"Градът" – поредният режисьорски успех на Бен Афлек

Минути за кино

За разлика от редица други критици и наблюдатели, съмняващи се в артистичните възможности на Бен Афлек, аз смятах, че той има скрит потенциал, че не се е разкрил напълно, че дори и когато се снима в откровено слаби продукции като „Джили” (2003) на Мартин Брест или в прехвалени касови хитове като „Армагедон” (1998) и „Пърл Харбър” (2001) на Майкъл Бей, е пак големият кинотворец, който запомних като съавтор на сценария на „Добрият Уил Хънтинг” (1997) на Гюс Ван Сант. Бях много приятно изненадан от режисьорския му дебют „Жертва на спасение” (2007), в който великолепно се представи в главната роля (като Патрик Кензи) брат му Кейси Афлек и затова очаквах с интерес новия му режисьорски проект.

В „Градът” (2010) Бен Афлек е не само постановчик и изпълнител на главната роля, но и съсценарист, заедно с Питър Крейг и Аарон Стокард - тотален автор. Той упражнява контрол върху всеки аспект на филмовия продукт (вкл. и при избора на романа на Чък Хоугън „Принцът на крадците” за екранизация) и затова филмът е толкова хомогенно излят и носещ светоусещането на своя създател. В интерес на истината историята не блести с някаква оригиналност – по време на банков обир в западащ квартал в Бостън водачът на групата Дъг Макрей (Афлек) взема освен парите и заложник, който е асистент-мениджър на местния банков клон Клер Кийзи (Ребека Хол)... Дотук всичко е до болка познато – изненадите идват по-късно. Клер е пусната на свобода без лична карта и се запознава с очарователен млад мъж, на име Дъг, който само няколко дни преди това я е измъчвал, без тя да знае това. Между тях пламва неизбежната любовна искра, но нито Дъг изневерява на занаята си – има такъв момент, но отново се връща в играта, нито Клер успява да го промени, нито пък го предава на екипа на агента на ФБР Адам Фроули (Джон Хам). Дъг оцелява след последния кървав обир, измъква се от клопката на ФБР и с влак (!) напуска САЩ. Няма хепиенд, но не съвсем – на финала, копаейки в градината си, Клер намира чанта, пълна с долари, и писмо от Дъг, което е всъщност неговият интимен катарзис.

Нарочно акцентувам на част от детайлите в сюжета на филма – така става ясно, че Афлек се е движил по острието на бръснача на канона и клишето, но всъщност е направил новаторски чувствен и атрактивен спектакъл, стегнат и строен, с неизбежните комични акценти, който връща усещането за хубавите и стойностни американски филми, завръщащи се с наближаването на сезона на „Оскар”-ите. Именно атмосферата спасява филма от скуката и рутината на подобни екшън-трилъри, които кабелните тв ни сервират всекидневно на килограм.

В „Градът” всеки детайл е изпипан много внимателно – от сюжета и операторската работа (впечатляваща, дело на Робърт Елсуит), до кастинга на Лора Кенеди. И става така, че постановчикът печели облога с нас, тъй като ни предлага нещо, което сме гледали и добре познаваме като стереотип, но се оказва, че ТОЧНО тази история не е съвсем такава.

В този хит има добър баланс между изкуство и развлечение. Тези, които искат да гледат екшън, ще се насладят на два обира – от които вторият е много напрегнат и кървав, ще изчакат момента на вендетата, когато Дъг си отмъщава на своя ментор Фърджи Колм, и буквално ще викат от възторг, виждайки с каква лекота обиграният обирджия се измъква от органите на правосъдието. Любителите на изтънчените сюжети ще останат приятно изненадани от обратите, следващи един след друг в „Градът”, а почитателите на мелодрамата ще следят в захлас протуберансите на любовната драма между Клер и Дъг, която е и нестандартна, и нетипична. В добавка остава отвореният финал, който с много въображение бихме нарекли хепиенд...

С „Градът” Бен Афлек се утвърждава категорично сред най-добрите американски постановчици. Оказва се, че с втората си самостоятелна изява той е вече завършен режисьор, умеещ да се справя със сложни и нестандартни задачи, да води екип и да се нагърбва с главната роля, изиграна от него с финес и вещина. Отлично е разпределен и останалият актьорски състав – Ребека Хол е неотразима като Клер Кийзи, много солидно е присъствието на Джон Хам като Адам Фроули, след пробива си във „Войната е опиат” (2008) Джеръми Ренер отново печели овации като Джеймс Колин, а Пийт Посълтуейт (Фърджи Колм) е идеалният екранен гангстерски бос – грозен, нахален, свиреп и самоуверен, докато е застрелян от упор от Дъг Макрей.

„Градът” е забавен и качествен филм, който се гледа с удоволствие и наслада. Той е привидно семпъл и без амбиции, но всъщност е най-стойностното, което Бен Афлек може да предложи на нашето внимание днес.

________________
„Градът” (2010), реж. Бен Афлек, 125 минути, световен разпространител „Warner Bros”

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

25.11.2010 г. 23:11

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2865

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/11238-gradat-poredniyat-rezhisyorski-uspeh-na-ben-aflek