексън засне най-хубавите си парчета именно под ръководството на Скорсезе – „Лош“ (1987) и Финчър – „Кой е той?“ (1993).

Моите първи спомени за Дейвид Финчър са от преди 22 години, когато в един полупразен салон се измъчих с неговата адаптация по третата част на „Пришълецът“. Тогава филмът ми се видя досаден и скучен, но с прекрасна визия и ЖЕЛАНИЕ постановчикът да даде своя трактовка на толкова популярен сюжет, плачещ за касов успех, който КОРЕННО да се различава от постигнатото от неговите предшественици Ридли Скот и Джеймс Камерън. След това дойде сензацията „Седем“ ( 995), стряскащата сатира „Играта“ (1997) и химнът на новото хилядолетие „Боен клуб“ (1999), най-добрата киноадаптация на Чък Паланюк. Затова следя внимателно творческото му развитие.

Изгледах видеоклиповете му – много добре е работил с Джордж Майкъл, Мадона и Стинг, продуцентските му опити – забавлявах се със „Звезда“ (2001) на Гай Ричи, където видях една съвсем различна и унизена по сценарий Мадона. Преглътнах „Паник стая“ (2002), бях на нокти при възприемането на „Зодиак“ (2007), възхитих се на майсторството му с преосмислянето света на Фицжералд в „Странният случай на Бенджамин Бътън“ (2008), изгледах с интерес поредната история в преследване на американската мечта - „Социална мрежа“ (2010) и останах възхитен от неговата гледна точка при поднасянето на откровено златоносния хорър „Момичето с татуирания дракон“ (2011)…

Признавам си, че очаквах „Не казвай сбогом“ с известно притеснение. Четох превъзходни ревюта от фенове и специалисти и не бях сигурен дали наистина Финчър е успял отново.

Да, и този път той постига категоричен успех. При това в колаборация с прекрасните композитори Трент Резнър и Атикъс Роз и на майстора зад камерата Джеф Кронънует. Сега дори дължината от над два часа и половина не е проблем. Филмът се следи с напрегнато внимание, без досада и в добре премерен темпоритъм.

Освен че в главното остава верен на духа на романа, той доразвива и експонира по блестящ начин най-важните му достойнства, свързани с дисекцията на един външно благоприличен, а в същността си пропаднал брак, прониквайки в най-тъмните кътчета на човешката психика, ровейки в комплексите, страховете и амбициите на иначе безупречните брачни партньори Никълъс и Ейми Дън.

Образите са разкрити плавно, методично и интригуващо, неочакваните обрати ни оставят без дъх (кой очаква такава кървава разправа на Ейми с нейния любовник Дейзи Колингс ?!), а двусмисленият финал – правилно ли постъпва всеки от съпрузите, прикривайки старателно от обществото и разследващите  своята истинска същност, ни кара дълго да размишляваме и върху собствената си съдба…

Постановчикът рискува с избора на Бен Афлек и Розамунд Пайк, но постига категоричен успех. Като Ейми Дън, Розамунд Пайк представя най-добрата си изява досега, разкривайки пълноценно своя драматичен талант, докато видимо наедрелият Афлек – бъдещият Батман, надянал защитната маска на неразбран и потънал в самотна тъга съпруг, е безспорно другото голямо постижение за спектакъла. Тайлър Пери разкрива с видимо удоволствие нахакания адвокат Танер Болт, а Нийл Патрик Харис е удивително органичен и свеж като жертвата Дейзи Колингс.

За цялостното убедително въздействие на екранизацията безспорната заслуга е ОСНОВНО на Финчър. Той се доказва като първокласен майстор, създаващ адекватна атмосфера, визуална експресия, направляващ първокласен екип от съмишленици, с чиято помощ създава един от най-добрите филми на 2014 г.

Не искам да пророкувам, но смятам, че при раздаването на големите киноотличия “Не казвай сбогом“  ще се окаже незаобиколим фактор и ще се окичи с цял куп статуетки. Ще ги получи заслужено и без обструкции.


_______________

„Не казвай сбогом“, 2014, 149 мин., реж. Дейвид Финчър, разпространител 20th Century Fox

Автор: Борислав Гърдев
15.10.2014 г. 17:39
Посетено: 2800
Етикети: Борислав Гърдев, кинонаблюдател, филм, Дейвид Финчър, Не казвай сбогом
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/20033-ne-kazvay-sbogom-film-na-rezhisyora-deyvid-finchar