Кинонаблюдател
"Непобедимите 2" – между Непал и България
Минути за кино
След приличния успех на първия филм от 2010 г. - над 270 млн. от световното разпространение - Силвестър Сталоун е решил да продължи изстискването на златоносната жила, предлагайки от 24 август неговото продължение, снимано в значителната си част у нас. Нещо повече – Деветашката пещера се превърна в камък на раздора между продуценти и природозащитници, заради нарушения покой на прилепите, а самият премиер Борисов отиде на крака да се снима с любимия си Шварценегер при посещението му в България в офиса на „Ню имидж”.
По мое скромно мнение няма с какво да се гордеем от нашето СЪучастие при снимането на „Непобедимите 2”, тъй като, както и очаквах, сме използвани като екзотичен фон (изоставена съветска военна база), където се развива част от екшъна и където – представете си - това е пещерата – местните роби са впрегнати да добиват 5 тона плутоний, необходим на свирепия аферист Вилейн – Ван Дам, за да наруши баланса на силите в света...
Преди да гледам втората част на „Непобедимите” по традиция се запознах с отзивите на зрители и специалисти. Общото мнение е: добър екшън, но слаб сценарий. С последното не съм съгласен – Сталоун със съавтора си Ричард Уенк пише така, както винаги се е представял, още от времето на „Роки” и „Рамбо”. За него е важно да има здрав екшън, сблъсъци, взривове, сравнително смислен и напрегнат сюжет и интересни и занимателни образи, със свой характер и някаква биография. Не на всеки може да обърне нужното внимание, но поне се старае още пред монитора съответния персонаж да се запомни с нещо, да има присъствие, място в интригата, да не изпада от разказа безпричинно или просто да бъде забравен, че съществува. Такива похвални усилия Силвестър Сталоун положи при работата си върху „Роки Балбоа” (2006), така е подходил и сега.
Всъщност какво друго да очакваме от него и от оператора му Шели Джонсън? Размисли за смисъла на човешкия живот или кой е виновен за световната финансова криза? Естествено е акцентът да бъде поставен върху динамичното действие, да има много каскади, пиротехника, силни страсти и емоции и два сюжетни възела, които да заформят интригата – първият в Непал с освобождаването на Тренч – Шварценегер и вторият - с измъкването на плутония на територия, разположена между Албания, Македония и България, където населението говори на език, смесица от украински и български?! Именно на наша територия лошите около Вилейн трябва да си получат заслуженото, населението следва да се освободи от робството му, а самият злодей да бъде пребит, промушен с нож и заплют предсмъртно от Барни Рос - Сталоун!
Следейки интригата ми бе любопитно да видя какви ги е свършил екипът на режисьора Саймън Уест у нас. Подразни ме приблизителната достоверност и екзотика на фактурата, но робската ни участ ми дойде в повече. Явно асистентите на Уест са си спомнили за съветската окупация през 1944 г. или за добиването на уран в Родопите по-късно, дори за горянската съпротива, но да чакаме добрите янки да ни освобождават от злодея-аферист Вилейн? Та чак от екрана да звучат нелепи реплики на български за терор, съпротива и споделена любов? Да не издребнявам – така ни вижда Големият брат, така ще присъстваме на екрана.
А иначе режисурата на Уест е уверена и точна, той успява да вмести фантасмагоричната история в рамките на малко повече от 100 минути, без да доскучае на публиката и за миг. Репликите на героите му са кратки и буквално изстреляни като куршуми, а кастингът е безпогрешен. В масовката в българското село разпознаваме красавиците Саня Борисова, Биляна Петринска и Диана Добрева (съответно селянки № 6,7 и 8), истински бисери ръси Любо Симеонов-Чука като местен кръчмарски бабаит („Кво правите тука бе ей, изроди мръсни, искате ли да ви изнасиля и двамата !” – по адрес на Сталоун и Стейтъм! – а в актьорския състав свеж нюанс внася Нан Ю като Маги, Лиъм Хемсуърт като Били Хлапето и Скот Адкинс като Хектор, Ван Дам е неотразим като злодея Вилейн, Джейсън Стейтъм е суров и безпощаден като Лий Кристмас, докато Чък Норис като Купър буквално открадва шоуто с изключително органичната си и забавна изява.
Сталоун умее да вкара хумор и сарказъм в своите истории, той знае, че разказва една приказка за борбата между Добрите и Лошите и затова ироничното отстранение и лека ирония с позастарелите легенди като Чък Норис, Шварценегер, а и със самия него, му върши великолепна работа при разведряването на иначе мрачната и напрегната интрига. Та коя суперзвезда от неговата класа ще се изпусне да каже – между другото, че е „вече за музея”?
Може и да са остарели, но екшън-звездите от 80-те години на миналия век са във форма – и кратките им изяви - на Шварценегер, Брус Уилис - Чърч, Чък Норис (без Долф Лундгрен – Йенсен, който този пък е направо ощетен) ни носят неприкрито удоволствие и леко нагарчаща носталгия. Такъв парад на знаменитости в един супернапрегнат хит може да събере с авторитета и реномето си само Сталоун. А моделът на правене на подобен род зрелища не е демоде и все още носи приходи. Има публика за такива приключения. А щом са налице нужните зрители, ще има и трета серия на „Непобедимите”...
__________________________
„Непобедимите 2”, 2012, 103 мин., реж. Саймън Уест, производство Nu Image, Millennium Films, световно разпространение Lionsgate
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
02.09.2012 г. 16:18
Етикети:
Посетено:
7608
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/15330-nepobedimite-2-mezhdu-nepal-i-balgariya