Кинонаблюдател
"Стъклен дом" – след края на втория сезон
Минути за кино
След последния 13-ти епизод от втория сезон на „Стъклен дом” емоциите утихват, идва ред на анализите и обобщенията. Истина е, че и през втория сезон сериалът запазва своето почти магическо въздействие върху родната аудитория, като в ефира на BTV защитава почетната пета позиция по гледаемост. Аз лично се чудех дали ще издържа серийния маратон, дали поредицата ще продължи да ми въздейства, да привлича към себе си. Разговарях и с мои приятели. Оказва се, че поне засега чудото действа.
Сериалът съхранява харизмата си, гледа се - понякога и поради липса на нещо друго - по-интересно, забавно, атрактивно и родно, но всяка серия се очаква с жив интерес. Всъщност именно затова трябва да се похвали сценарния екип около Теодора Василева. Той успя и през втория сезон, наречен помпозно „Време за истина”, да задържи нашето внимание, да ни изненада, поднасяйки конвертируем и смислен продукт, за който сме готови да отделим два часа всеки понеделник. Има, разбира се, и спадове в повествованието, и абсурдни сюжетни обрати (третата самоличност на Камен Касабов ми дойде в повече), както и неочаквани ходове (бунтът на охранителите на Ставрев, разводът на Боряна и Димитър Касабови).
Ценното през втория сезон е безспорно привличането на Илка Зафирова и Асен Блатечки за ролите на Магдалена Атанасова и Чарли. Така те уплътняват средата и фактурата около Христо Атанасов – Георги Кадурин и внасят познатия дъх на отработения с годините професионализъм, който през първия сезон най-отчетливо защитаваха Стефан Данаилов – Димитър Касабов и Красимир Ранков – Антон Ставрев. Всъщност в „Стъклен дом” се събират актьори от три генерации – ветераните Стефан Данаилов и Илка Зафирова, утвърдените Асен Блатечки, Атанас Атанасов, Елена Петрова, Георги Кадурин и Красимир Ранков, и новата вълна около Бойко Кръстанов, Калин Врачански, Радина Кърджилова, Луиза Григорова и Александър Кадиев. Любопитното е, че между тях няма безплодно съперничество или маниакално себедоказване. По-скоро е налице органично преливане на актьорски превъплъщения, като в последния епизод например сме свидетели на върхови изяви и от трите поколения – Стефан Данаилов и Бойко Кръстанов в момента на истината, когато осъзнават, че като баща и син не могат един без друг, самотни и изоставени, Асен Блатечки и Георги Кадурин при свалянето на маските между двамата братя Петър и Христо, както и скандалната раздяла между Сияна - Радина Кърджилова, и Дани – Бойко Кръстанов.
При проследяването на всеки епизод забелязвам и нещо друго - интересно и любопитно – до голяма степен въздействието и приемането на правдоподобността на ставащото на малкия екран се дължи и на популярните вече музикални теми на Кирил Петрушев-Бътси, звучащи като евъргрийни, а същевременно забелязвам и амбицията на ангажирания артистичен състав да играе с вдъхновение, спасявайки и най-скромните и проблемни като реализация сцени.
Във „Време за истина” операторите Александър Станишев и Ненад Бороевич са отново на нужната висота със своята визуална експресия, режисьорите от Виктор Божинов до Петър Петров контролират всеки аспект от този скъп и рисков проект, продукцията, дело на Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков спечели очакваната от нея аудитория, превърна се в медиен феномен и задържа интереса към този български тв продукт, при това в една по същество трудна и кризисна за киното ни година.
Тревогата ми в бъдеще е свързана с нещо много банално, но за мен резонно. Не искам третият сезон да превърне „Стъклен дом” в поредната сапунка, която върви в родния ефир. Не желая сериалът да заприлича на „Дързост и красота” или „Забраненият плод”. Държа да запази високата летва, до която е достигнал, и да си остане стойностна и вълнуваща семейна сага, с която и занапред ще привлича нашите симпатии.
Сериалът съхранява харизмата си, гледа се - понякога и поради липса на нещо друго - по-интересно, забавно, атрактивно и родно, но всяка серия се очаква с жив интерес. Всъщност именно затова трябва да се похвали сценарния екип около Теодора Василева. Той успя и през втория сезон, наречен помпозно „Време за истина”, да задържи нашето внимание, да ни изненада, поднасяйки конвертируем и смислен продукт, за който сме готови да отделим два часа всеки понеделник. Има, разбира се, и спадове в повествованието, и абсурдни сюжетни обрати (третата самоличност на Камен Касабов ми дойде в повече), както и неочаквани ходове (бунтът на охранителите на Ставрев, разводът на Боряна и Димитър Касабови).
Ценното през втория сезон е безспорно привличането на Илка Зафирова и Асен Блатечки за ролите на Магдалена Атанасова и Чарли. Така те уплътняват средата и фактурата около Христо Атанасов – Георги Кадурин и внасят познатия дъх на отработения с годините професионализъм, който през първия сезон най-отчетливо защитаваха Стефан Данаилов – Димитър Касабов и Красимир Ранков – Антон Ставрев. Всъщност в „Стъклен дом” се събират актьори от три генерации – ветераните Стефан Данаилов и Илка Зафирова, утвърдените Асен Блатечки, Атанас Атанасов, Елена Петрова, Георги Кадурин и Красимир Ранков, и новата вълна около Бойко Кръстанов, Калин Врачански, Радина Кърджилова, Луиза Григорова и Александър Кадиев. Любопитното е, че между тях няма безплодно съперничество или маниакално себедоказване. По-скоро е налице органично преливане на актьорски превъплъщения, като в последния епизод например сме свидетели на върхови изяви и от трите поколения – Стефан Данаилов и Бойко Кръстанов в момента на истината, когато осъзнават, че като баща и син не могат един без друг, самотни и изоставени, Асен Блатечки и Георги Кадурин при свалянето на маските между двамата братя Петър и Христо, както и скандалната раздяла между Сияна - Радина Кърджилова, и Дани – Бойко Кръстанов.
При проследяването на всеки епизод забелязвам и нещо друго - интересно и любопитно – до голяма степен въздействието и приемането на правдоподобността на ставащото на малкия екран се дължи и на популярните вече музикални теми на Кирил Петрушев-Бътси, звучащи като евъргрийни, а същевременно забелязвам и амбицията на ангажирания артистичен състав да играе с вдъхновение, спасявайки и най-скромните и проблемни като реализация сцени.
Във „Време за истина” операторите Александър Станишев и Ненад Бороевич са отново на нужната висота със своята визуална експресия, режисьорите от Виктор Божинов до Петър Петров контролират всеки аспект от този скъп и рисков проект, продукцията, дело на Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков спечели очакваната от нея аудитория, превърна се в медиен феномен и задържа интереса към този български тв продукт, при това в една по същество трудна и кризисна за киното ни година.
Тревогата ми в бъдеще е свързана с нещо много банално, но за мен резонно. Не искам третият сезон да превърне „Стъклен дом” в поредната сапунка, която върви в родния ефир. Не желая сериалът да заприлича на „Дързост и красота” или „Забраненият плод”. Държа да запази високата летва, до която е достигнал, и да си остане стойностна и вълнуваща семейна сага, с която и занапред ще привлича нашите симпатии.
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
14.12.2010 г. 21:47
Посетено:
2352
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11395-staklen-dom-sled-kraya-na-vtoriya-sezon