Сталоун остава в играта

Минути за кино

Някога, преди 8 години, написах текст със симптоматичното заглавие „Милост за Сталоун”, един от първите, публикувани в LiterNet. Тогава бяха тежки години за звездата, смяташе се, че Силвестър Сталоун вече се е изчерпал, че няма какво ново да предложи освен слаби филми, кандидати за „Златната малинка”. Защитих любимия актьор, очаквайки да се завърне в играта и отново да напомни за себе си. Честно казано, това бяха по-скоро заклинания, тъй като и аз самият не бях сигурен, дали Слай е в състояние да направи такъв подвиг. Но тайно в себе си се надявах, че чудото ще стане. И то се случи!

Обръщайки се към двете легендарни поредици, направили го световноизвестен, Сталоун засне прилични продължения – „Роки Балбоа” (2006) и „Джон Рамбо” (2008), които имаха очаквания касов успех. Тестването се оказа успешно, Слай спечели овациите на днешните тийнейджъри, мина дори през България на опознавателна среща, снимайки се с Бойко Борисов, и се зае със следващия си амбициозен замисъл – суперекшънът „Непобедимите” (2010), на който е съсценарист заедно с Дейв Калахам, и постановчик.

За подобен проект се говореше още през 1985 г. Легенди се носеха как ще се съберат суперзвездите на екшъна в Холивуд и ще разбият световния бокс-офис. Гадаеше се кои знаменитости ще участват и колко ще струва замисълът, като дори се споменаваше някакво работно заглавие, оказало се впоследствие неактуално. От този проект нищо не излезе, но желанието да се реализира суперекшън, натъпкан със звездите на жанра, остана. Реализира го Сталоун.

Веднага посочвам, че без да е нещо кой знае какво невиждано и нечувано, „Непобедимите” е сръчно заснет, умело написан и вдъхновено реализиран филм. Той носи аромата на екшъна от 80-те–90-те години на миналия век и тази ретроатмосфера е само в негов плюс. Защото в „Непобедимите” има схватки и пиротехнически каскади, но историята не е подчинена на специалните ефекти, а тъкмо обратното – те подпомагат интригата.

И сюжетът, колкото и предвидим да е – групата на Барни Рос, съставена от най-добрите спецове в бранша заминава да сваля кървав южноамерикански диктатор в измислената държава Вилена и да помогне на местното население да се отърве от страха и насилието, превърнали се в мъчително всекидневие, но след като мисията не постига целта си, се налага Барни отново да се завърне, спасявайки и любимата си Сандра – е все пак занимателен за проследяване, логически обоснован, с интересни и умело щрихирани характери, с грабващи дъха ни ефектни сцени, престрелки, унищожаване на злото (наркотиците, тиранията) и хепиенд, който издайнически предполага (може би) продължение.

За мен бе удоволствие да разконспирирам местата на снимките – Рио де Жанейро, заливът Гуанабара, Елмуд и Ню Орлийнз, но и досега не мога да си обясня как Сталоун е успял да събере звездната си чета – като в предварителна информация се говореше и за евентуалното ангажиране на Ван Дам и Сегал, отпаднали от екипа заради недобрите им отношения със Слай!... Вероятно амбицията и харизмата на Силвестър Сталоун са си казали тежката дума. Но съм напълно уверен, че повече такова чудо много трудно ще се осъществи и то само при добър (засега той е такъв) финансов успех.

Не всички звезди напълно уплътняват екранното си време – Джет Ли – Ин Янг и Долф Лундгрен – Гунар Дженсън определено имат нужда от още сцени с тяхно участие. Като Пейн Стийв Остин прекалено шаржира, за да привлече вниманието ни, но двата основни поддържащи персонажа – на Сандра и Ли Кристмас са на ниво, благодарение ентусиазма и напористата игра на Жизел Итие и Джейсън Стейтъм. Като Джеймс Мънро Ерик Робъртс е не само равностоен противник на Барни Рос – Сталоун, но и създава поредната си конгениална роля на злодей, докато Мики Рурк – Тул спечелва нашите симпатии като задължително необходимата поддържаща звезда.

Силвестър Сталоун дава най-доброто от себе си, за да напомни, че някога като Рамбо е громил враговете на демокрацията, че дори и на 64 години е във върхова форма и отново само със самолет, шепа ентусиасти и вяра в каузата може да извърши чудеса в името на справедливостта и любовта. Камерата на Джефри Кимбал следи с респект разиграващата се драма, на която необходим фон е музиката на Брайън Тайлър.

„Непобедимите” се гледа на един дъх. След прожекцията мигновено отделих култовата сцена, с която филмът остава в съзнанието ни. Тя е една и съм сигурен, че вече е влязла във всяка уважаваща себе си киноенциклопедия. ...В църквата Сталоун – Барни Рос разговаря привидно небрежно с Чърч – Брус Уилис, получавайки указания за мисията си във Вилена. Внезапно вратата се отваря, блясва ослепителна светлина и по коридора се задава Тренч – Арнолд Шварценегер. Веднага почувствах покачването на адреналина и натоварването на репликите - иначе доста банални – между тримата велики със свръхсмисъл. Тази сцена съответства на култовата среща на Робърт де Ниро (Нийл Макколи) и Ал Пачино (Винсент Хана) в „Жега” (1995) на Майкъл Ман. Осъзнах веднага, че друг филм, с участието на тези титани (вероятно) няма да има. Че това е тяхната прощална снимка за спомен на милионите им фенове. Която завършва със саркастичен финал, типичен за Силвестър Сталоун. Чърч пита какъв му е проблемът на Тренч, а Сталоун – Барни Рос отвръща ехидно – „Иска да стане президент”. Нарочно наблягам на тези детайли, стигайки до техния преразказ. Те са натоварени с допълнителна информация, гъделичкат самочувствието на начетените почитатели и доказват за пореден път класата на сценарист-режисьора Сталоун, поднесъл ни стойностен и смислен екшън, рядък екзотичен гост на днешния екран, натъпкан с малоумни приказки, останали в плен на спецефектите.

_________________________
„Непобедимите” (2010), реж. Силвестър Сталоун, 103 мин., разпространение „Ню имидж” и „Милениум филмс”

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

17.09.2010 г. 15:37

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2262

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/10707-staloun-ostava-v-igrata