Кинонаблюдател

"Боецът". Между житейските неудачи и боксовия ринг

Минути за кино

"Боецът". Между житейските неудачи и боксовия ринг


Такава е параболата на Мики Уорд – Марк Уолбърг, отчаяно стремящият се към представителна кариера боксьор, който води жалко съществувание в градчето Лоуел, Масачузетс. Той не страда от мегаломания, просто иска да докаже, че е добър на ринга. Но как?

След като е в ръцете на властната си майка Алис - Мелиса Лио, която заедно с привилегирования му брат Дики Еклънд – Крисчън Бейл, му урежда нужните срещи, за да се докаже, които той винаги губи...

Мики се нуждае от коренна промяна. Той трябва да се измъкне от смазващото го семейно обкръжение, знаейки добре, че докато е със своята майка, седемте си невротизирани сестри и наркотизирания си брат, за когото HBO прави провокативен документален филм, просто няма шанс да изплува от дъното. Към промяната го тласка неговото гадже Шарлийн Флеминг – Ейми Адамс, след което той не само тръгва на усилени тренировки с нов мениджър, но и започва наред да побеждава.

Зрителят, обръгнал на спортни класики, тъпкани с клишета, очаква поредната захаросана приказка за трудната цена на успеха. Вместо това нестандартният постановчик Дейвид Ръсел („Трима крале”, 1999) и сценаристите Скот Силвър, Пол Томаси и Ерик Джонсън му поднасят пределно реалистична житейска драма за трудния избор, за упорития подготвителен труд и за свръхусилията, необходими за един застаряващ талант да си възвърне върховата форма и дори да стане световен шампион през 2000 г.! Вярно е, че в такъв аспект Дейвид Ръсел превръща бокса в глобална метафора, но не е за сметка на житейската достоверност.

През по-голямата част от 115-те си минути „Боецът” печели с документалната си правдивост, а стилистиката на оператора Хойте ван Хойтема напомня неподправен тв репортаж, като в началото на втората си част тази жизнена автентичност направо заплашва адекватното възприемане на творбата в стремежа си да я тласне в плоскостта на прословутите „Малки истории”.

Точно тогава обаче Мики започва да се готви за своя мач на живота в Лондон срещу Шей Ниъри – Антъни Молинари, подготвен от пределно амбицирания и възроден Дики Еклънд, като схватката е пресъздадена с изключителен блясък и майсторство от оператор, режисьор и актьори, създавайки такава нагнетена емоционална атмосфера, която силно напомня за първия „Роки” на Джон Авилдсън отпреди 35 години!

Така, направеният по действителен случай „Боецът”, естествено и непринудено се превръща в поредната притча за неумиращата американска мечта, като Марк Уолбърг прави най-добрата си роля в киното, докато Крисчън Бейл – с пламтящи очи, запомнящи се тикове и отслабнало тяло, доказва не само че е безпогрешният избор за образа на Дики Еклънд, но и че от седемте номинации за „Оскар” като че ли е най-сигурният притежател на тази мечтана златна статуетка.

Дейвид Ръсел хвърля петгодишен египетски труд за реализацията на този си лелеян проект, но ми се струва, че резултатът оправдава изразходените усилия и нерви. Публиката харесва готовия продукт и  подкрепя безпогрешния му избор.

Зная, че „Боецът” ще вземе престижни награди и ще се гледа и в бъдеще с интерес и внимание. Защото е направен честно, безкомпромисно, талантливо и интересно. А и тъй като запълва празна ниша, която обикновено свързваме с класики като „Роки” и „Разяреният бик”...

___________________________
„Боецът”, 2010, 115 мин., реж. Дейвид О. Ръсел, разпространител „Парамаунт пикчърс”

Автор: Борислав Гърдев
25.02.2011 г. 17:06
Посетено: 2151
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11758-boetsat-mezhdu-zhiteyskite-neudachi-i-boksoviya-ring