Кинонаблюдател

"Американецът" – между канона и новаторството

Минути за кино

"Американецът" – между канона и новаторството


Гледах „Американецът” (2010) на Антон Корбийн с нагласата за редови екшън, с който безпроблемно ще убия 105 минути. Филмът се оказа нещо доста по-различно. За моя голяма изненада. Причината я откривам в солидно конструирания сценарий, в умелата и точна режисура и в удачно подбрания актьорски състав. Сценарият е колкото в рамките на канона, толкова и извън него – уверено и ненатрапчиво взривявайки го. Драматургията е и очакван екшън-трилър, и нещо по-различно, свързано с проникновеното разкриване на човешката съдба и драма. Нещо отдавна забравено, но директно отвеждащо към традициите и достиженията на френския черен филм отпреди близо половин век, чийто флагман беше Жан-Пиер Мелвил. Личи, че холандецът Корбийн (иначе специалист в музикалното кино с видеоклиповете за U2, „Депеш мод”, „Металика” и Брайън Адамс) е израснал с творчеството му, че внимателно е гледал неговите (в частност „Самураят” и „Червеният кръг”) и на Анри Верньой („Подземна мелодия”, „Сицилианският клан”) класики. Защото като внушение и обща атмосфера „Американецът” не е типичен холивудски продукт. Той си е по-скоро в руслото на европейския филм ноар и това, че е сниман в Швеция и Италия, само допълнително подсилва неговите неординерни качества.

„Американецът” е по-скоро психологическа драма за терзанията на един наемен убиец – Джак, истински суперпрофи и художник-ювелир в своя занаят, който след провала на задачата си в Швеция приема последната поръчка в Италия, скривайки се в затънтено провинциално градче. Тук, под маската на фотограф, се сприятелява с отец Бенедето (Паоло Боначели) и с местната красавица Клара (Виоланте Плачидо), предизвиквайки съдбата. Изпълнява опасната си мисия и тежко ранен издъхва в ръцете на привлекателната проститутка, на която е обещал нов съвместен живот...

Филмът е заснет в привлекателно топли тонове от оператора Мартин Руе, но е смразяващо ефективен като реализация и внушение. Ако и да предлага силни актьорски изяви на Ирина Бьорклунд – Ингрид, Текла Ройтен – Матилд, Виоланте Плачидо – Клара, и Паоло Боначели – отец Бенедето, „Американецът” е доминиран от изключителната харизматична кондиция на Джордж Клуни. Джак е неговата поредна конгениална роля. Възхитителна е последователността и увереността, с която американската звезда приема подобни нестандартни артистични предизвикателства. Очевадно е, че те му прилягат, че той се забавлява искрено при интерпретирането им, влагайки къртовски труд, за да се пласират с въздушна лекота на екрана.

За пореден път Клуни доказва, че не са по вкуса му  стандартните актьорски задачи, че търси сложните и обемни творчески интерпретации, с които се утвърждава категорично като един от най-талантливите универсални таланти на световното кино. „Американецът” е абсорбиран от неговия щедър талант и е просто немислимо да си представим успешната реализация на подобен проблематичен проект без неговата щедра помощ и абсолютната му артистична увереност. Силен като послание и стилно реализиран, „Американецът” е предназначен за интелигентна и притежаваща изтънчени сетива публика. За нея срещата с подобен майсторски направен филм се превръща в запомнящ се малък празник.


______________
„Американецът”, 2010, 105 мин., реж. Антон Корбийн, световен разпространител „Focus Features”

Автор: Борислав Гърдев
08.10.2010 г. 23:06
Посетено: 2619
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/80/news/10863-amerikanetsat-mezhdu-kanona-i-novatorstvoto