Кинонаблюдател
За "Социалната мрежа" и американската мечта
Минути за кино
Сн.: Александра филмс / Sony Pictures
Истинско чудо е как филм без звезди, ако не броим, разбира се, постановчика Дейвид Финчър и сценариста Аарон Соркин, успява да се превърне в обществен и културен феномен. С една малка, но съществена подробност – главният герой на историята е прочутата мрежа Facebook и начинът на нейното създаване. А тъй като сме в ерата на информационните технологии, е ясно, че всеки, ползващ тази социална мрежа, ще се заинтересува от нейния генезис и съдба, и това е преследваната цел от Финчър и екипа му.
Всъщност „Социална мрежа” е аскетично заснет от оператора Джеф Кронънвет филм. Той не блести с нищо атрактивно и забавно. Много прилича на прословутия трилър „Зодиак” (2007), реализиран е като документална хроника, коректно, скрупольозно и на моменти разтеглено. Същевременно двата часа екранно време на мен ми бяха интересни. Защото следях реконструкцията по изграждането на един мит и реализацията на американската мечта през 21. век. Създаването на Facebook прилича на раждането на всеки голям бранд, независимо дали е Google, Microsoft или Apple. В основата са група свръхамбициозни и интелигентни млади хора – в „Социална мрежа” тяхното олицетворение е Марк Зукърбърг, чувстващ се пренебрегнат и в харвардското общество, и на интимния фронт, но притежаващ комбинативен и креативен ум, който му дава възможност от предложението на братята близнаци Уинкълвос (Арми Хамър) да създаде своята запазена марка, символ на безграничното общуване на планетата.
Интересно и забавно е, че Финчър не прибягва до услугите на истинския Зукърбърг, който приема творбата му за „художествена измислица”, а чрез актьора Джеси Айзенбърг се стреми да изгради сложен и обемен образ на днешният американски бизнесмен, който не е загубил напълно своя човешки облик, тъй като много иска да е "задник", без да е такъв по природа.
В битката за утвърждаване и оцеляване Зукърбърг маневрира между Едуардо Саверин (Андрю Гарфийлд), някогашната му дясна ръка и финансов директор, с когото той се разделя по чудовищен начин, ограничавайки акциите му до 0,03 % и основателя на Napster Шон Паркър (отлична изява на Джъстин Тимбърлейк), осигурил първия половинмилионен договор с притежател на хедж фонд в Силиконовата долина, след което Facebook пробива в Европа и по света. Така от натрупването, преплитането и сблъсъка на представата за големия хит, се изгражда многопластовият образ на американския успех днес, видян през погледа на младите в действителното му измерение. Хубаво е наистина след упорита и целенасочена работа да станеш милиардер на 23 години като Зукърбърг, да имаш 500 милиона потребители и солидни рекламодатели, но струва ли си цената да е твоята самота, демонизирането ти, зад което всъщност се крие един уязвим и чувствителен млад мъж, който все още не е забравил студентската си любов Ерика Олбрайт – Руни Мара?
„Социална мрежа” е филм, носещ печата на Дийвид Финчер. Без да е бляскав и атрактивен като „Седем” (1995), „Играта” (1997) или „Боен клуб” (1999), решен изцяло в стилистиката на „Зодиак” (2007), той се гледа с интерес най-вече заради съвременната трактовка на американската мечта, реализирана честно, открито, безкомпромисно и без сантиментално подсладяване.
„Социална мрежа” е интересен като майсторски заснета драма, заради стабилната си режисура, интригуващия сценарий, саундтрака на Трент Резнър и Атикъс Рос и играта на фалангата млади и талантливи актьори, водени от Джеси Айзънбърг, Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк и Руни Мара. Той безспорно ще намери своята аудитория и ще се хареса на младата, амбициозна и активна публика. Филмът на Финчер е актуален и адекватен на духа на времето. Затова, без да блести с формални открития, печели безпроблемно престижни отличия и зрителски симпатии.
________________________
„Социална мрежа”, реж. Дейвид Финчър, 120 минути, световен разпространител „Кълъмбия пикчърс”
Истинско чудо е как филм без звезди, ако не броим, разбира се, постановчика Дейвид Финчър и сценариста Аарон Соркин, успява да се превърне в обществен и културен феномен. С една малка, но съществена подробност – главният герой на историята е прочутата мрежа Facebook и начинът на нейното създаване. А тъй като сме в ерата на информационните технологии, е ясно, че всеки, ползващ тази социална мрежа, ще се заинтересува от нейния генезис и съдба, и това е преследваната цел от Финчър и екипа му.
Всъщност „Социална мрежа” е аскетично заснет от оператора Джеф Кронънвет филм. Той не блести с нищо атрактивно и забавно. Много прилича на прословутия трилър „Зодиак” (2007), реализиран е като документална хроника, коректно, скрупольозно и на моменти разтеглено. Същевременно двата часа екранно време на мен ми бяха интересни. Защото следях реконструкцията по изграждането на един мит и реализацията на американската мечта през 21. век. Създаването на Facebook прилича на раждането на всеки голям бранд, независимо дали е Google, Microsoft или Apple. В основата са група свръхамбициозни и интелигентни млади хора – в „Социална мрежа” тяхното олицетворение е Марк Зукърбърг, чувстващ се пренебрегнат и в харвардското общество, и на интимния фронт, но притежаващ комбинативен и креативен ум, който му дава възможност от предложението на братята близнаци Уинкълвос (Арми Хамър) да създаде своята запазена марка, символ на безграничното общуване на планетата.
Интересно и забавно е, че Финчър не прибягва до услугите на истинския Зукърбърг, който приема творбата му за „художествена измислица”, а чрез актьора Джеси Айзенбърг се стреми да изгради сложен и обемен образ на днешният американски бизнесмен, който не е загубил напълно своя човешки облик, тъй като много иска да е "задник", без да е такъв по природа.
В битката за утвърждаване и оцеляване Зукърбърг маневрира между Едуардо Саверин (Андрю Гарфийлд), някогашната му дясна ръка и финансов директор, с когото той се разделя по чудовищен начин, ограничавайки акциите му до 0,03 % и основателя на Napster Шон Паркър (отлична изява на Джъстин Тимбърлейк), осигурил първия половинмилионен договор с притежател на хедж фонд в Силиконовата долина, след което Facebook пробива в Европа и по света. Така от натрупването, преплитането и сблъсъка на представата за големия хит, се изгражда многопластовият образ на американския успех днес, видян през погледа на младите в действителното му измерение. Хубаво е наистина след упорита и целенасочена работа да станеш милиардер на 23 години като Зукърбърг, да имаш 500 милиона потребители и солидни рекламодатели, но струва ли си цената да е твоята самота, демонизирането ти, зад което всъщност се крие един уязвим и чувствителен млад мъж, който все още не е забравил студентската си любов Ерика Олбрайт – Руни Мара?
„Социална мрежа” е филм, носещ печата на Дийвид Финчер. Без да е бляскав и атрактивен като „Седем” (1995), „Играта” (1997) или „Боен клуб” (1999), решен изцяло в стилистиката на „Зодиак” (2007), той се гледа с интерес най-вече заради съвременната трактовка на американската мечта, реализирана честно, открито, безкомпромисно и без сантиментално подсладяване.
„Социална мрежа” е интересен като майсторски заснета драма, заради стабилната си режисура, интригуващия сценарий, саундтрака на Трент Резнър и Атикъс Рос и играта на фалангата млади и талантливи актьори, водени от Джеси Айзънбърг, Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк и Руни Мара. Той безспорно ще намери своята аудитория и ще се хареса на младата, амбициозна и активна публика. Филмът на Финчер е актуален и адекватен на духа на времето. Затова, без да блести с формални открития, печели безпроблемно престижни отличия и зрителски симпатии.
________________________
„Социална мрежа”, реж. Дейвид Финчър, 120 минути, световен разпространител „Кълъмбия пикчърс”
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
28.01.2011 г. 17:49
Посетено:
2227
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11577-za-sotsialnata-mrezha-i-amerikanskata-mechta