"Конспираторът" на Робърт Редфорд

Минути за кино

Следя творческия път на Робърт Редфорд близо половин век. Израсъл съм с филмите му – от момента, в който като хлапак преживях драмата на обаятелния му герой Бъбър Рийвс в легендарната драма на Артър Пен „Преследването” (1966). Впоследствие изгледах повечето от неговите звездни участия, мога да си призная, че както Клинт Истууд, и той никога не ме е разочаровал в артистичния си избор, а от 1980 г. очаквам с нетърпение и всеки негов режисьорски проект.

За три десетилетия Редфорд постави осем филма. Нито един от тях не е провал, като за дебюта си „Обикновени хора” (1980) получи „Оскар” за филм и режисура. Творбите му като постановчик са стилни, изпипани, заснети с вкус и безупречен професионализъм и винаги засягат важни и актуални проблеми.

Такъв е и „Конспираторът” (2011). Тръгвайки от трагичната дата 14 април 1965 г. – убийството на президента Линкълн, Редфорд, заедно със своите сценаристи Грег Бърнстейн и Грег Соломон, се насочва към последиците от атентата. А те са свързани основно с амбицията на военния министър Стантън (Кевин Клайн) да подготви и осъществи бърз назидателен процес, с който Северът да бъде удовлетворен, а Югът да получи поредното възмездие. Заловени са седем мъже и една жена, срещу които е повдигнато обвинение в заговор за убийството на президента, на вицепрезидента Андрю Джонсън и на държавния секретар Сюарт. Предадени са на специален съд, който трябва безкомпромисно и сурово да накаже техните деяния. Деликатно и ненатрапчиво Редфорд реди пъзела на своя съдебен трилър, вдигайки завесата, зад която прозира амбицията на военния министър държавната целесъобразност брутално да се разправи с принципите на правораздаването. Джон Уилкс Буут – Тоби Кебъл е вече убит, остава да увиснат на бесилката и останалите заловени негови съучастници. Стантън се е погрижил за обвинителя – неговото доверено лице Холт – Дани Хюстън, вместо съдебни заседатели се подвизава комисия от сурови военни ветерани – янки, а за адвокат на подсъдимата Мери Сурат – Робин Райт, дала подслон на конспираторите, е привлечен съветникът от военното министерство и начинаещ адвокат Фредерик Ейкън – Джеймс Макавой. Той е определен за жертвен агнец от сенатора Ревърди Джонсън – Том Уилкинсън. Ейкън е ветеран от Гражданската война, не вярва в алибито на Мери и с неохота поема нейната защита. В спорове и схватки в съдебната зала – най-вече с Холт, разбира, че в този процес има МИСИЯ – да докаже необходимостта от правото на защита на Мери - в съответствие с изискванията на Конституцията на САЩ, а впоследствие да пледира и за нейната невинност. Това за него е мисия невъзможна, но като почтен, честен и либерално настроен американец, дава всичко от себе си да спаси от въжето своята клиентка. В един момент печели за каузата си и дъщерята на Мери – Ана – Ейвън Рейчъл Ууд, а в съдебното състезание и Холт разбира каква е тактиката му, която устройва и самия него – да спаси майката за сметка на всички останали съучастници и при евентуална сделка за предаването на сина й Джон – Джони Симънс в ръцете на правителството...

Допада ми този безкомпромисен подход на Редфорд при интерпретацията на историческите факти. В „Конспираторът” липсва разкрасяване или романтизиране на епохата. Тя е пресъздадена брилянтно обективно. Като дух филмът следва жалоните на „Мистър Смит отива във Вашингтон” (1939) на Франк Капра, „Да убиеш присмехулник” (1962) на Робърт Мълиган и особено на недооценения шедьовър на Клинт Истууд „Изгнаникът Джоузи Уелс” (1976).

Постановчикът не слага пръст в раната, за да подложи на дисекция последиците от Гражданската война в САЩ и премълчава очевадния факт, че вследствие победата на Севера, Югът е анексиран и насилствено приобщен към ценностите на победителите. Той обаче желае да разкрие истината за една от първите най-прочути съдебни манипулации, при която правото отстъпва на държавната необходимост. Мери Сурат получава доживотен затвор от суровата съдебна колегия, но самият военен министър настоява за смъртна присъда, тя е прокарана безропотно, а впоследствие усилието на Ейкън за нов граждански процес е безцеремонно потъпкано с президентска заповед... И става така, че въпреки адвокатските усилия, Мери Сурат е обесена, а предалият се след 16 месеца неин син остава жив!

Робърт Редфорд създава честен и безкомпромисен филм, който обаче не е скучновато-тезисен и ни държи в напрежение през двата си часа екранно време. Заедно с екипа си от суперпрофита, като оператора Нютън Томас Сийгъл (експонирал сюжета в приглушена цветова гама), композитора Марк Ишъм и редактора Крейг Маккей, ни поднася своята гледна точка за една съдебна драма, актуална и днес, която впечатлява и със скрупульозното пресъздаване на фактурата и дъха на 60-те години на XIX век.

Патриотична гордост е за нас приносът на художника на продукцията Калина Иванова, на чиито плещи и творчески инвенции се крепи убедителното и автентично претворяване на онези, наситени с патос и трагизъм години.

Кастингът на филма е сполучлив и компетентен. Няма дразнещ провал в централните и второстепенните роли. От втория план запомних ярките модификации на Джони Симънс – Джон Сурат и зловещо артистичният Тони Кебъл като Джон Уилкс Буут. А във водещите роли се насладих на истински парад от ярки артистични интерпретации – Дани Хюстън като Джоузеф Холт, Том Уилкинсън като сенатора Джонсън и Ейвън Рейчъл Ууд като Ана Сурат, като над тях с елмазен блясък се откроява триото – Кевин Клайн – военният министър Стантън, Робин Райт – Мери Сурат и най-вече Джеймс Макавой, създал поредната си убедителна знакова роля на адвоката и бъдещ основател на вестник „Вашингтон поуст” Фредерик Ейкън.

„Конспираторът” е силен и разтърсващ спектакъл на режисьора Робърт Редфорд. С него той утвърждава водещата си позиция на иконоборчески постановчик. Този филм е особено актуален за днешна България. Добре е да бъде гледан от широката публика, но и от нейните управници, хленчещи за извънредно съдопроизводство като панацея за справяне с престъпността. Аз не вярвам те да си направят необходимите изводи, но все пак е нужно да осъзнаят, че винаги, когато прословутите държавните интереси газят правото, се застрашават и конституционните права на гражданите, след което идва авторитарната и диктаторска власт...

_________________

„Конспираторът”, „Американ филм къмпани”, 2011, реж. и прод. Робърт Редфорд, 122 минути

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

01.09.2011 г. 12:01

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

кинонаблюдател кино Борислав Гърдев отзиви световно кино Робърт Редфорд Минути за кино

Конспираторът

Посетено:

5555

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/13046-konspiratorat-na-robart-redford