Речта на краля

Минути за кино

Признавам, че гледах с огромен интерес и удоволствие творбата на Том Хупър „Речта на краля”. Това е класически, коректен и достоверен исторически филм, който зад привидно абсурдния си анекдотичен и скверен конфликт, прави точен и проникновен анализ на британското общество в навечерието на най-драматичния конфликт, пред който е изправено, и в който трябва да воюва буквално на живот и смърт за своето оцеляване и бъдеща победа.

Никога те съм приемал говорния дефект, пък бил той и на аристократ, за някакъв непреодолим въпрос, но се оказва, че в Англия всичко става много сериозно, ако си херцог на Йорк и в един прекрасен ден, 11 декември 1936 г., брат ти абдикира и ти трябва да го наследиш като крал Джордж VI. Конституционните изисквания са спазени, премиерът Болдуин ще бъде сменен от Невил Чембърлейн, но ти трябва да произнесеш четири клетви в Уестминстърското абатство, за да станеш легитимен владетел. Лошото е, че заекваш, а още по-неприятно е, че церемонията трябва да се заснеме на филмова лента. Така срамният ти недостатък ще стане достояние на целия свят, особено в съпоставка с харизматичните диктаторски лидери и оратори Хитлер и Сталин.

Хупър и сценаристът му Дейвид Сидлър много деликатно и прецизно подхождат към щекотливата тема, използвайки опита на Стивън Фриърс от неговия шедьовър „Кралицата” (2006). Постановчикът повдига завесата и хвърля премерен поглед към един нелицеприятен кралски недъг, фиксирайки етапите, усилията и героите, които все пак успяват да го преодолеят. Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор („Бърти”) се мъчи с дефекта си още от 1925 г., от куриозния си провал на стадион „Уембли”, но резултатите винаги са плачевни. Минават девет години и съпругата му Елизабет Боуз - Лайън открива неуспелия актьор и странен логопед – австралиеца Лайънъл Лог, който с много такт, умения и новаторски подход (диафрагмено дишане) постига чудото – успява да излекува монарха и го мотивира да говори, макар и с усилия, гладко и с патос. Първо, на коронацията си с четири кратки отговора, а след това и в знаменитата си радиореч по BBC на 3 септември 1939 г., предавана за нацията и целия свят.

Режисьорът Том Хупър е верен на историческата правда при пресъздаване аромата и фактурата на епоха, като в тази насока усилията му са синхронизирани с тези на оператора Дани Коен, сценографа Ив Стюарт, костюмерката Джени Бийвън и композитора Александър Десплат. Актьорският състав е подбран безупречно и е на завидна висота. Аз лично бях впечатлен от точните попадения за Тимоти Спол – Чърчил, Клер Блум – кралицата майка Мери, Гай Пиърс – крал Едуард VII, Майкъл Гембън – крал Джордж V, Дерек Джейкъби – архиепископът на Кентърбъри Космо Гордън Ланг, Антъни Андрюс – Стенли Болдуин и Хелена Бонъм – Картър – кралица Елизабет. Но над всички с елмазен блясък се откроява дуетът Колин Фърт – Джордж VI – Джефри Ръш – Лайънъл Лог. В този тандем е постигната удивителна симбиоза. В него са разтворени и майсторски претворени всички същности проблеми и конфликти, тормозещи английската общност през 30-те години на миналия век – от социалното неравенство и кастовите предразсъдъци, до незнанието как живее твоя сънародник и за какво мечтае той.

В тази по същество Шекспирова драма, напомняща поразително „Фалстаф”, се оказва, че типично по британски конфликтите се тушират и преодоляват, редовият гражданин може да стане съюзник на самия монарх при „тотално равноправие”, за да му помогне в най-важната държавна мисия, да го моделира като проф. Хигинс от „Пигмалион” в сериозен и готов на саможертва владетел, истински обединител на нацията, който се представя в своята величава светлина точно на 3 септември 1939 г., когато обявява на своите сънародници, че войната с Германия трябва да бъде спечелена на всяка цена. С неговия триумф, истински апотеоз на непобедимия британски дух, завършва и филмът на Хупър. От финалните му надписи разбрах, че кралят и логопедът запазват приятелството си, нещо, в което бях напълно сигурен.

„Речта на краля” е може би най-стойностният филм за 2010 г., реализиран с подкрепата на Британската лотария. Той печели очакваните от него награди и пари, а ние тепърва ще съпоставяме кралската реч от 3 септември 1939 г. с тази на Сталин от 3 юли 1941 г. и на Чърчил от 6 март 1946 г. и ще се опитваме за пореден път да осъзнаем на какво се крепи силата на Британската империя – на сплотеността и единството на нейната нация, която в решителни мигове винаги се обединява около своите лидери в името на победата, справедливостта и свободния живот.

___________________
„Речта на краля”, 2010, реж. Том Хупър, 118 минути, световен разпространител „The Wainsten Company” и „Momentum Pictures”

Марк Лог. Речта на краля. София: Intense, 2011.

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

07.02.2011 г. 00:15

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

4018

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11622-rechta-na-kralya