Кинонаблюдател
За "Черния лебед" на Дарън Аронофски
Минути за кино
Признавам, че гледах с напрегнато внимание новия филм на Дарън Аронофски „Черният лебед”. Очаквах поредната предизвикателна среща с режисьор, който, ако и да не е сред любимците ми, винаги ме изненадва и провокира с всеки свой проект, независимо дали се казва „Пи” (1998), „Реквием за една мечта” (2000), „Изворът на живота” (2006) или „Кечистът” (2008). Притеснявах се само как ще бъде интерпретирана темата за балета, която безспорно е трудна и комплицирана за усвояване заради своята елитарност и енигматичност.
Аронофски и сценаристите му Марк Хейман, Андерс Хайнз и Джон Джей Маклаулин са се справили повече от прилично. Те предлагат на вниманието ни екстремен и дързък спектакъл, смес от снобски интелектуален опус, скандална еротика, модерна и зашеметяваща визия и хореография, и проникновено навлизане в дълбините на човешката душа при изследване на вечната тема за мисията, призванието, страданието и вдъхновението в изкуството, без които не са възможни гениалните и съвършени постижения, които се помнят от феновете с години.
Аронофски бяга от скучното морализаторство, той в никакъв случай не желае да експонира света на спектакъла като нещо застинало, консервативно и непонятно за широката публика. Напротив, иска да приобщи зрителя към проблемите на своите герои – Нина, Лили и Томас Лерой, да разкрие техните терзания, драми, фобии и копнежи, да го въвлече в екстремалната феерия на новата версия на „Лебедово езеро” от Чайковски и да покаже ненатрапчиво, но ефективно-убедително колко е труден пътят към успеха и съвършеното изпълнение, изпълнен с огромни усилия и страхотно напрежение на личната воля. Постановчикът се опира на признати авторитети, смело ползвайки опита на такива нееднозначно приети, но представителни достижения в жанра като „Ах, този джаз!” (1979) на Боб Фос и „Шоугърли” (1995) на Пол Верховен. Естествено и непринудено разкрива всекидневието по работата на един амбициозен и скъпоструващ спектакъл, търсенията и интригите по реализацията му, които основно са свързани с решаването на свръхзадачата - „Коя ще бъде кралицата на танца?” В този аспект конфликтът между Нина - Натали Портман и Лили – Мила Кунис, органически съответства на усилието на Нина Сайърс да изгради еднакво убедително и въздействено Белия и Черния лебед, които съответстват на нейната Добра и Зла същност, във въображаема конкуренция и свиреп наркозен конфликт с конкурентката й Лили. Нина и Лили са двете страни на медала, Гения и Таланта, стерилно-академичното и свръхчувствено-еротичното излъчване при екстраполиране на образа на лебеда в балетното шоу, като амбицията, преследвана от Нина Сайърс и постигната на финала – да съчетае двете начала чрез горчивия праксис на свръхстраданието и саможертвата, не само предизвиква нашия възторг, но и изтръгва сълзи в очите ни, напомняйки непринудено шедьовъра на Чаплин „Светлините на рампата” (1952).
„Черният лебед” е едновременно арт филм и шеметна психологическа драма, стилизиран поглед към света на спектакъла и впечатляващо визуално пиршество на очите, което не само забавлява, но и атакува съзнанието ни. За да си отговори на вечните трудни въпроси, които винаги са в обръщение, щом завесата е вдигната и погледът ни е съсредоточен към балетните пируети. Осъзнавам, че след „Изворът на живота” това е най-амбициозният замисъл на Дарън Аронофски, при това реализиран на завидна висота. Кастингът е осъществен безупречно, като наред с ярките изяви на Венсан Касел – Томас Лерой, Мила Кунис – Лили и Уинона Райдър – Бет Макинтайър, над всички се откроява с вдъхновената си изява Натали Портман, която изживява съдбата на Нина искрено на екрана и буквално изгаря пред очите ни, поднасяйки своята най-добра и запомняща се филмова роля. Не се наемам да бъда рекламен агент на „Черният лебед”, но съм сигурен, че търсещият стойностното и майсторски направено кино зрител ще остане удовлетворен след гледането му. Нещо повече – убеден съм, че неговата популярност тепърва и заслужено ще нараства.
_______________
"Черният лебед", 2010, 108 мин., реж. Дарън Аронофски, световен разпространител "Фокс"
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
16.01.2011 г. 18:28
Посетено:
4267
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11513-za-cherniya-lebed-na-daran-aronofski